Образуванието, наречено образование

Ооо,това за църковното изкуство и аз брах ядове. Мамо,какво е църковно изкуство? Ма кой ги рисувал тия стенописи и икони и така докато се развиках, НЕ ЗНАМ! Тъй като и аз имам син третокласник, постоянно се нервирам на темя тъпотии в учебниците. Последно по Човек и природа в теста трябваше да отговаря на коя гъба е двойник дяволската гъба? А да видя,някой без подсказване знае ли?

Ооо, почакайте да стигнвте шести клас, да видите що е бригадирско движение и индустриализация…..

Тази статия възстанови духовния ми мир. Все пак не съм сама. Благодаря, Фани Давидкова! Прекратих отдавна опитите да споделям с други майки, които ме гледат със съжалително-притеснен поглед, защото със сигурност техните деца са по-*** от мойто, а те са по-*** майки от мен и вероятно са взели в обедната почивка бакалавърска поне за основни учителки, за да им помагат с домашните (макар че не е и нужно, техните деца сами си правят диктовки и вместо да играят на компютърни игри решават задачи от сборника за напреднали, за който са спестили от закуски и посещават курсове по етикет). За детето ясно, в междучасията е зает да яде, та затова в час си говори с другарчетата, а Паисий го запомни, защото е нарисуван на джобните. Но аз за себе си се бях притеснила, как изобщо съм успяла да завърша средно…

Щом вие преди 30 години сте могли да научите тези уроци, защо сегашните деца да не могат? те по-глупави ли са? Или какво? Айде стига с тия претенции! Затова децата не учат, защото им пригласяте колко им е трудно. И ако бяхте чели на детето български народни приказки, то преди да тръгне на училище щеше да знея що е одър, вретено, кросно и тем подобни.

Аз съм учител и се опитвам да обяснявам – е, не става 🙂

като ви чета се отчайвам от това, което предстои..

Имам третокласничка и живеем в Германия – ако това ще ви успокои, ситуацията в почти аналогична, да не кажа – още по-трагична. Това с гъбите – устройство в пълни детайли; ядливи, отровни; назоваване по картинка и прочие, както и за видове иглолистни и широколистни дървета и разпознаване по картинка на листата им – го минахме първия срок. Тук оценяването се извършва единствено с писмени тестове, в които точките са строго определени и изцяло липсва субективен елемент, който пък, като че ли беше основния критерий по мое време – преди 30 години. По музика, наред с биографии и произведения на композитори, ме изумиха с подробен тест за характеристика и видове на ударните инструменти – научих доста, които не бях чувала, а не да не съм се занимавала с музика. Облеклото на пожарникаря дъщеря ми го знае с най-малката подробност – до шпора, тока и прочие, както и да го нарисува. Същото се отнася и за велосипеда – всяка част, от която се състои, забележете – изправния велосипед! Но затова пък научи и много жизненоважни уроци – стъпки на реакция при пожар, безопасно боравне с огън, с какво гасим различните типове огън; основните правила и пътни знаци за движение и не помня още какво. За математиката няма да отварям дума – там е ужас, учат ги да събират, умножават и делят по съвсем друга система, не както ние си знаем.

Моята внучка е в Лондон. На 6години е. Учи дроби и таблицата за умножение, като песен, броейки на пръсти. Например(х7) показва един пръст и казва седем, показва два пръста – 14, 3 пръста – 21 и т.н. и всичко това на мелодията на Битълс за жълтата подводница : 7 14 21 28 35 и т н. А голямата (на 10г) прави десекция на сърце и пише за домашна есе за работата на сърцето. Децата могат всичко да поемат стига да е подходящо поднесено

и след всичко това, пак по патриотични подбуди… “Даваш ли даваш, Балканджи Йово..” Хем да превъзмогваме агресията, хем да знаем какво е то българско, хем да ви видя как ще обясните към кой “войвода” се обръща лирическият герой.

Ооо, много любима тема. Малко със закъснение попадам на нея, но ми е трудно да я подмина без коментар /ще бъде дълъг сигурно, може да го прескочите/.

Само не знам от къде да започна.

Може би по реда от статията. Напълно съм съгласна с авторката, че не може днешните деца да четат същите книги, които сме чели и ние преди 30 години! Да големи са /книгите/, с важно значение и място в литературата, но днес звучат скучно и като отживелица отпреди 300 години. Децата ни, за добро или лошо, живеят в съвсем в друг свят, вълнуват се от други неща и говорят на друг език. Не виждам нищо лошо в това да се модернизира материала по четене и литература – сигурно има по-съвременни автори, които пишат достатъчно стойностни неща, които си заслужава да се прочетат.
В едно съм сигурна – никой не иска да чете “Под Игото” – и преди 30 години и сега. Разни родолюбци сега ще почнат да подскачат, но трябва да отпадне.

И като казах отпадане, още много неща трябва да отпаднат, не само по литература, а по принцип. Родителите все се оплакват, че материала е много, че учат нови неща… Ами разбира се, че ще учат нови неща, света върви напред /това последното не е съвсем сигурно, но е друга тема/ и се променя непрекъснато и това налага изучаването на нови неща. Но за да се направи място за тях трябва да отпаднат някакви други, стари, непотребни и излишни. Не мога да кажа кои, но за пример сега се сещам за смятането със сметало в първи клас!?!? На никой не му трябва, пък и за един час не можеш да се научиш, така че е пълна загуба на време.

За Човека и природата и Човека и обществото не мога да се изкажа особено, защото от едно време ги мразя, само дето тогава се наричаха История, География и т.н. А пък и съм от тези майки, дето са оставили детето си да си пише само домашните, но не защото, както забавно беше написал някой, съм по*** или детето ми е по***, а просто защото съм си решила, че трябва да се справя сама. А и защото не държа да е непременно отличничка и да знае учебника наизуст, и категорично не смятам, че шестиците означават знание, а знанието на факти пък не означава интелигиентност. Дори човек да може да изброи българските царе точно подред, или пък по азбучен ред, не мисля, че това би му помогнало особено в живота.

Не, в вникакъв случай не искам да омаловажавам историята, или който и да е друг предмет – знанието е богатство, но не и в този вид, в който се преподава у нас – и сега и преди 30 години. Защото признайте, и някога беше същия буламач, само че имаше някаква система, а сега е тотален хаос. Но зубренето си е останало – и като начин на преподаване, и като начин на учене, на изпитване и оценяване! Това уви е по-големия проблем и докато той не се изкорени, нищо няма да се промени. Не знам защо повечето хора са толкова против тестовете, но от скромния ми опит на студентка смея да твърдя, че това е най-обективния начин за изпитване и категорично е много по-трудно за преписване /не че няма начини, но сега няма да ги разглеждаме/.

И последно преди да съм ви отегчила тотално, малко ще поспоря относно сложните изрази и определения. Това в никакъв случай не е новост. И по наше време беше същото, просто сме забравили, а пък нашите родители не са ни седяли на главите и едва ли това им е направило впечатление. Не казвам, че е правилно нещата да са написани сложно, но пък от друга страна няма нищо лошо да се използва терминология. Нещата трябва да се наричат с истинските им имена. Дори ми се струва точно толкова неправилно да се учи история веднъж по детски и после още веднъж както трябва! Това е пълна загуба на време. Много по-разумно би било по-трудните дисциплини или теми да се отложат с една-две години, докато им узреят мозъците за възприемане на по-сложни понятия. А дотогава например да се наблегне на писане, четене и най-вече смятане. Защото, както беше казано, по математика въпросът е още по-трагичен!

Ужас, колко дълго стана, извинявам се, но темата ми е много любима и обичам да споря по нея.

Много хубава статия! Чакам с нетърпение продължението, защото математиката ми беше любима /за разликата от историята/.

Пък моят син е на две и скоро се научи да казва правилно “лирически герой”. Готови сме за училище! 😉

истината е, че нищо не може да се научи с разбиране, ако не бъде поставено в контекст и ако не се онагледи по някакъв начин, ако не се направи близко и разбираемо. Проблемът на българските учебници е че поднасят факти без контекст и сухо, т.е. за заучаване, а от това излизат зубъри, но не и кретивни хора, които мислят гъвкаво и които мислят за нещата не само по себе си, а в конкретна ситуация/ контекст. Не можеш да преподаваш за Първо българско царство без да разкажеш историята на Боянската църква и да обясниш стенопис по стенопис, какъв е смисълът на картините и защо те са били нарисувани. Някак си контекстът, общата картината трябва да дойде преди конкретни яцар и неговите подвизи, иначе в главатв в най-добрия случай остава името на царя и толкоз.

Благодарение на такива учебници и на редица кофти учители намразих историята завинаги… И нищо не помня от нея… Жалко че явно няма подобрение в системата. Реве ми се от името на децата.