Последно: ще има ли ваканция, или не?

Ставам сутринта, обличам се, а детето вече се подрежда с всички учебници и тетрадките пред компютъра, за да влезе във Виртуалната класна стая. Отварям интернет и… сърцето ми пропада в стомаха. Заповед на Министъра на образованието.

„Няма да имате пролетна ваканция, маме…“

„Защо? Защо, мамо.“ Започва да плаче на секундата. „Защо нямаме ваканция, аз имам нужда от ваканция? Заради болестта ли? Защото вече нямаме право да ходим в градината и да излизаме, и да се виждаме с никого, и вече не трябва да има и ваканция?“

Не знам какво да кажа. Самата аз съм бясна. Чаках тази ваканция, за да си свърша работата, да престана да се занимавам с таралежи, хайдути и стрехи, а детето да си почине като нормален човек. Защото каквото и да става на тази земя, децата имат право на ваканция.

Чета заповедта на министъра. Трябвало спешно да се навакса материал.

Не, не трябва. Не трябва спешно да се навакса материал. Знаете ли какво трябва? Трябва да се гръмнете. Спешно.

Учителите, особено началните, са на ръба на всички сили. Проверяват домашни до 12 през нощта, постоянно говорят с неразбрали деца по телефона. Деца, които наваксват.

Всички ние, родители и деца, като впрегатни животни трябва да наваксваме тези бисери на живота и образованието. Детето ми е затворено вкъщи, постоянно наведено над компютъра, над тетрадките и постоянно на-вак-сва нещо. Наваксва за таралежи, зайци, защото най-лошото не е да умрем от болест. Нито да изгубим работата си, апартаментите си и да няма къде да ни настанят в болницата, затова да започнем трайно да обитаваме 348-о легло в шеста редица на Арена Армеец.

Най-страшното е дъщеря ми да не изпусне един месец от образованието, заложено за трети клас.

И как да не е? Вие помните ли когато бяхте трети клас? Помните ли оня април, когато животът ви се промени и тръгна в съвсем друга посока. Как от ларва се превърнахте в жираф? И аз не помня. Защото няма такова нещо. Защото нищо фатално не се случва в момента в българското образование. Фаталното се случва в психиката ни. Нашата и на децата ни.

Ваканция няма да има. Новината се разпростанява мигновено.

Всички са унищожени. Чувам се с една приятелка. Тя в момента е в час по английски на сина ѝ, който е първи клас: „Сърцето ми е разбито, сърцето ми е разбито, нямаме ваканция!“

Получавам видео коментар от друга майка на три деца, която през филтър на голям банан с очила, съвсем отговорно заявява, че след като е чула как 25 деца рецитират „Аз съм българче“ едно след друго във Вайбър, не ѝ се живее повече.

Трета, бясна до смърт, вече е написала, че ще бойкотира следващата седмица учебния процес, защото и тя е човек, защото всички сме хора и това не може да продължава повече.

Изведнъж, обаче, се оказва, че точно преди заповедта, имаме писмо от МОН, спуснато до всички училища, което гласи следното:

“Уважаеми директори и учители,

Прекъсването на учебния процес в училищата в страната във връзка с въведеното извънредно положение за ограничаване на разпространението на COVID-19 наложи промени не само в организацията и методите на обучение, но и в графика на учебното време. Обучението в електронна среда от разстояние стартира ефективно в много голяма част от училищата благодарение на обединените усилия на всички участници в процеса – директори, учители, родители, ученици. В хода на обучението се подобри организацията и ефективността, но наред с това се натрупа умора от интензивността на дейностите. В тази връзка препоръчваме в периода от 13 април до 16 април да се разнообразят заниманията и да се предостави възможност за разтоварване на учениците, като в същото време се ангажира тяхното внимание и се осигури спазването на мерките за социална изолация чрез провеждане в електронна среда на следните дейности: занимания по интереси; дейности за обща подкрепа в зависимост от индивидуалните потребности на учениците – напр. допълнително обучение за преодоляване на трудности и наваксване на пропуски в обучението в т.ч. и по обективни причини, индивидуални консултации, кариерно консултиране; обучение по предмети в областта на изкуството, технологиите и спорта, в случай че обучение по тези предмети не е осъществявано (достатъчно) за периода на извънредното положение; виртуално посещение на музеи, гледане и обсъждане на филми с учебна цел, обсъждане и оценяване на екипни проекти и др.; провеждане на часове на класа и/или занимания, насочени към здравното, екологичното, гражданското и патриотичното образование, към безопасността на движението, опасностите в интернет или в други области, определени съвместно с учениците; психологическа подкрепа за преодоляване на наложената социална изолация и за подобряване на работата в екип. Всяко училище може по своя преценка да разшири спектъра на възможните дейности, като съобразява дневната ангажираност на учениците да не надвишава 4 часа. В този период част от учителите, които в изтеклите три седмици активно и ефективно са работили с учениците си в електронна среда от разстояние и няма необходимост да предоставят индивидуални консултации на отделни ученици, може да използват времето не за пряка работа с учениците, а за анализ на напредъка, за обсъждане на платформи и приложения с цел оптимизиране на използваните от едни и същи ученици, за обучения и самообучение и др. От своя страна, ръководният екип на училището би могъл да използва времето за анализ и подобряване на организацията и координацията на дейностите с цел оптимално разпределение на времето, ресурсите и функциите за постигане на ефективни резултати, без това да води до прекомерен контрол и допълнителна административна тежест.
Разбира се, всеки педагогически специалист, който пожелае, може в този период да ползва и платен годишен отпуск.”

Приятна ваканция!!!

Приятна ваканция??? В смисъл?

Никой не знае какво става. Как така наваксваме, па всъщност не наваксваме? Говоря с няколко учители в момента. Едни смятат, че заповедта отменя писмото от МОН, други – че реално има ваканция, но не и на хартия.

Всички седят и се чудят. Какво значи това, че учителите могат да излязат в платен отпуск?

Ще принуждаваме учителите да си вземат платен отпуск, за да няма училище ли? Ми те може и да не искат сега да си хабят отпуска. Може да им трябва, за да идат на море, а не да си седят вкъщи.

Появяват се предположения, че има училища, в които учебният процес е закъснял прекомерно и те имат нужда да наваксват. Но надали това е вина на децата и учителите. Вероятно това е проблем с бързото приспособяване на учебния процес. Не всички успяха да се включта адекватно, но и това ще стане.

Моите деца нямат какво да наваксват. Всички вървят в крак с учебния план насред дигитални стаи, крясъци, падане на интернета, изолация и световна катастрофа, децата ми са в крак с всички априлски таралежи и хайдути, благодарение на собствените си усилия, моите нерви и пълното изтощение на разкошните учители. Не благодарение на МОН

И всички ние заслужаваме истинска ваканция. Не фалшива. А на тези, които не са наваксали ще кажа само едно – не си го слагайте на сърце. Вие също имате нужда от ваканция.