Перфектна диета няма, живейте спокойно!

Ето ни обратно любимата на всички отслабващи тема – нисковъглехидратната диета. Кой ли не говори за нея, кой ли не я практикува – в един или друг вид и с разнообразен успех. Нека обаче да си говорим истината – НВД е чудесен режим за едни, и ужасен за други, колкото и да не им се иска на почитателите на НВД да го признаят. Днес обаче ще цитираме още 1-2 проучвания, които показват, че това е така и ще поговорим защо единственото сигурно в диетите е, че те работят, когато водят до енергиен дефицит.

В предната част говорихме за изследванията, които показват, че можем да отслабваме, докато консумираме повече въглехидрати, както и да надебеляваме, като приемаме почти НИКАКВИ въглехидрати (о, ужас!) Установихме, че е малко прибързано да се кълнем в нисковъглехидратните диети и е по-добре малко да изчакаме със заричането колко перфектни са те.

Време е обаче и да разберем защо това е така.

За съжаление, няма много изследвания, които позволяват да се сравнят нисковъглехидратните диети с алтернативни подходи, в условията на фиксиран белтъчен прием (тоест, при еднакъв прием на протеин във всички от изследваните подходи). Като се добави и човешкият фактор, изпитването на хранителни режими става изключително неблагодарна мисия!

При големите рандомизирани контролирани проучвания участниците биват инструктирани как да спазват определен режим за определен период от време. Скоро след това нещата бързо излизат от контрол и колкото повече време минава, толкова повече реалната диета се отличава от предписаната такава.

За този тип интервенции може да се каже, че изследват не толкова случващото се с човешкото тяло на определен хранителен режим, колкото случващото се с човешкото поведение след предписването на определен хранителен режим.

Така стигаме до супер стриктно контролираните изпитвания, където хората се подлагат на близък до затворнически режим и само дето не им изливат предписаните диети с фунии в гърлата. Поради факта, че тези експерименти са супер скъпи, брутално трудоемки и леко нехуманни, те са една малка шепа и са проведени с една още по-малка шепа участници.

Резултатите от един такъв експеримент са публикувани през 2015 година под авторството на Хол et al.

Кратък и малоброен, но изключително добре проектиран и контролиран, този опит демонстрира, че 30% енергиен дефицит води до по-голямо отслабване при ограничени мазнини (7,7% от калориите), отколкото при ограничени въглехидрати (29% от калориите).

Разликата в отслабването е незначителна. Значителното в случая е друго, а именно – загуба на мазнини е възможна и без въглехидратна рестрикция и при сравнително високи нива на инсулин.

Още на следващата година Хол et al. правят ново, още по-добро изследване, в което 17 мъже с наднормено тегло са затворени в лабораторията в продължение на 8 седмици.

По време на третата фаза на изследването участниците губят много тегло под формата на вода, което е очаквано, предвид естеството на диетата. Енергоразходът не нараства според очакванията. Наблюдава се значителен спад в темпа на загуба на мазнини – под кетогенния протокол участниците губят същото количество мастна тъкан, но за 2 пъти по-дълго време.

Заключенията от публикацията говорят сами за себе си:

„Въпреки бързия, значителен и траен спад в секрецията на инсулин и респираторния коефициент, наблюдаваме забавена загуба на мазнини. Данните не подкрепят предсказаните от въглехидратно-инсулиновия модел по-висок енергоразход и по-голяма загуба на мазнини.“

Масово се изповядва разбирането, че някъде има една универсално работеща и просто перфектна диета. Някои вярват, че са я открили, други са на мнение, че е въпрос на време да бъде открита.

По света съществува пъстро многообразие от традиционни диети, които поддържат или са поддържали спазващите ги общности в перфектно здраве и телесна композиция.

По-дългосрочните рандомизирани изпитвания, при които условията са по-близки до реалния живот, също не звучат окуражаващо по адрес на който и да било хранителен режим.

При тях най-съществената загуба на тегло се наблюдава в краткосрочен план (до 6 месеца), като в този времеви хоризонт обикновено се откроява предимството на диетите от нисковъглехидратен тип.

Здравето обаче не е краткосрочна цел, а затлъстяването и наднорменото тегло спадат към групата на така наречените “хронични” проблеми. Малкото проучвания, продължили повече от една година, не демонстрират превъзходство на която и да е диета.

В тях, с напредване на времето, се наблюдава постепенно регресиране към изходните килограми, следващо доста сходен тренд, независимо от режима.

Това е поредният индикатор, че нито една диета не е по-лесна за спазване за другите в дългосрочен план.

Проблемът пред науката и хората отдавна не е в откриването на универсалния механизъм за отслабване. Този механизъм е един и същ при всички работещи протоколи и се нарича „енергиен дефицит“. Въпросът е как да накараме хората да се придържат към този механизъм, без да залитаме в неетичните и лъжовни крайности на борещите се за надмощие диетични култове.

Личните истории за успех не дават отговор на този въпрос. Сега повече от всякога имаме нужда от много по-малко мнения и анекдоти и от доста повече данни.

За всеки човек, който е отслабнал с нисковъглехидратна диета и се е похвалил с това, има поне още десет души, които не са. Те не се хвалят, а ако случайно попитат защо не им е проработила диетата, получават отговор, че не са я спазвали по „правилния“ начин.

Науката все още не знае защо определени личности се радват на по-голям успех с диетата си от други. Нямаме достатъчно проучвания, които се фокусират върху индивидуалните различия между участниците и ключовите фактори, оказващи ефект върху постоянството.

Нямаме достатъчно научно базирана информация относно това как да адаптираме подхода си спрямо особеностите на отделния човек. Коронясването на която и да е диета като „перфектна“ е обратното на продуктивно, ако искаме някой ден да стигнем до тази информация.

Също така, тази статия не казва, че нисковъглехидратните диети не работят. Те работят също толкова прекрасно, колкото и всички останали диети, стига да бъдат спазвани.

Има хора, за които НВД работят по-добре, отколкото за други. Но има хора, в чиито културно, кулинарно и кой-знае-още-как обусловени индивидуални особености, НВД не се вписва добре и не е устойчив модел на хранене.

Тази статия не насърчава към злоупотреба с въглехидрати. Различните хора имат различна потребност от енергия под формата на въглехидрати, като тази потребност се диктува предимно, но не само, от телесната им композиция, както и естеството на тренировъчна и нетренировъчна активност, която упражняват.

Тази статия не насърчава към нискомазнинен или друг алтернативен на НВД модел на хранене. Данните от последните десетилетия на миналия век ясно показаха, че препоръките за редуциране на мазнините не произвеждат желания ефект, могат да бъдат тълкувани погрешно и водят до залитане в противоположната крайност.

Тази статия е за онези от вас, които не страдат от предубеждения или са готови да преразгледат съществуващите си такива, така че да живеят и дишат малко по-спокойно – особено ако им се дояде картоф, филия хляб, или, не дай си Боже, и двете!

Post Views: 1,184