Понякога ми иде да се гръмна!

Дарина Жечева има син на 8 години, бебе, мъж и КОТАРАК. Дарина Жечева е леко изнервена, когато синът се тръшка, а бебето лази по земята и ближе котешките паници. Ние разбираме Дарина Жечева и ѝ казваме, че всичко ще мине, но дотогава да не се дава и да ни праща още разкази!

******************************

След доста години на лутания между какви ли не избори, преди близо седем се роди синът ни. Едно диво, кльощаво, неуправляемо диване, което по характер и енергичност се нарежда между ирландски сетер и ония малки диви кучета, които не се спират на едно място и могат да скачат без почивка по цели дни.

Явно това не ми стигна, защото с мъжа ми решихме, че искаме още едно. Виках си „Няма как да е същото, просто няма!“

Това си го повтарях с надежда второто да не реве като първото, защото номер едно продължава да реве и да се тръшка за щяло и нещяло. Мога да спомена, че още е в класацията на бг-мама като най-ревливо бебе от наборите си. Надявах се аз…

Съответно опитвахме дълго. Дребосъкът си пожела сестричка и понеже не ни се получаваше дълго време, той растеше и правеше все по-генерални изводи и даваше все по-добри предложения за места и начини на намиране на сестрички.

Имаше много въпроси:

„Защо този дядо Коледа не го питаме, той трябва да има сестрички?!“, „А в Кауфланд нямат ли?“

Накрая видял падаща звезда в компанията на баба си, която му разяснила номера с желанията, и той си пожелал сестричка, пак.

Явно звездата си е свършила работата, защото с баща му през това време бяхме в ин витро клиника на последния етап и с последните си сили, демек бяхме решили да пробваме за последно.

Перипетиите преди това няма да разказвам, но минаха години, докато стигнем до този момент. Години, изпълнени с какво ли не. Та, звездата на малкия ни син ни донесе неговата мечтана сестричка.

Моите надежди за някакво малко по-различно-от-първото бебе се изпариха още след първите няколко дни.

Бебето си е абсолютно, ама едно към едно, с първото! Дере се като обезумяло, като не реве – крещи, за да подържа напрежението, за капак не иска биберон и яде като за четири цици, не за две.

Една вечер (това след цял ден латино-американски сериал вкъщи, демек само рев и бебешки драми) с мъжа ми първо се изпокарахме, после седнахме на масата, отворихме си по една бира и си викаме:

„Е, какво пък, то няма начин на нас да ни се случат някакви нормални деца, а все приказни герои ни се падат. Те ти на: Пурко – звярът на Стралджа и Ламята Спаска“.

Но исках да ви разкажа за снощи. Снощи се опитах да направя пица, докато мъжът ми беше до магазина. Естествено, с готово тесто, че е по-бързо. Баткото не искаше да чете и пише за училище и вече беше наказан, което предварително ми беше вдигнало кръвното. Котаракът висеше при баткото в другата стая. Демек – две от три елиминирани за 10 минути. Бебето обикаляше в краката ми, таман сега е във фазата на интензивното лазене, че стана на 6 месеца.

Почнах аз с тестото. Омазах се подобаващо, разтягам, плескам и в същото време виждам дребосъчка как доволно, на провлачвания и търкали, се приближава към котешката храна и вода.

Хващам бебето и го премествам на килима. Стъпвам върху гранулите, те хрущят, чупят се и полепват по чорапите ми, бебето е омазано в тестото от пицата, аз съм на предела на търпението си и точно в тоя сюблимен момент котаракът и баткото се появяват на вратата, като вторият ме застрелва с въпроса „Какво става?!“

Какво става, вика… Направо се изстрелях в Космоса!

Е, тогава се върна мъжът ми. Като ме видя, пребледня. Взе бебето, заточи баткото в другата стая и ми отвори бира. Това много не помогна и по-късно си отворих още една. И това не помогна, ама поне повисях около 20 минути без някой да ме дърпа за гащите или пък друг да ми реве „Не искааам, не искаааам. Домашното е тъпо-тъпо-тъпооо..“

Казах ли, че понякога ми иде да се гръмна??