Осем жестоки истини за бащите на момчета

Може би често ви се струва, че в наши дни отглеждането на момче е по-трудно, отколкото в миналото. Доказателства сочат, че това е точно така.

Резултати от тестове разкриват, че момчетата се сблъскват с повече предизвикателства в процеса на обучение, а увеличаващите се случаи на депресия и самоубийство са индикация, че срещат проблеми и с психическото си здраве.

Понякога това се дължи на влиянието на модерните медии и технологии. Друг път – на биологията. Но причините най-често се коренят в старомодния начин, по който родителите отглеждат синовете си за разлика от дъщерите.

Татковците трябва да разберат, че съвременните предизвикателства пред момчетата изискват по-сериозна и активна грижа от когато и да било.

Начинът, по който мъжете отглеждат своите синове, трябва да се промени и тази промяна започва с емоционалния живот на детето, приятелствата и схващанията на бащите за света, в който живеят.

И това е само една от жестоките истини за отглеждането на синове, посочени супер изчерпателно и мъдро от Fatherly.com.

Жестока истина #1: Момчетата плачат и в това няма нищо нередно

Момчетата и мъжете твърде дълго носят тежестта на схващането, че не могат и не бива да показват определени емоции като чувствителност и тъга. Но истината е, че момчетата плачат и техните сълзи са колкото важни, толкова и необходими.

Когато правото им да изразяват така наречените „женски“ емоции бъде отнето, те си остават единствено с традиционните „мъжки“ такива – гняв и агресия. Това означава, че когато момчетата се сблъскат с обстоятелства, които биха преборили най-добре, проливайки сълза, те могат да станат гневни и агресивни, защото това са емоциите, с които са свикнали.

Бащите трябва да помогнат на момчетата да разберат, че в плача няма нищо срамно и че чувства като нежност и грижовност не са запазени за момичетата. Умението да разпознават и правилно да изразяват тези емоции ще им помогне да изградят емоционалната интелигентност, необходима за успеха им като зрели личности.

Жестока истина #2: Бъдещето на сина зависи от бащиното мнение за света

Момчетата се възхищават на своите татковци и ги възприемат като примери за подражание. Обръщат се към тях за наставления как да гледат на света. Затова е важно бащите да внимават какво казват, когато синовете им слушат.

Например, много вероятно е татковците, които омаловажават или унижават жени в присъствието на синовете си, да отгледат малки женомразци. Децата винаги слушат. Ако посланието, което чуят, е сексистко, гневно или грубо, те могат да се почувстват неспокойни и да започнат да следват лоши примери, които по-късно да отнесат в зрелия си живот.

Затова бащите трябва да помогнат на момчета си да развият съпричастност, като сами проявяват такава към околните или като демонстрират въздържаност, когато коментират света пред децата си. Трудно ли се постига това?

Абсолютно. Струва ли си? Безспорно.

Жестока истина #3: Татковците не бива да се вманиачават по победата

Бащите често искат да отгледат синове-победители. Но, издигната на пиедестал, победата може да предизвика тревожност у децата и в крайна сметка да се отрази негативно върху връзката баща-син.

Проблемът с манията по победата е, че момчетата често обвързват бащината обич с успеха си. А успехът невинаги е в ръцете на детето. И когато рано или късно синът се провали, той ще усети връзката с баща си нестабилна. Известно е, че на по-късен етап това чувство, в комбинация с неизбежния стрес от загубата, води до депресия и проблеми като наркотична зависимост.

Много по-полезно е бащите да фокусират гордостта си върху старанието на децата, независимо от крайния резултат. Важно е татковците да научат синовете си, че провалът е възможност за израстване. Така момчетата развиват упорство и решителност.

Жестока истина #4: Момчетата изпитват естествено влечение към огнестрелните оръжия, независимо дали това ви харесва

За бащите е важно да знаят, че момчетата имат вроден интерес към огнестрелните оръжия. Без значение дали държите такива у дома, това влечение налага превантивни мерки, които да гарантират, че малкият наследник ще се държи адекватно и отговорно в присъствието на оръжие.

Привличането на момчетата към оръжията е отчасти плод на еволюцията. Мнозина експерти смятат, че момчетата и мъжете са биологично предразположени да бъдат ловци и защитници. Днес няма по-голям символ на лова и защитата от оръжието. Затова играта с такова, истинско или играчка, кара момчетата да се чувстват силни. Същите тези момчета обаче не могат да вникнат в концепцията за смъртта, което много бързо може да направи играта с оръжие много опасна.

За жалост, проучвания сочат, че инструктажите рядко дават резултат, когато децата влязат в досег с реално оръжие. Дори курсовете по безопасност не намаляват вероятността някои ден момчетата да хванат истински пистолет. Затова е от първостепенно значение да се уверите, че синовете ви стоят далеч от оръжия. Татковците, които притежават такива, трябва да бъдат изключително стриктни относно безопасната им употреба. Останалите бащи пък трябва да разпитат за наличието и начина на съхранение на оръжия родителите, в чиито домове децата им ще гостуват.

Жестока истина #5: Бащите трябва да подкрепят и бранят приятелствата на синовете си

Момчетата завързват силни и топли приятелства с други момчета. Но рано или късно културните очаквания започват да пропукват тези взаимоотношения. С навлизането в юношеска възраст момчетата развиват страх, че тези дълбоки приятелства могат да бъдат погрешно разчетени като „женски“ или хомосексуални, което води до срив на приятелската връзка. За нещастие, по тази причина самотата сред зрелите мъже се е превърнала в епидемия, а случаите на депресия и самоубийство са шокиращо много.

Бащите могат да помогнат на синовете си, като разговарят с тях за приятелствата им и благоприятстват тяхното процъфтяване. Това може да означава по-чести срещи за игра, ходене/приемане на гости с преспиване или поощряване на приключенията.

Каквото е нужно за скрепяването на тези връзки. Звъннете на старите си другари. Така ще помогнете и на наследника си.

Жестока истина #6: Момчетата са по-предразположени към Синдрома на дефицит на вниманието (СДВ)

Като цяло момчетата са по-енергични от момичетата. Училищата и учителите често не са достатъчно подготвени или склонни да помогнат на бъдещите мъже да използват енергията си продуктивно. Последиците? По-голям шанс момчешкото поведение да бъде патологизирано.

Това не значи, че СДВ е художествена измислица. Категорично не е. Но родителите на синове трябва да са по-креативни в намирането на отдушници за тяхната енергия. В някои случаи играта в парка и помощта детето да развие системи за съобразителност и концентрация ще проработят чудесно и без официална лекарска диагноза.

Жестока истина #7: Татковците трябва да помагат с домашните

Относително модерно е да се смята, че да си умен, особено в училище, е женско качество. Идеален пример е героинята на Джоан Роулинг, Хармаяни Грейнджър. Много момчета са приели това послание за норма.

Бащите могат да помогнат на синовете си да осъзнаят значимостта на образованието, като вземат участие в писането на домашни. Твърде често тази отговорност е възлагана на майките, които – заедно с учителите, които са предимно жени – неумишлено подхранват представата, че старанието в училище е типично за момичетата.

Когато татковците се намесят, участват в писането на домашните и признават, когато не знаят нещо, момчетата виждат, че образованието е ценно, и започват сами да търсят отговори.

Жестока истина #8: Бащите и синовете трябва да говорят и за емоции

Стоическото мълчание между мъжете не работи в полза на обществото. Дори по-лошо е, когато това мълчание води началото си от татковците и техните момчета. За мъжете е важно да са в хармония с емоциите си. Емоционалната интелигентност е високо ценена не само в личните взаимоотношения, но и в работата.

Но момчетата никога няма да разберат и прегърнат чувствата си, ако нямат възможност да говорят за тях. Дори повече – момчетата трябва да се научат как продуктивно да изразяват емоциите си.

Бащите могат да се притекат на помощ, като разговарят за своите или дори за чуждите емоции. Този пример е ключов за развиването на съпричастност.

А съпричастността е ключова за отглеждането на добър мъж.

Вижте още:

Бащинската конвенция: 10 начина да възпитаме готини синове

Post Views: 6,846