Повечето майки на 4 деца не са планирали да имат толкова голямо семейство, макар да сме сигурни, че всички са искали да имат деца. Обикновено семействата се придържат към максимата с „двете деца – момче и момиче“.
За родителите на едно и две деца, да имаш повече може да изглежда натоварващо, трудно за управление, скъпоструващо и извън всякакви планове за лично пространство и време, особено пък ако става дума за почивка или ваканция.
Така става, обаче, че поради пропуск в противозачатъчния режим (или липса на такъв), поради невнимание в час по биология, когато са споменали, че дори и когато кърмиш, можеш да забременееш (още ли има жени, които вярват в обратното?), в допълнение към осъзнаването колко ужасно сладки са малките бебенца и, понякога, в добавка на родствената линия с близнаци, някои майки се оказват с повече от две деца.
Семейство с три деца у нас се смята за многодетно. И по-скоро рядкост, отколкото често явление. Няма да коментираме тук защо е така, каква е държавната помощ за многодетни семейства и колко пъти са ви задавали въпроса: „Вие ли сте ги родила всичките?“.
Искаме да говорим за общото между майките с големи семейства с малки деца. Не става дума за това дали те имат повече работа от майките на едно дете, нито дори дали спят по-малко. Без значение от бройката домашни любимци и малки деца, ВСИЧКИ МАЙКИ РАБОТЯТ.
Те готвят за други хора, перат, управляват графици – правят всичко, което прави майката на едно дете. Не в това е различното – разликата между майките с големи семейства и майките на едно дете е състои в няколко неща.
Разликата обикновено е не в това какво правят, а колко по-изтормозени и уморени са, докато го правят за милиарден път. Или го правят наполовина заспали. Или на автопилот, защото вече не помнят какво и защо правят.
Майките с повече от две малки дечица запомнят разни неща по-трудно. Тези, чиито деца са вече на възраст, на която могат сами да се облекат, нахранят и, евентуално, да хванат трамвая до училище, са облагодетелствани, защото всекидневното обгрижване е намаляло с едно. Но тези, чиито малки деца още имат нужда почти ежеминутно от мама, може да забравят нещо за няколко дни или завинаги.
Една майка, която познаваме и която очаква третото си дете, ни сподели, че вече поредна седмица забравя в коя гестационна седмица е, а има и случаи, в които кляка смело, защото тотално е забравила, че е бременна изобщо. В къщата ѝ има толкова много шум и толкова много неща за правене, че тя просто забравя, че в корема си носи още едно същество, за което да мисли. Любимият ѝ въпрос е кога се очаква бебето да се роди. Ами… когато се роди, тогава – дано само не съвпадне с родителската среща на голямото момче и с тържеството в яслата на малкото.
Майките с повече от две малки деца смятат с Ексел, защото на въпроса колко струва да се сложат брекети на децата, главата им ще избухне от калкулации. В Ексел има простичка формула, която преобразува общата сметка за зъболекар на децата в стойността на новата кола на зъболекаря. В отделна таблица добавете и таксите за футбол, английски език, ски училище и помагала, и още отсега ви съветваме да сключите застраховка живот с основен риск „Имане на деца“.
Изхранването, образованието, облеклото и заниманията на повече от две деца излиза ужасно скъпо и обикновено се заплаща с всички ваканции, места за посещение, фризьор и маникюр и квалификационни курсове, от които ще се откажете.
Многодетните майки с малки деца може и да забравят някои неща, но пък помнят ужасно, ама наистина ужасно много и никому ненужни подробности. Формулярите за информирано съгласие в лекарския кабинет са доказателство за това. Майките помнят ЕГН-та, ваксини, колко пъти и от какво е боледувало детето, с какви медикаменти е лекувано, дали и към какво е направило алергична реакция, всякакви цифри, дати, данни… Помнят на какви спортове е ходило и кога. Колко пъти е падало миналата зима. Стават ли му още чорапите на Люк Скайуокър. Кога е родителската среща. Как се казва учителката по рисуване. Какво иска за Коледа. Има ли и колко кариеса и кога е следващият преглед при зъболекаря. Как се казва майката, която е в училищното настоятелство. На колко години става съученикът, на когото ще ходи на рожден ден тази събота. Всъщност е напълно нормално майките с повече от две малки деца да забравят да вземат едното от ясла, защото в главите им просто няма място да помнят още едно нещо – цялото мисловно пространство е заето от помнене на живота на друго същество в подробности, които дори другото същество не помни.
Тези майки редовно балансират на границата между спестовност и скръндза. На първото дете може и да са купували ританки за 60 лева, които бебето е носило максимум 3 пъти, и да са му сменяли памперса по часовник, а не по необходимост. С напредването на броя деца това постепенно се променя. Памперсът се сменя при 100% напълване, ританките и бодито се хвърлят не когато имат милиарди неизпираеми петна, а когато са скъсани от носене и пране. Чудно как банките още не са се усетили, че да наемат майка с голямо семейство ще е най-страхотната идея за прекрасен служител, експерт по спестовни влогове и управление на средства. Едва ли има друга житейска роля от тази на родител с няколко малки деца – ако не броим Исус Христос, който сто процента е бил майка, защото само майката може с една риба и един хляб да изхрани гладно врещящо племе.
Най-хубавата черта на майките с повече от две малки деца е, че те знаят отлично кое е наистина важно. С толкова много неща около себе си тези майки се научават да различават маловажните злободневни подробности от наистина важните неща. Те са перфектният баланс между майка-орлица и безхаберна мащеха, защото около тях винаги има повече деца, отколкото родители, които да ги гледат.
Многодетните майки на малки деца успяват да накарат дори хаосът да работи в тяхна полза и да се фокусират върху истинските важни неща, които правят едно семейство любящо.
Тези майки трябва да се гордеят с живота, който са дали на голямото си семейство, и избора, който са направили. Дали многодетните майки с големи семейства мечтаят за минутка самота и тишина?
ДА!
Дали понякога са изтощени до максимум и се чувстват изтерзани, всяка част на тялото ги боли?
О, по дяволите, да!
Дали биха върнали времето назад и дали биха променили нещата така, че днес да са без деца?
Ни-ко-га.
Поздравяваме тези майки и им напомняме да не се срамуват и да не забравят да поискат помощ. Децата са бъдещето, но ако родителите не са добре, няма да има бъдеще за никого. И освен това, нека не забравяме, че Многодетните майки живеят по-дълго от останалите, така че „Наздраве!“ за многодетните майки!
Може би ще харесате
Още от Животът с деца
Мамо, имаш сопол!
Теодора Илиева вече ни разказа за любовния си живот в Tinder. Сега на дневен ред е разказ за дъщеря ѝ, …
Първокласник в Испания
Дарина Рангелова е редовен гост в Майко Мила. Текстовете ѝ покриват всякакви сегменти от живота, което е съвсем нормално, защото …
Не всичко е толкова страшно, колкото изглежда
Какво се случва с теб, когато трябва да чуеш диагноза, за да обясниш на себе и на околните някои от …
2 Коментари
От всички коментари лъсва колко дребнаво, лишено от чувсто за хумор и зрялост мислят някои (за щастие не всички) български жени! И колко безобразно нетолерантно и болно е обществото ни, как веднага се търси битовизма и се напада на лична основа. Децата, разбира се, са желани, дори случайно заченати, щом сме ги родили, те носят щастие и никой не оспорва вашето право да сте отличници с повече от две деца. Жалко и недостойно е това нападение над автор на хумористичен материал. Не ме интересува какво ще отговорите – няма да изпадам в жалък дебат. И да не се мъчите да ровите, ще ви улесня: аз съм майка, с магистратура съм, не съм ромка, лесбийка или нещо различно от традиционните схващания за полови роли – ако това е кризата, причиняваща истерията ви. И не, не познавам изобщо авторката, но като цивилизован човек от този век защитавам и приветствам желанието на всяко човешко същество да развива таланта си, да търси себе си и да отглежда с любов децата си, стига да не пречи на другите да правят това. А вие, жени, многодетни лъвици и войнстващи хетеросексуални, какво давате на света и имате ли достатъчно цивилизованост и любов у себе си, за да го правите по-добър? Как възпитавате многото си деца, за които имате много време и пари за отглеждане? Казвате ли им да бият или кълват вербално различните и да не признават нищо, направено от тях? Въпросите са си за вас, лично за себе си да отговорите.
Прекрасен коментар на Теодора. Тази безумна война за,всичко, на всеки километър е непростима за нас жените, майките… ние сме тук, за да даваме и да даваме безусловната си любов и примерът за нея.