Поли Генова след една година, пълна с изненади: за майчинството, четенето и времето, в което се опитваш да мислиш за себе си

Тя е в родителския клуб отскоро, но всеки изминал ден я калява все повече в битките и сега споделя по-скоро с усмивка какво предизвикателство е да се справяш със силно енергично едногодишно дете, което ходи от 10-месечно и има силата да спре тока не само на родителите си, но и на цял квартал. Да̀ниел е новият човек в живота на Поли Генова, с когото днес тя открива света по нов начин и се връща към любими моменти от детството си.

Един от тях – особено ценен, както подчертавата самата Поли – е четенето на приказки, което се задава на хоризонта, веднага щом Да̀ниел улегне малко и се ориентира правилно жанрово. (В момента е по-скоро буквалист и изяжда книгите от кора до кора.) Преди това обаче, Поли Генова ще загрее за този момент, включвайки се във великолепната инициатива Национална седмица на детската книга в качеството си на любим герой на малки и големи, за да почете на децата „Седмицата на мишлето“ на Катя Антонова и да отговори на техните въпроси.

Днес Поли Генова е в Майко Мила, за да си поговорим за деца и четене – какво повече му трябва на човек!

Има ли нещо, което си представяхте, че ще е различно, преди да имате дете, и сега си давате сметка, че впечатленията ви са били тотално грешни?
Представях си, че първата година, когато е бебе и не ходи, ще е много по-леко – той ще си спи, аз ще съм спокойна, ще имам време да си върша домакинските задължения и разни там други задачи, които са свързани с професията ми, но нещата въобще не се получиха така. Слава Богу, че имам помощ в лицето на екипа ми. Те ме отменяха в някои моменти, защото щеше да бъде абсолютно невъзможно да ходя по интервюта, да снимам, да записвам – при записа е най-тежко, защото трябва тишина. Имах една много щура първа година, която въобще не се оказа това, което съм си представяла.

Беше изцяло положително щура или имаше моменти, в които се питахте “Какво става?! Това на всички ли се случва?”
Ооо, имаше много такива моменти, все пак аз съм майка за първи път. Доста неща не ми бяха ясни. Случваше ми се да изпадам в състояния, от които не е лесно да излезеш бързо. Но с помощта на най-добрите ми приятелки, които вече са майки – едната има момченце и момиченце, а другата вече пораснал тийнейджър, се справях. Имах възможност да черпя опит и от двете много сериозно и се доверявах много повече, отколкото, например, някои други мои познати се доверяват най-вече на педиатрите си. Не че не се доверявам на своя, просто някак си имаш нужда да чуваш нещата от близки хора.

Кой беше най-добрият съвет, който получихте?
Съветваха ме да намирам време за себе си – колкото и странно да звучи, колкото и егоистично да изглежда на първо четене. Ако аз самата не съм си починала, не съм се възстановила психически и физически най-вече, няма да успея да дам максимума от себе си, когато гледам детето. В началото това ми се струваше абсолютно невъзможно. Но малко по-малко започнах да се научавам, че трябва да си налагам да намирам време за себе си.

Разбираме чудесно. То е малко като Стокхолмски синдром – хем искаш да избягаш, хем като избягаш, искаш да се върнеш. А имаше ли нещо, което се заричахте, че няма да правите, и в крайна сметка ви се случи?
Много неща. Истината е, че абсолютно всичко при децата е на периоди. В началото нещо е добре и върши работа, след това вече не е ок. Например, спането в леглото. В началото не съм си представяла, че няма да спи в свое легло, все си мислех, че ще можем да го научим. Абсолютно невъзможно.

Баща му настоява детето вече да си е в стаята, но това няма да стане. Аз категорично казах, че до 3-годишна възраст искам детето да е до мен, защото така го усещам, а и попадам на литература, обясняваща за силната връзка между детето и майката, която не трябва да се прекъсва, поне докато детето навърши 3 години. Баща му е използвал първия момент, в който аз отсъствах от вкъщи за 3 дни – когато бебето беше на 8 месеца, за да го научи да спи сам в леглото. Така малко по малко правим първите си стъпки, но аз смятам, че всичко трябва да е плавно и да се случва постепенно, а не рязко и в крайности. Защото когато детето не се чувства добре, то веднага го показва.

През тази първа година, пълна с изненади, предимно по интиуция ли го карахте, или се допитвахте до някого?
Обичам по интуиция да усещам нещата, което не означава, че не чета и не се интересувам. Просто не съм фанатично настроена да се ровя в сайтове или в групи с родителите, които непрекъснато обменят някакви неща. Имам позната, която го прави, и виждам колко е стресирана и как постоянно се съмнява в себе си. В началото изпитвах нещо подобно, но усетих, че това не ми помага. Водех се по детето и разбирах какво трябва да се случи, а когато съвсем нямах никакви познания и опит, се допитвах до приятели или лекари, ако нещо се наложеше, а слава Богу, той е здраво дете и не е имало нужда чак толкова.

Имате ли необходимост да говорите за него? Усещате ли някак по-близък някой, който има дете в сходна възраст с вашето?
Да, интересно е, защото човекът отсреща може най-малкото да те разбере, а не да те гледа странно, като му обясниш, че не си спал трета нощ подред, защото са се случили някакви неща и детето е било будно от 3:00 до 6:00. И не е само разбирането, но и това, че човек може би има необходимост да разкаже – имаш нужда да бъдеш чут по някакъв начин. И да, разказвам често за Да̀ниел, най-вече за смешните му случки и щуротии.

Паралелно с игрите и белите започнахте ли вече да четете заедно?
Купих му първите книжки още за Коледа. Разбира се, те са с твърди корици, с картинки на животни, със звуци, триизмерни. В началото му беше много интересно и често ги разглеждаше. Особено една на английски с различни материи вътре. Тя много му хареса, но това удивление от книжките беше в рамките на няма и един месец, след което започна да ги яде. Ама наистина да ги яде. И в момента всички книги са прибрани, докато този период отмине, но се опитвам да му разказвам разни неща. Нямам търпение да му чета. Като почнем от “Мечо Пух”, приказките на Ангел Каралийчев, разни такива любими мои неща…

Кои са те? Какво обичахте като дете?
Най-много обичах приказки. Колекционирах ги от цял свят – от Африка, от Океания, имах от Италия… Нямам търпение да започнем с тях, защото приказките от различни народи са като притчи и винаги има нещо поучително, дори за възрастните.

Като един възрастен човек и вече родител, кажете ни каква беше мотивацията ви да се включите в Националната седмица на детската книга?
Лично за мен четенето е много важно. Като изключим музиката, нямам друго толкова любимо занимание още от дете. Четенето винаги ме спасява в тежки ситуации, в които имам нужда от помощ. Намирам упование в книгите. Аз съм книжен плъх от малка. Търпяла съм много наказания за това, че чета след времето за заспиване тайно с лампа или фенерче, или пък защото крия книги в тоалетната и се затварям да чета тайно.

Четенето е огромно вълшебство, защото те пренася в твой собствен свят и всяка книга е различно пътешествие. Много ми се иска да го предам на децата и да израстват с това. В днешно време те разполагат с много технологии и визуално съдържание, но нищо не може да замени книгите. И аз самата съм си купила електронна книга, но някак не е същото, нищо не е като автентичната книга. Ще ми се децата непрекъснато да преоткриват книгите.

Кога започнахте да четете?
Някъде на 5-6 годинки. Научиха ме баба ми и дядо ми, защото се наложи да започна да чета много бързо, буквално за месец. Предложиха ми да бъда водеща в детско радио предаване, но за целта трябваше да мога да си чета сценариите. Аз вече се учех да пиша и да чета буквите, но само сричах, затова се наложи ускорен курс и успяхме.

Как си представяте, че ще въведете Да̀ниел в света на книгите – веднага щом спре да ги яде?
Мисля си, че той самият ще се ориентира. Обикновено става с личен пример. Не бих му дала книга, с която да започне. По-скоро бих му разказала за няколко и бих му дала право на избор. Смятам, че за тези неща всяко дете знае кое е най-добро за него и трябва да му се дава свобода.

Национална седмица на детската книга започва на 1 юни и е пълна с работилници и четения до 7 юни. Участието на Поли Генова по програма е на 1 юни от 17:00 до 17:40. Всички работилници и четения са безплатни. Необходима е само предварителна регистрация в сайта на Седмицата.