По какво си приличат казармата и майчинството

Поли Троянова днес е в Майко Мила, за да ни разкаже по какво си приличат майчинството и казармата от първа ръка. Поли е художник-реставратор, а не професионален войник, но е служила две години в израелската армия и много добре знае какво говори.

Години след като напуска казармата, се появяват двете ѝ деца (в момента на 2 и на 7 години) и някак спомените от военната ѝ подготовка нахлуват с бясна скорост.

И след като преди време пуснахме един пост с текста на Елисавета “Ако върнат казармата, първа отивам в нея”, Поли нямаше как да не ни сподели и своя опит.

Родена съм в България и я напуснах, когато бях на 13 години, заминавайки за Израел. Там военната служба е задължителна за всички – и момчета, и момичета.

Влизаме в казармата на 18 години, момчетата служат три години, а момичетата – две. Тези, които не преследват някаква военна кариера, се освобождават. Аз служих като всички останали от моя випуск. На 18 влязох в казарма, която е доста различна от българската в много отношения.

За разлика от тукашната, казармата в Израел е реална – там има реални бойни действия, реална заплаха. Не е с измислени заплахи и конспиративни изпълнения.

Вероятно и по тази причина – че има реална опасност, върху която да се концентрираш, психическите и физическите издевателства, случващи се тук на много мъже, там липсват или го има в много по-малка степен. Просто наистина те подготвят за нещо сериозно – да защитаваш дома, семейството, държавата.

Първите три седмици

През първите три седмици в казармата в Израел има задължителна бойна подготовка. Като родих първото си дете със секцио, ми казаха, че първите три седмици ще бъдат най-болезнени.

И тогава си помислих, че е същото като в казармата – първите три седмици, в които не спиш и свикваш с новите обстоятелства, са най-критични.

Тялото ти вече не е само твое

Влезеш ли в казармата, ти казват: “Ти вече си наша собственост. Вече не притежаваш тялото си”.

Когато родиш дете, ти вече не притежаваш тялото си не само за следващите три седмици или две години, ами изобщо никога повече. Това важи много силно, когато детето ти е още малко.

Усещането, че вече не принадлежиш на себе си, е адско. Тотално и абсолютно се случва, когато родиш. За разлика от майчинството обаче, в казармата, знаеш, че това усещане е временно.

Къпането

В казармата в Израел се къпеш всеки ден. Но имахме само две униформи, които трябваше да носим цяла седмица. Там е много топло и те, съответно, много бързо се напояваха с пот. Вследствие се налагаше на чистото тяло да си облечеш мръсна униформа.

Спомням си, че докато кърмех, никога не съм се чувствала толкова мръсна – тече кърма, тече кръв, боли операцията… Казармата е смешна работа, а тази работа с децата изобщо не е майтап.

Косата

В казармата е задължително да си прибираш косата. Жените не бяха задължавани да се подстригват късо, но косата трябваше да е прибрана. Същото е с малко дете – не можеш да я пуснеш, защото биваш оскубана моментално. Същото важи за обеци, колиета и всякакви други аксесоари.

Много жени се подстригват, защото след раждането косата започва да капе. При мен в казармата косата започна да капе от стрес и отидох при кожен лекар, който ми даде специална бележка, с която ми беше забранено да си опъвам и събирам косата.

Ходех с тази бележка с пусната дълга коса и най-редовно ме спираше военна полиция, която искаше да ме глобява и съди, но аз с огромна гордост вадех лекарската бележка „Забранено да си връзва косата“. Така се подвизавах няколко месеца с пусната коса, което беше огромен бонус. Такива бонуси пред децата не минават.

Цикълът

Понеже много мъже обичат да говорят за казармата и как едва ли не жена не би могла да се справи там заради месечния си цикъл, мога да кажа, че в израелската казарма единственото нещо, за което са ни правили отстъпка заради цикъла, е даряването на кръв – за нищо друго.

Сутрините

Всеки, който има деца, знае, че сутрините могат да бъдат доста тежки. В казармата сутрин ставахме с една идиотска аларма, чиято роля е да те стресне и да ти вдигне кръвното.

Почват да крещят „Бързо, бързо, бързо!“, за да си оправиш леглото. Трябва да се изтупат едни отвратителни одеяла, да се сгънат по един определен начин, който също е идиотски, и като го схванеш, трябва да ти дадат диплома. Да се изпъне всичко, да се сгъне, да се облечеш, измиеш, оправиш, да излезеш на плаца и след това минават проверките.

Ако нещо не е наред, има колективно наказание – например всички тичат час и половина. Има лазене, скачане, пълзене, стреляне, носене на човек на носилка. Никой не ще да е на носилката, защото обикновено някой го изпуска, което е отвратително.

Гадното в цялата работа е, че искат да те потиснат и да ти докажат, че ти всъщност вече си никой. Превръщаш се в една малка бурмичка, част от една голяма система, която се казва казарма, и нямаш нито право на избор, нито право на глас, нито възможност да изразиш мнение. Просто се превръщаш в инструмент.

Казармата е отвратително нещо… Но и децата ни разказват играта. Доста по-трудно е да си родител.

Децата са си лично наша отговорност

При децата си емоционално замесен, няма почивен ден, всичко е денонощно. В казармата поне можеш да се наспиш.

По закон в израелската казарма всеки войник трябва да спи 6 часа – и нямат право да го тормозят. Което е върхът.

Колко пъти в началото на майчинството се събират 6 часа непрекъснат сън?!

Понякога се прави наряд. Има и гаден наряд, който е 2 на 4 – 4 часа спиш, 2 часа пазиш; има и хубав – 4 на 6, 6 часа спиш, 4 часа пазиш.

Наряд даваме и при майчинството, особено в периода на първите месеци с кърменето, само че там не е нормирано като в казармата.

Личното оръжие

Когато даваш наряд, трябва да станеш по-рано, да се изпънеш на плаца, да си готов, да си чистиш оръжието, да го разглобяваш…

То е вързано на една текстилна каишка. И го потапят цялото с все каишка в един варел с машинно масло, после ти го връщат и ти мятат една купчина памучни парцалчета.

И ти почваш да бършеш, да търкаш, да разглобяваш, да сглобяваш и да учиш частите. После стреляш и ти обясняват, че ако не го изчистиш добре, то няма да стреля и ще има наказание за всички.

Така е и с помпата за кърма – ако не изчистиш и сглобиш частите, както трябва – лошо. Наказанието е за теб и за всички, които няма да спят.