Писмо до Дядо Коледа: Взе ми здравето, нещастник!

Когато си баща на близнаци на 6+ и едно 3-годишно, се налага хем да поддържаш мита за дебелия брадат чичко, хем да свършиш цялата му работа по 3. Ето как се справя Ангелин Балсамаджиев със задача, която тотално противоречи на здравия разум!

Близнаците ми са на шест и половина. На ръба са да развенчаят мита за този маркетингов старчок, който ми разби нервите и тази година.

Първо, започва да се появява още в края на ноември зад всеки ъгъл, по улици, щандове, молове и телевизии, една голяма верига хранителни магазини дори се обяви за негов ОФИЦИАЛЕН представител.

Всички знаем, че под бутафорните бради дъхти на ферментирал клошар или пък на студент втори курс кукли, който иска да изкара пет лева за цигари. Проблем с това нямам, но искам някой да ми каже с каква теория да изскоча пред децата?! Че това е някакъв ко-Коледа ли или пък някакъв су-Коледа, защо тези са фалшиви, а „Истинският“ го няма още, кое го прави истински и защо тези се представят за него? Сложно става в детските главици. В моята също.

После се започва с писмата до него. Хайде, решихме, че дядо Коледа носи само по един подарък на дете, но тук се появява още един проблем. Има подаръци, които той и джуджетата не могат да изпълнят. Например: Телевизионна игра (защото ще им изтекат очите), Скейтборд (защото се пада лошо), Четириколка (защото дори баща им няма), Баща ми да слезе от небето (много мило, но няма как), изобщо криза в Лапландия.

Щерка ми е деликатна и не ламти. Детето поиска някаква нова игра – Детектор на лъжата. Оказа се, че истерията около нея е зверска и няма магазин или сайт, в който да са останали бройки. Буди се и ляга с тази мисъл – какво да обясня на детето, че онези проклети джуджета имат лимит или пък, че на Онзи торбата му не я е побрала, или пък евентуално Рудолф да се е изпуснал върху нея. Нещастник!

Синът ми поиска някакъв динозавър, дето трябвало да го застреляш девет пъти. Звучи като „Кил Бил“ – ударът, при който трябва да направиш шест крачки напред, после две назад, да приклекнеш и т.н., няма значение. Представете си как влизам в магазин и формулирам фразата: „Извинете, къде са динозаврите, които трябва да застреляш девет пъти?“, срам! Девойките ме гледат странно, дори малко снизходително, подбутват се и тайно си шушукат: „Какъв смотан татко, сигурно и синът му е същият…“

Имам и едно дете на три. Той горкият още лесно се сугестира, повторих му десет пъти, че дядо Коледа и неговата пасмина правят страхотни роботи и то детето се нави. Ще видим догодина!

Това е засега, вярвам, че и вие сте в прекрасно коледно настроение. Хайде, пък следващия път ще ви разкажа за другото поредно, фалшиво безумие – Феята на зъбките, представяте ли си каква идиотщина е да буташ пари под възглавницата на детето си, защото му е паднал зъб!

Още: