Нали знаете как във Фейсбук има всякакви групи – за батки, за фолксвагени, за коронавируса… за каквото се сетите. Най-голямата сила обаче, са майчинските групи. От тях преспокойно може да се излъчи кабинет за управление на малка, спретната държава, стига, разбира се, АДМИНИСТРАЦИЯТА да разреши. Защото админите в майчинските групи са сериозна работа.
Един случаен ден постваш нещо, то па вземе, че се хареса на АДМИНИСТРАЦИЯТА и тя стъпва с калния си ботуш на крехкия ти врат и те заставя всяка вечер да пълниш с още от същото, инак – мисли му. Нещо такова се случва и с Весела Драганова – тиха, кротка и скромна жена по майчинство, имала неблагоразумието да се разпише с великолепен пост за изкуство в групата на Майко Мила! „Положението е Майко Мила!„.
И оттогава Весела бял ден не е видяла и зарежда над 8000 жени (а и доста мъже) с красота и изящество под формата на дежурния вечерен пост с картина от големите майстори. Нейната самоотверженост мина границите на личната инициатива и се превърна в рубриката #общакултура. А АДМИНИСТРАЦИЯТА стои отстрани и доволно потрива ръце. Ето я тази сила Весела Драганова днес в Майко Мила!

Коя сте вие, Весела, и откъде се взехте?
Аз съм Весела Драганова. На 33 години. Занимавам се с фасилити мениджмънт, организиране на събития и корпоративна комуникация в голяма международна компания. За нищо от това нямам диплома. Уча се в движение. Целият ми живот досега е под това мото. Все пак да потвърдя, че образование имам – бакалавър по етнология и магистър по публична администрация. Имаме момче на почти на годинка и два котарака – на 4 и на 9 години. Не знам това разяснява ли какъв човек съм, или по- скоро обратното… та за по-сигурно, аз съм много лош човек, когато не съм се наспала и най- вече когато някой е паркирал на тротоара.
Откъде е афинитетът ви към изкуството?
Помня като дете един ден разгледах албум с картини на Иван Шишкин. Взех го от горния рафт на секцията в хола. Бях убедена, че е фотограф. Майка ми имаше колекция от книги и албуми на различни художници, които пазеше предимно от мен – да не ги скъсам. За първи път видях истинска картина в ателието на художника Кеазим Исинов. Не ми беше ясно как става работата с вдъхновението, рисуването, кое какво значи, защо точно така… И сега не ми е ясно, затова продължавам да търся още и още информация.

Judith beheads Holofernes
1620-21
Уважаеми, днес ще е тегоба. За жалост тоя шедьовър е създаден от нещастието на Артемизия. Както и по Стария Завет, който доказано е една от най-големите тегавини… Ще разказвам бързо, бързо.
Бащата на Артемизия да вземе да я прати при своя приятел, художникът Таси, за да я учи на перспектива. Да, де, ама той за какво я пратил, Таси какво ѝ преподал… Излъгал я да му пусне с обещание да се оженят после. И така направил, че да са силно насаме по време на вечерята, направо си я изнасилил. Осъдили после Таси, а Артемизия се надъхала и ето това платно видяло бял свят. Аз ви показвам късната версия, да сме наясно!
Сега за Стария Завет и Юдит + другарят Холофернес. Не случайно съм ви го избрала генерал! Та обсадил града на Юдит тоя генерал, както и бил отговорен за смъртта на нейния съпруг. Като символ на Църквата и Доброто, Юдит се пременила и се явила в лагера на генерала уж, че имала информация, която да му подсигури победата. Поканил я той на вечеря, щото била напраена много, пък и то не била кратка тая обсада… И ето какво му се случило, уважаеми. Не се знае обаче стигнало ли се е до тънката част или не. Подавам ви детайли – струите кръв – яката парабола, и гривничката с Артемида – ако имате некви съмнения, че Артемизия са е определила на Юдит. Ай, лека!
#отместопрестъплениетохоре
йшиокейн
#щетиговърнановастраницаще
обърнановогаджещесинамерят
ебщезарежа
#сипвамси
#койплатисметкатаоттайната
вечеря
Как стана така, че всяка вечер няколко хиляди жени (и не само) в групата „Положението е Майко Мила!“ чакат вашия пост? Някой би се запитал защо на хора, чието ежедневие (предполагаемо) минава между памперси и сополи, им е необходимо да гледат и да четат за изкуство – молим да им отговорите?
Първият ми пост на тема култура беше без коментар по картината. Само името на картината и автора. Не си спомням какво съм си мислила, защото хич не си доспивах в този период.
После рубриката стана задължителна – така нареди АДМИНИСТРАЦИЯТА – и реших да пробвам да добавям по някое изречение като коментар на картината, някое събитие, нещо интересно от живота на художника… Чета предимно „по диагонал“, когато нещо е скучно. То може да е много важно, но ако е скучно, аз предпочитам да съм в блажено неведение за него. На тоя принцип е подчинено съдържанието на рубриката.
Също така, често картините дават повод за дискусии на други теми от ежедневието и реалността. Мисля, че затова има верни читатели. И заради хаштаговете. На мен тази рубрика ми трябва, защото ме кара да се чувствам добре. Иначе не съм много активна във Фейсбук.
Покрай бебето открих няколко групи за майчинство, от която само тази за алъш-вериша ми хареса и ме задържа. В „Положението е Майко Мила“ ме покани Гери – с нея бутаме колички заедно и не ни интересува дали го правим правилно. Обещах да ѝ благодаря публично. Благодаря ти, Гери! Това е най- яката група!

Конкретно този портрет Лотрек създава в гнева си след раздялата им. И той бил ценител на чашката. Пионер в забъркването на коктейли. Много дълга и широка. Ще правя част 2 утре.
#многоискамдамеобиждатскар
тини
#пиясисама
#петъкапреливавсъбота
Какъв е случаят с хаштаговете – #защовинагисатолковасложниидълги?
Хаштаговете са неща, които нямат място в рубриката, но незнайно защо, искам да споделя. #някакъвлимитнасимволитезахаштаглиима
Как избирате какво да пуснете и как да разкажете за картината? И също така кога намирате време за това?
Като се събудя и почвам да мисля. Винаги гледам да е нещо непреходно, голо, с интригуваща история, обрат, кражба, не много популярно… Събирам така цял ден впечатления и започвам да търся картина. Пиша текста по време на следобедния сън на детето или веднага след като заспи вечерта. Хубаво е човек да няма време, само така намира време. Освен във вечерите когато излизам – тогава поствам каквото дойде!
Има ли нещо, което още нямате смелост да споделите с широката аудитория и защо?
Не, няма такова нещо. Има периоди, за които не съм достатъчно информирана, не харесвам, не разбирам и не предпочитам, например след 1935 г., но виждам, че има конкретни желания за тях.
Кой е любимият ви пост?
Винаги този, който предстои.

„Вещиците тръгват“
Тука няма история зад картината, освен, че другарят може би е чел „Фауст“ и се е впечатлил…
#тагвамсе
#сипвамси
Разкажете нещо за финал от приказното майчинско ежедневие, ако искате, и какво ще е първото нещо, което ще направите, когато нямате закачен и силно зависещ от вас малък човек.
Сутрин излизам с Гери и Жани и децата и ходим за детската кухня. Следобед ходим на люлки и се оплакваме от мъжете. Поне едно дете реве по време на разходките. Това е. Ако един ден се случи така, че да мога цял ден да съм сама, искам да ми се каже поне две седмици предварително, за да мога да си спомня какво правех по цял ден, когато нямах дете, и да се организирам.
Може би ще харесате
Още от Жените могат всичко
Украинската депутатка Юлия Гришина: Трудно се описва войната
Можем да започнем този текст много емоционално. Можем да ви разкажем какво е над главата ти да летят военни самолети …
Ива Тодорова: “Между трагедията и комедията не минава граница, а време”
След като завършва НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян, Ива Тодорова започва професионалния си път на актриса на сцената …
Весела Бабинова, която мислим винаги и само с хубаво
Тя е една от най-популярните, умни, смели и талантливи актриси от новото поколение в българския театър и кино. От около …