Магдалена Клеппе е българка, която живее в Норвегия. Тя е майка и педагог и след истерията около случая на отнетите деца на друга българка, също живееща в Норвегия, се свързахме с Магдалена, за да ни разкаже за социалните институции в страната, кога те са в позиция да отнемат деца от семействата им и наистина ли родителите там едва ли не нямат никакви права. Смятаме за изключително важно да бъде чута истината за норвежката служба за закрила на децата, така че всеки да може да формира мнение въз основа на нея, а не на единичен случай, представен едностранчиво.
**************************
И така, какво, за Бога, се случва? Норвежките служби за закрила на децата изтръгват
б ъ л г а р ч е т а от семействата им поради интелигентността на майка им? Поради това, че родителите са им се скарали и са решили да им поставят граници? Държава в държавата ли е Barnevernet и какви са правомощията им?
Материалът на bTV от 31 май наелектризира настроенията из социалните медии и много от нас изгледаха интервюто с Цветелина Уланд с буца, заседнала в гърлото, преглъщайки сълзи. Докато пиша това на лаптопа си на дивана, усещам кълбо от тревожност за Селина и Андреас и се опитвам да си представя какво ли са преживели при раздялата с майка си. И най-вече се опитвам да игнорирам мислите за това как бих се почувствала на нейно място. За безсилието и нечовешката болка през която преминава тя.
Какво е да си родител в Норвегия и Скандинавия и трябва ли да се страхуваме за децата си? В тази статия ще ви представя моя личен опит като родител и човек, живеещ в Норвегия, както и някои от сухите факти и статистики, без да споделям мнение относно конкретните случаи на Цветелина Уланд и останалите родители в материала, излъчен по телевизията.
Много хора се свързаха с мен с въпроси относно социалната система на Норвегия и отношенията на семействата спрямо този сегмент от държавния апарат. По-надолу ще се опитам възможно най-кратко ви разкажа за социалните институции, отговорни за семействата тук.
Първо обаче искам да обясня защо смятам, че строгост, караници, постоянен рев, кариес, спане на новороденото в леглото на майката и мега интелигентност НЕ предполагат заклеймяване на родителите като негодни и насилници тук, в Норвегия.
В тази статия, по-надолу, ще намерите статистиките и връзки към официалните сайтове на институциите, които споменавам и обяснения защо материалът на bTV е подвеждащ.
Самата аз съм майка и педагог. Работила съм в детски градини и училища в Норвегия и България. Тук Е разрешено да се поставят граници на децата. Тук Е разрешено да се конфронтират децата, да им се мият насилствено зъбите вечер (дори с много рев, за справка – моят синковец). След като си изял дванайсет банана, цяла кофа сладолед и неизвестен брой портокали се налага да ти измият зъбите преди лягане!
Освен това аз и мои колеги-учители всекидневно четем конско.
Защо?
Защото децата имат нужда от граници, строгост и решителност от страна на възрастните в живота им.
Сутрин учениците тук се ръкуват с учителите на вратата на класната стая, осъществяват зрителен контакт и казват „Добро утро“. След като се съберат в класната стая всички заедно се изправят на крака и поздравяват присъстващите възрастни. Всички са задължени да показват уважение към учителите и съучениците си. Това е стандарт и изискване към децата. Common sense.
Родителите също се карат и понякога крещят (О, ужас!). Коментарите на интервюираните от bTV за това, че родителите тук нямали никакви права… имайте си едно наум за тях.
Имам усещането, че голяма част от сънародниците ни не разбират системата тук поради това, че не говорят достатъчно добре езика и предпочитат да се информират през Фейсбук и форуми. Огромна грешка.
Тези истории не могат и не трябва да бъдат считани за достоверни и обективни.
А официалната документация относно конкретни случаи е строго конфиденциална и при никакви обстоятелства не се раздухва в медиите. Дори когато това заплашва репутацията на самата институция.
Относно моята опитност с институциите като майка:
Когато синът ми се роди го сложих до мен да спи в леглото в болницата. След това спахме в едно легло почти докато не стана на годинка и всичките медицински сестри, които следяха развитието му знаеха за това. Никой никога не ми се е бъркал и не ми се е налагал. Единствените пъти, когато са ми се „карали“ по време на консултации, са били случаите, в които не се грижех за себе си и бях на косъм да загубя ума си.
Кърменето беше първият случай. Акушерка/ мед. сестра ми каза да ПРЕСТАНА да кърмя, понеже кърменето ме беше изтормозило.
Oсем месеца по-късно мъжът ми беше ужасно притеснен за емоционалното ми здраве, поради това, че бях изтощена до крайност и изпадах в кошмарни състояния с плач, безсъние, тревожност и прочие. Той се свърза с поликлиниката, веднага ни приеха и заедно с медицинската сестра направихме списък с мерки за подобряване на състоянието ми.
Получих единствено подкрепа и ако бях поискала час за терапевт, сигурно щях да го получа. Социалните служби не са били намесвани, а аз обективно погледнато бях на прага на лудостта в първата година от живота на сина ни.
Защо ли е така? Сигурно защото институциите тук са наясно, че майка, която е изтощена и уязвима, не се наказва, а е нужно да ѝ се помогне. Справка: пак common sense.
В момента съм безкрайно доволна от детската градина. Не се чувствам шпионирана. Чувствам подкрепа. Има комуникация. Ако нещо не е наред, се говори с мен, НОРМАЛНИ хорица са това!
В другата стая спи синът ми. Двегодишен безгрижен сладък фарфалак, прекарал цял ден в детската градина навън, на чист въздух, сред красиви гори, на брега на приказен фьорд, през който минава целият морски трафик от близкото пристанище.
Двегодишен малчуган, роден в страната на най-щастливите хора, почиващи върху огромен петролен фонд, осигуряващ им относителна сигурност и съвсем прилично бъдеще.
Дали съм притеснена за семейството си? Не. Защото знам, че около мен има разумни и образовани хора и най-вече, че има работеща система за закрила и грижа за семействата.
Кои са социалните институции, занимаващи се със семействата в Норвегия?
Първата е, разбира се, местната поликлиника (Helsestasjon), в която се помещават лекари и медицински персонал, включително акушерка, която проследява бременности. При нужда, самите родители могат да получат помощ, особено в случаите на следродилна депресия, психически заболявания, катаклизми и травми в рамките на семейството, и т.н. Пациентите могат да получат и направления към регионалната болница при нужда, както е навсякъде в развитите страни.
Другата инстанция, която се занимава с въпросите по семейството, възпитанието и развитието на подрастващите, е Barne- ungdoms- og familiedirektoratet.
Директорат за деца, младежи и семейства.
Какво е нужно да знаем за него?
Това е агенция, която осигурява закрила и подкрепа за децата и семействата им. Те се намесват в случаи в които семействата търсят помощ и съдействие при възпитанието на деца със специални нужди, инвалидност, психически заболявания, злоупотребяващи с наркотици и прочие.
Основната им задача е не да се месят в живота на семействата, а да бъдат на разположение с цел облекчение от огромното натоварване, което понякога родителството представлява.
Helsestasjon може чрез родителите да се свърже с Barnevernet или регионалната болница, за да бъдат изпратени необходимите ресурси (специалисти, социални работници и прочие).
Освен това родителите имат опция да оставят децата си за няколко часа или през уикенда в семейства (avlastningshjem), които са отворили дома си, за да облекчат товара от непрестанната грижа за деца със специални нужди, както и на родители, които минават през трудности.
Но да се върнем към темата на деня: при какви обстоятелства се отнемат насилствено деца от родителите им?
Отговорът е: при наличието на сериозни признаци, придружени с доказателства за това, че физическото и емоционално здраве на децата е застрашено. Това включва:
*физическо насилие (придружено с белези по тялото)
*сексуално насилие
*психологически тормоз
*излагане на децата на среда, в която присъстват наркотици и алкохол
*бременни злоупотребяващи наркотици или алкохол
*съмнения за трафик, принудителен брак на непълнолетни, обрязване на момичета (обрязването на момчета все още е законно тук).
Тук е източникът на тази информация
За целта има специално обучени и отговарящи на изискванията приемни семейства.
Ето и статистиките:
Източници: Централно статистическо бюро на Норвегия
Статия с линк към английската версия
Лилавото число е броят на деца и младежи на възраст от 0 до 18 г., в чийто живот социалните по един или друг начин са били въвлечени чрез гореспоменатите услуги за подпомагане през 2016, не само и единствено отнемане от родителите.
В жълто е броят на сигналите, подадени към институцията, като тези сигнали са анонимни и не само. В някои случаи училища и детски градини подават сигнали, в други – лично родителите.
60% са тези, които са получили съдействие в рамките на дома, но това не означава, че останалите 40% са отнети от семействата си, а просто, че са получили друг вид помощ.
Ето и статистиките по отношение на отнеманията:
Под лилавото бебе пише, че основно младежи са под опеката на Barnevernet, но повечето отнемания от семейството се случват, когато децата са малки.
В жълто са броят на децата под опеката на Barnevernet към днешна дата. Това включва и отнеманията от родителите от предишни години.
1545 са децата с мерки за отнемане от семействата през 2015. Все още статистиките не са обновени за 2016, 2017 и 2018, но числата са горе-долу идентични (+- 6%).
И така, какво се е случило в семейството на Цветелина Уланд?
Пример ли е то за злоупотреба с власт от норвежките социални?
Какви са истинските причини поради които са ѝ отнети децата?
Информацията на тези институции е строго защитена и конфиденциална, което означава, че само съдът и ограничен брой въвлечени имат достъп до нея.
Тази информация никога няма да бъде споделена с медии и изкарана на показ поради това, че личният живот и благосъстоянието на децата не е работа на публичността. Те имат право да растат защитени и далеч от хорските очи и приказки.
Ако Цветелина смята, че човешките ѝ права като майка са нарушени, то тя трябва да заведе ново дело в Норвегия или в Страсбург, но до този момент съдът в Норвегия е отсъдил, че децата са живели при особено сериозни и застрашаващи ги обстоятелства и токсична среда.
Аз ѝ пожелавам успех. Няма нищо по-ужасно от разбито сърце поради раздяла с най-любимите същества.
Още от Животът с деца
Мислех, че дъщеря ми е злояда. А всъщност има хранително разстройство
Това е личната история на една майка, на която ѝ отнема 13 години да разбере какъв е проблемът на дъщеря …
Мамо, имаш сопол!
Теодора Илиева вече ни разказа за любовния си живот в Tinder. Сега на дневен ред е разказ за дъщеря ѝ, …
Първокласник в Испания
Дарина Рангелова е редовен гост в Майко Мила. Текстовете ѝ покриват всякакви сегменти от живота, което е съвсем нормално, защото …
12 Коментари
А твоите деца на колко години са?
„Кърменето беше първият случай. Акушерка/ мед. сестра ми каза да ПРЕСТАНА да кърмя, понеже кърменето ме беше изтормозило.“ – Сам по себе си този съвет звучи доста зле… но иначе да, никога нещо не е изцяло бяло или изцяло черно.