Оля Идва с Пържена филия

Имаме невероятното удоволствие великолепната Оля Антонова да ни гостува отново – този път с похвално слово за пържената филия, след 11-месечен режим в Протеиновото кралство!

Здравейте, аз съм Оля и днес ядох пържена филия.

Беше протеинов хляб, но беше пържена и преди всичко филия.

Сега пържените филии са нещо, което хората вземат за даденост. Като парното например.

И само ако са били 11 месеца в ядрена зима като мен, само ако са били Елза в леденото кралство на сестра си със синя рокля от тюл, и са умирали от студ и глад, защото в леденото кралство освен парно, няма и ток и съответно няма на какво да се пържат филии…. само тогава тези хора биха оценили вдишването на една пържена филия по изгрев слънце. Ето това е да се храниш със слънце.

А има хора, които живеят в Пърженото кралство – място, където бекон, филии, мекици, черен дроб и картофи свободно съществуват заедно. Карат се с полуфабрикатите, защото са били бланширани преди това, но в края на деня всички са пържени и макар и всеки да е уникален – се държат един за друг.

Има хора, които живеят във Филиеното кралство – място, където глутен, брашно тип 500, и крок мосюта виреят и се размножават помежду си и някои от тях стават пилигрими и отиват до съседното Пържено кралство, където от пресен хляб, стават на пържени филии.

И се връщат и другите филии им викат “лелееее, хванала си тен, колко е олинклузива, има ли опашки на границата??”

Аз не съм от тези хора. Аз съм от 11 месеца в протеиновото кралство, където понякога, само понякога има много тъмен шоколад (90% тъмен), който има вкус на пълнежа от вече нагрята цигара в айкоз.

В протеиновото кралство никога не са стъпвали нито пържени неща, нито филии, защото ги дели един цял океан от айран и сода без подсладители и всеки кораб, който е тръгнал да пресича океана, в опит да стигне до пърженото или филиеното кралство е бил привличан от песните на глюкозо- фруктозните русалки и се е разбивал в скалите от скалички и торта гараш покрай макаронеанската падина и братвурския триъгълник.

Та аз днес ядох пържена филия. Тя е мека, като стъпалцата на бебе до 9 месеца, мазна, като хавлията в чантата ти за плаж, в която чанта се е разсипало олио за почерняване без фактор.

Тя е хрупкава, като нещо хрупкаво, но меко за което не мога да се сетя сега, защото и него не съм го яла от 11 месеца. Тя е вкусна. Яйца, олио и брашно са се събрали в тази свещена тройка, увъртолили са се и са станали един недостатъчно уважаван хранителен продукт, който понякога много ни мързи да правим.

Не подценявайте пържените филии. Те не са някакви палачинки, дето слугинстваш 6 часа и накрая не остават за теб. Те не са принцеси с кайма и кашкавал, дето ако каймата е кофти, не получаваш никакви заслуги или удоволствие.

Това са едни равномерно поставени в солариума на вечния холестерол нищо и никакви парчета хляб, които излизат от тигана със самочувствието на нещо, което ще отвее всяка друга храна на масата.

Не подценявайте пържените филии. И ги правете за хората, които обичате.

Аз ще се върна в протеиновото кралство още преди обед, но тези от вас, живеещи свободно, дори и под наем в Пърженото и Филиеното кралство – знайте, че в дома си имате даденост, която е време да преоткриете по изгрев слънце.

Благодаря на майка ми със златни ръце, която ще ме направи поетеса с готвенето си някой ден.

Facebook коментари