От кърмене спомени има - и то какви!

Всички, които четете Майко Мила!, знаете, че Красимира и Елисавета обичат да подхождат с чувство за хумор и ирония към несгодите си, а каква по-голяма несгода за една майка от това да не знае как и да не разбира защо не може да накърми детето си?

В следващите редове ще прочетете за нашите перипетии в този тъй важен момент за всички майки и деца – при Елисавета ТРИ ПЪТИ, при Красимира – само един път, но достатъчен, за да го помни доживот.

И така, ето нашите спомени за кърменето. Започваме с Елисавета Провала и нейните встъпителни слова.

Преди да започна с моята история с кърменето, искам да обявя предварително, че ще се опитам да разкажа съвсем честно моите несгоди и ще се надявам милите читатели да проявят съчувствие и разбиране. Така или иначе, всички замесени деца вече са извън кърмаческа възраст, така че каквото било – било.

Преди 13 години вашата клета списвачка роди първото си дете със секцио и 40 градуса температура. След като зърна обляното си в зелена слуз първо отроче, тя се просълзи, то се разрева и я отнесоха в стая, където да боледува – огромна, разрязана и клета.

По онова време базата на родилното беше доста окаяна и ми се падна да лежа в легло с продънена пружина с всичките си 110 кила. Там виех от болка, ревях и едвам успявах да се изправя с титанични усилия, за да кашлям като магаре, да се страхувам и да изпадам в паника сам-самичка в тази огромна болница.

Детето беше нейде в другия край на коридора и аз се замъквах да го виждам, и да му пея, и тъй си прекарахме първите 36 часа, когато внезапно в стаята ми влетя една всевластна жена с вид на медицинска сестра, и гръмко обяви, че трябва веднага да започвам да кърмя и какво тук само се помайвам.

После ми вдигна нощницата и ме ощипа с нокти по зърното с такава сила, че ако не бях болна, оперирана, огромна и самотна, сигурно щях да я изхвърля през прозореца и докато лети надолу, да крещя след нея страшни, македонски клетви.

Но, уви, бях напълно безпомощна, а и нямах много кърма, почти никаква. Това беше повод да ми се напомня всеки ден по няколко пъти, че не се старая, та щом ме освободиха от болницата се завърнах у дома с две основни емоции , свързани с кърменето

1. Че съм абсолютен провал
2. Че кърменето е адско мъчение, с което Господ ни е наказал, защото в миналите си животи сме били безмилостни убийци от четата на Атила

И тъй започна Одисея номер 1.

Първото ми дете, милото, искаше да яде. О, как искаше. А мен ме болеше толкова много, че пищях като заклана постоянно. Естествено, пищях наум, за да не уплаша невинното агънце в ръцете ми. То, от своя страна, като мечка стръвница, видя клетите ми зърна, урочасани от ноктите на мъчителката ми, и тутакси почти ги откъсна с безмилостните си венци.

Тогава никой не беше чувал за чудото, наречено “консултант по кърмене”, и от опитни майки разбрах, че то ме хапе защото е гладно и нямам достатъчно кърма. Викам си “Добре”.

Купих помпа. И когато не кърмех – цедях.

Слънцето изгряваше, скъпи читатели, хората изобретяваха роботи, изстрелваха совалки, аз се цедях. После се свечеряваше, хората излизаха по барове, гледаха филми, ходеха на театър – аз се цедях и винаги в адски болки, които мъчеха клетите ми гърди.

Приведена, втренчена в помпата, аз се цедях. Ако беше жив Вермеер по това време, щеше да е нарисувал по моята фигура велика картина на име “Цедящата се”, която сега щеше да струва милиони.

А кърма – йок, както казват в съседна държава на нас. Толкова малко, че то просто срам да те хване.

Прегърбена, вторачена и маниакално концентрирана, аз се цедях, а после кърмех, а детето все гладно и гладно. Та към кърменете и цеденето се прибави още една дейност – плачът. Защото бях абсолютен провал.

Накрая мъжът ми, който след едни няколко месеца страшно се изнерви, ми каза, че ако това мъчение над клетото ми тяло не спре, лично ще изхвърли помпата през прозореца.

Благодарих му, предадохме се и минахме на адаптирано мляко.

6 години по-късно Елисавета Провала ражда второ дете, но този път има кърма и се радва с всички сили. Но какъв е ужасът ѝ, когато разбира, че второто дете не иска да яде от тая пуста гърда. То не бяха мъки, то не беше кандардисване – не ще и не ще.

Сега… в тоя момент съм убедена, че ако това го кажа на улицата, по-височко така – ще има поне едно 230 майки, които да креснат, че не съм се постарала. И сигурно ще са прави. Аз все пак бях Елисавета Провала – ясно е, че за нищо не ме бива, та не е учудващо, че пак не се справих. Но за мен тогава, съвсем сама в тая работа, се постарах.

И пак опрях до помпата. Помпах, помпах и макар да имах кърма, болката беше ужасна. Та, у мен се утвърдиха двете първоначални впечатления – аз бях провал и кърменето беше ужасно мъчение.

Да кажа, че бях травмирана, ще е малко, затова няма нищо да казвам.

И тогава дойде третото дете, а аз треперех като лист, мислейки си за предстоящите мъчения, които ми предстоят. Слава богу, вече беше различно, защото познавах нещото, наречено “консултант по кърмене”, и щом усетих трудност и оная позната болка, се обадих на една приятелка и тя пристигна в 11 вечерта в болницата с консултант по кърмене под ръка – в моя случай Миглена Делчева.

Когато Миглена влезе в стаята и я видях за пръв път, мигом я намразих.

Беше слаба, висока, красива, елегантна с токчета, грим, прическа и освен това по онова време самата тя беше кърмачка. Това беше страшен удар по огромното ми, безформено тяло, увито в гигантска нощница със зайче отпред.

Запознахме се ние, тя ми се усмихва мило и аз веднага я попитах, втренчена в перфектно лакираните ѝ нокти:

“Здравейте, ще ме щипете ли по зърната, да се приготвя?”.

Тя някак не беше подготвена за този въпрос и ме изгледа потресено, сякаш току-що е извадила от канала човек, преживял Втората световна война, и с най-милия глас ме информира, че не само няма да ме щипе по зърната, но дори няма да ме докосва без мое позволение.

Бях впечатлена, че обучението по кърмене не включва щипане и крясъци, затова ѝ се доверих.

Тя взе, че се оказа разкошна и разбираща. Нежно и бавно ми показа неща почти без да ме докосва. Изслушваше проблемите ми, състрадаваше ми и ме окуражаваше да пробвам пак и пак, и пак.

И тогава някак разбрах, че макар да имах три деца, ми предстоеше за пръв път да кърмя както … ми се е искало.

И се получи. Болеше ужасно. Първите три месеца болеше неописуемо. Нощем приквичавах над горката си съдба, но поне не се чувствах Провал.

Освен това, имах един малък Фейсбук чат, в който бяхме 4 жени. Три от нас бяха родили в рамките на един месец. Подкрепата, която получих, не може да се сравни с нищо.

Благодаря ви, приятелки.

Дори в този момент, обаче, моята друга вярна приятелка – помпата, ме навести за няколко дни. На третия месец влязох в болница за операция и докато бебето стоеше с татко в къщи, аз… познахте!!! Маниакално се цедях, за да не ми спре безценната кърма, която бях отгледала с толкова усилие

Бях най-окаяната гледка на планетата. Навън 43 градуса. В стаята ми климатик, но от него ми ставаше зле на главата, затова, почти овъглена от горещина, с шиниран крак, провесен от тавана, аз се цедях и в едно шише събирах кърма, в друго – пот.

После се върнах и кърмих.

И бях щастлива. На 5-я месец болките поутихнаха, бебето си ядеше, растеше и всичко беше страхотно. Не ми се наложи да давам адаптирано мляко. Наложи ми се само да си вадя гърдата, където ми скимне, и всичко беше наред.

Няма да ви лъжа. не съм кърмила осемстотин години. Кърмих осем месеца и после частично започнах да го отбивам.

Нещо в живота ми обаче се беше променило. Бях кърмила. И, да – считам го за едно от най-върховните постижения в живота ми. Нищо не ме е боляло толкова дълго. Ако сумирам всичкото помпане, изпомпване, кърмене, късане на зърна – сигурно ме е боляло цяла година всеки божи ден. Каквото съм успяла да дам – от гърди, лъжици, пипети, шишета – дала съм го.

Сигурна съм, че е можело и повече, ако е имало кой да ме погледне с нежност, да ме подкрепи и да ме насочи леко и внимателно, за да събера сили и желание да преживея туй изпитание.

Благодаря ти, Миглена. Щé ми се да те бях познавала по-рано, но какво да се прави – трябваше да родя три деца, за да се срещнем.

И трите ми деца са здрави като бикове. Понякога ме свива сърцето, че не съм била за всички поравно майка, но съдбата е такава.

А вие, ако се чувствате ПРОВАЛ – недейте.

Намерете си консултант по кърмене и удобна за вас помпа. Гледайте жената, която ще ви е консултант, да е мила, да ви вдъхва увереност, любов и нежност – нищо по-важно няма от това в този момент. Другото са незначителни подробности.

И приятелки. Намерете си приятелки, които да преживеят с вас трудностите ви.

Успех.

Елисавета Провала

P.S. Тук, в подобен тон и опит, ще се включи и Красимира, за да разкаже и за нейните перипетии с кърменето, които, както се сещате, въобще не бяха малко.

Преди да родя непрекъснато чувах отвсякъде изумителния въпрос А ТИ КОЛКО ВРЕМЕ ЩЕ КЪРМИШ??, като че ли това беше някакво пътешествие из карибския басейн, което знам, че започва другия четвъртък и приключва в сряда, 13 август. Към края на бременността, когато едва се оттласквах с лакът от леглото, като някакъв трудноподвижен тюлен, отговарях злобно, че не знам дали и колко ще кърмя – колкото дойде, толкова! Аман от това кърмене!

В края на краищата, ето ме и мен, некърмена повече от две седмици, защото майка ми не е имала кърма – и все пак съм станала човек, нали! Дори таблицата за умножение знам.

И така, родих си аз детето, и в първия момент, в който бях способна да стана, влязох в банята и с ужас установих, че някой е подменил вчерашните ми гърди с две пулсиращи блокчета ИТОНГ, които всеки момент щяха да паднат на пода и да пробият дупка до първия етаж.

В този момент в стаята нахлу сестра, нареди ми да запретна нощницата и моментално да измия блокчетата със сапун и топла вода. И да го правя преди всяко кърмене, ясно ли е!!

Тоест – по 10 пъти на ден.

Господи, казах си, ами то аз трябва да живея в мивката, как е възможно това??

Докато се връщах към леглото, сгъната одве, влязоха и акушерки, връчиха ми бебето и издадоха командата КЪРМИ! И аз, понеже бях зашеметена от всички емоции и новия биологичен вид, растящ в нощницата ми, не успях да изразя негодуванието си както трябваше.

Затова вместо да им кажа:

Ама вие какво си мислите – че аз по трудово в 7 клас съм учила как се кърми ли? Или по биология в 11 сме кърмили пластмасови кукли? Какво значи това КЪРМИ!

Как се кърми, за Бога??

аз просто измънках нещо неубедително, което накара сестрата да дойде до мен и… нали се сещате. Случи ми се това, което се е случило и на Елисавета. ОЩИПАХА МЕ. Не знам къде ги учат да щипят така тези хора, но се справят добре!

Казах на сестрата, че много ѝ благодаря за безценната помощ и започнах да се мъча сама. В резултат – едното блокче така се запуши, че в нощта след изписването се върнах в родилното ревяща и помолих лекарката, при която раждах, или да ми помогне, или да ме заколи със скалпел, да не се мъча.

Тя, за щастие, беше много разбрана и моментално ме върза към професионалната електрическа помпа в отделението, с което ме спаси от кой знае какви ужасии. След 40 минути бях като нова и проблемите ми приключиха.

В следващите месеци кърмех навън където и когато дойде, додавах адаптирано мляко, когато трябваше, и с това си реших проблема. Не си позволих да се чувствам твърде дълго зле и нещастна заради това, че детето няма да бъде кърмено докле влезе в гимназия. Кърмих го година и един месец, след което той прояде кюфтета и всичко приключи.

Та така, мили майки. Не се шашкайте, ако случайно млякото не потече от вас като Тунджа по пълноводие. Осланяйте се на интуицията си и потърсете съвет от консултант. Или от приятелка. Но, моля ви, не се депресирайте и отчайвайте. Толкова много предизвикателства ви предстоят, че не си струва да оставате без нерви и зъби заради това, че не сте спечелили конкурса Кърмачка на годината.