Одрал ти е кожата!

На кого се е „метнало“ детето – ето това трябва да бъде разгадано моментално щом то, горкото, вземе, че се пръкне на този свят. Има и такива деца, които с цялото си нахалство не приличат на никого на първо четене и ни затрудняват безкрайно много, защото всяко посещение от доброжелателни роднини започва с „Е, сега, на кого прилича това дете?!“. Още подобни наблюдения върху сюжета със сравнителните характеристики има и Маша Павлова, която ни умолява да им дадем малко въздух на тия деца, пък те сами ще се определят на кого или на КАКВО ще приличат.

Въпросът за приликите и разликите между бебето и други родственици се заражда горе-долу от момента на първото ехографско изследване по време на бременността. Ако можеше да кажем „ой, има същия пулс като дядо си”, сигурно и по-рано щеше да е, ама понеже не става ясно дали това се казва в положителен или отрицателен смисъл, тази възможност е пропиляна. „Гледай го, бе, на татко си профила е взел, мамин сладък!” и „Ама по същия начин като кака си си лапа пръста, въй!” са само част от въодушевените коментари, с които ще ви посрещнат лели и вуйни, когато им изпратите първата снимка от 3D видеозон, нищо че на нея всички бебета изглеждат като направени от пластелин от ръцете на същата тая кака, когато е била на не повече от 2 години.

Роди ли се – край! Сравненията са повсеместни. Сякаш най-важно е това какви очи ще наследи отрокът, особено ако има колебания и няколко поколения преди нас е имало синеок екземпляр. „Сини очи – синя кръв” е казал още Конфуций и после се е почесал по главата, защото той такова нещо като сини очи в тогавашен Китай въобще не бил виждал, но бил чел в литературата, че имало. Като майка на синеоко първородно дете съм се наслушала на какво ли не – от „Ама как е възможно, вашите очи са кафяви?!” през „Дано таткото поне да е синеок” до любимото „Ооо, какви хубави очи има!” в присъствието на сестра му, която не е била дарена по този начин от вселената и сега, ами, ще, не ще – ще си ходи с кафеви.

Прилики се търсят в безумни неща като форма на ходилото и ушната мида, родилно петно на дупето, случаен косъм на пръста на крака, който и „ти, дъще, имаше, като се роди, на точно същото място!” А, хубаво споменах косми – недай си боже детето ви да се роди с цвят на косата, различен от вашия или този на бащата. Такъв е случаят с дъщеря ми, която имà нахалството да се пръкне рижава, представете си! Вадят се едни родословни дървета, едни стари семейни албуми и се издирва нещастният носител на въпросния риж ген, докато не се постигне всенароден консенсус на кого аджеба се е метнало това рижо създание?!

И след като сме отметнали в първите часове и дни след раждането чисто физическите данни на наследника, идва ред на астрологията. Сами се сещате, че с едва 12 варианта, шансът или рискът детето ви да е наследило зодията на този или онзи от фамилията е 1 на 12, т.е. огромен! Ако пък тези 12 не ви стигат, винаги можем да намерим упование в азиатските – това са си още цели 12!

Спекулациите за бъдещето на детето са ви в кърпа вързани, макар и понякога да не достигат до вашите уши, а само да се шушукат с тревога зад гърба ви. Можете да сте сигурни, че ако имате чичо наркоман, роден под същия астрологичен знак като детето ви, или пък, за зла съдба, третата ви братовчедка, която тръгна по лош път, дели един и същи асцендент с отрочето ви – никой няма нито дума да продума за това! Ако, от друга страна, имате олимпийски шампион или Нобелов лауреат в семейството или дори скромен носител на орден „Стара Планина” – първа степен, имащ късмета да се е родил в същия месец като детето ви, то това непременно, ама непременно ще ви бъде съобщено с трепет и искрена радост, защото каквото и да си говорим – вещаят ли го звездите, случва се – няма как!

Естествено, има и не съвсем доброжелателни или направо доста нескопосани сравнения, при които вместо да ви направят комплимент, се получава тъкмо обратното. Така, например, ако кажете, че детето ви се е научило да чете Шекспир на 4, може бързичко да ви скастрят с тромавото: „Бреее, че на кого се е метнало, такова умно?”

Разбира се, няма как да пропусна и чисто индивидуални черти на характера, като инат, гордост, злопаметност, завист – тези по традиция се унаследяват НЕ от страната на този, който ги твърди. Ако пък същият човек е станал свидетел на по-ранно прохождане и проговаряне, хубав тембър, топло сърце, добра памет, стремеж към хигиена и други безспорни таланти у детето, то наследствената отговорност се приписва най-често на прилежащата му рода. Но, за да не бъда голословна, ще приведа няколко красноречиви примера, които всички сме чували:

„Ти си същото магаре като баща си!”
„Не ми стигаше една такава вкъщи, ами сега и още една!”
„Калеко му е футболист, и този, още от корема беше ясен.”
„Гледам го – същински бащичко!”
„Наследила е усета си за дрехи от моята баба, тя беше много стилна жена.”
„Като те гледам, разбирам на кого се е метнало такова амбициозно това дете.”
„Той е абсолютен темерут – свекър ми номер 2!”

Може да допълваме списъка до вдругиден, обаче аз мисля да кажа едно „СТИГА ВЕЧЕ!” Дайте да ги оставим малко на мира тези деца и да спрем да ги сравняваме и да им приписваме чужди качества и съдби. Искате ли вместо това да им дадем шанса да бъдат себе си и да приличат на себе си? Може пък така да не им наложим от самото начало някакви очаквания, които да трябва да доказват или опровергават непрекъснато. Също, мисля си, няма да е никак лошо да спрем да отнемаме заслугите или вината за нещо, което детето е направило, отдавайки всичко на гените на прадедите. Може пък така да им дадем малко повече свобода в това кои (не) искат да бъдат, а не на кого (не) искат да приличат.

Post Views: 3 570