Запознайте се с Нургюл Салимова – в момента тя е най-добрата шахматистка в света при момичетата до 16 години!
Такава официално я прави февруарският ѝ рейтинг от 2405 ЕЛО точки (мярка за силата на играчите, давана от световната шахматна федерация FIDE).
За март рейтингът ѝ във FIDE е 2413 точки. Нургюл напредва, но дали ще се задържи на позицията си, зависи от резултатите на конкурентките ѝ и други изчисления, от които ние не разбираме, но разбираме, че на това момиче му предстои прекрасно бъдеще.
Какво е постигнала дотук: През 2015 г. печели световната титла сред момичетата до 12 години. Преди това, през 2011 г., е европейска шампионка за момичета до 8 години.
Печелила е държавните шампионати във всички възрастови групи – 8, 10, 12, 14, 16 и 18 г. Едно от най-важните ѝ постижения е Държавната титла за жени, като поставя рекорд за най-млада шампионка в историята на българския шахмат (тогава е на 13 години и 9 месеца). Не на последно място са турнирите, в които покрива нормите за „международен майстор за мъже“ и „гросмайстор за жени“.
Към какво още се е устремила, Нургюл разказва в любимата ни рубрика „Жените могат всичко“!

– Здравейте, Нургюл, много сме щастливи, че отделяте време за „Майко Мила!“. Сигурно хиляда пъти са ви питали, но да ви попитаме и ние – кога и как започнахте с шаха?
Когато бях на 4, баща ми ме запозна с играта, а след това заедно с дядо ми ме научиха и как се играе. В началото играех с баща ми и с дядо ми, приятелите ми и децата около мен не знаеха как се играе. Като започнах да участвам в състезания, се сприятелих с други деца, а после започнахме да играем онлайн.
Като всяко друго дете и аз обичах да си играя с куклите, но шахът винаги е бил на първо място.
– Кой беше човекът, който разбра, че имате талант? Как влязохте в голямата игра?
Това е човекът, който и сега ми е основен треньор – майсторът на спорта Живко Жеков. Той ме забеляза и ме включи в програма за талантливи деца шахматисти.
Първото ми значимо състезание беше на държавното първенство за момичета до 8 години през 2009 г. Станах шампионка.

– Как съчетавате през годините шаха и училището – къде учите и какви предмети ви влекат?
Живея в село Крепча (област Търговище), но уча в СУ ,,Васил Левски’’ в град Опака. Любимите ми предмети са История и цивилизации и Английски език. Тъй като участвам в много турнири, пропускам много уроци. Но като се върна в училище, се опитвам да наваксам с материала, като в същото време се опитвам да не изоставам и с шаха.
– По колко часа тренирате?
Прибирам се към 15:00 часа от училище и веднага започвам да тренирам. Обикновено по 5 часа на ден. Тренировките ми се провеждат по Skype, тъй като треньорите ми са далеч от мен. Работя с Живко Жеков, Вячеслав Тиличеев и Владимир Георгиев. Смятам, че човек за да успее, трябва да има строга дисциплина. Мисля, че аз имам такава.
– Вероятно за тренировките по шах се изисква пълна концентрация – успявате ли? Вие сте 16-годишно момиче, все някакви други неща трябва да ви се въртят в главата?
По време на тренировки, състезания и партии съм изключително концентрирана. Опитвам се да вникна максимално в играта, а ако случайно усетя, че се разсейвам, веднага започвам да си задавам въпроси свързани с позицията, така както винаги ми казва моят треньор – г-н Жеков.

– С какво самочувствие се явихте на първото си международно състезание, какви емоции изпитвахте?
Първото ми международно състезание го изиграх като бях на 6. Беше световно първенство за момичета до 8 години. Не отидох с някакви очаквания, просто исках да играя. За съжаление през целия турнир бях изключително притеснена, тъй като не се допускаха родители в залата, а аз бях свикнала винаги да съм с баща ми. Въпреки това се представих добре, спечелих 6 партии и загубих 5.
– Кое е било най-трудното ви състезание досега?
Всичките състезания са трудни, но може би ми беше най-трудно на световното до 14 г. в Уругвай през 2017 г. Подготвях се над 4 часа за всяка партия, играех толкова и се изморявах много. Също така водех до 10-ия кръг, а това ме напрегна още повече. Въпреки двете загуби на финала, заех престижното пето място.
– По време на големи международни състезания, сприятелявате ли се с други играчи? Момчетата ревнуват ли успехите на момичетата?
Имам много приятели сред шахматистите – и момчета, и момичета. Поддържаме връзка чрез социалните мрежи.
Относно това дали момчетата са чувствителни към успехите на момичетата – някои, не всички, ха-ха.
По-често играя с момчета и мъже, отколкото с момичета и жени, тъй като те имат по-висок рейтинг и титли.

– Обяснете ни, понеже сме лаици в шаха, вие какви титли притежавате и през какви етапи и постижения трябва да минете, за да станете „гросмайстор“?
В момента притежавам две титли – FIDE майстор за мъже (FM) и Международен майстор за жени (WIM), като имам две норми за Международен майстор за мъже и две норми за гросмайстор за жени. За да стана гросмайстор за мъже, имам нужда от 3 норми и рейтинг 2500.
– Силните и слабите страни да си номер едно в света до 16 години?
Силната страна е удовлетворението, а слабата – това, че трябва да се задържиш и да се доказваш непрекъснато и нямаш право на грешки
Всеки месец на първо число излиза актуална ранглиста на FIDE. В нея всяка изиграна партия се отчита. Просто трябва да побеждавам.
– Какво друго, освен шаха, ви пали, с какво друго бихте се занимавали?
Много ми харесва професията Психолог. Мисля, че съм добра в това да изслушвам хората и да ги успокоявам.
– Как се забавлявате, когато не тренирате, не учите и не изслушвате другите?
Когато съм свободна, обичам да гледам филми. Любими са ми научнофантастичните. Харесвам и филми на ужасите, въпреки че ме държат в страх в продължение на няколко дни.
– Кои са хората, които ви подкрепят най-много?
Това са най-близките ми – моето семейство и треньорите ми. Щастлива съм, че винаги усещам тяхната подкрепа.
– Разкажете ни и за родното си място – какво най-много ви харесва там и какво бихте променили, ако имахте възможност!
Аз живея на село и много обичам природата. Бих асфалтирала улиците.
– Какво бихте казали на момичетата, които искат да последват вашия път? Какво е най-важно, за да успееш в шаха?
Никога да не се отказват от мечтата си, независимо колко труден е пътя.
– А вие за какво мечтаете?
В професионален план искам да стана световна шампионка за жени, а в личен – семейството ми да е добре и да бъде до мен.

Източник: Lennart Ootes, St. Louis Chess Club
За да продължи участията си в международни турнири, Нургюл има нужда от финансова подкрепа. Всеки, който желае да помогне на българския талант в шахмата, може да го направи чрез банковата сметка на Шахматен клуб „Бургас 64“:
BIC: IORTBGSF
IBAN: BG20IORT73781007152600
Инвестбанк АД
Клон Бургас
Може би ще харесате
Още от Жените могат всичко
Диана – енергия и маркетинг за трима
„Никой не разбира от маркетинг”, твърди Диана, която всъщност разбира точно от маркетинг. И написа книга по темата. Тя разбира …
Дария Симеонова: „Всеки, който казва „Мен не ме мислете“, дълбоко в себе си иска да бъде в мислите на някого
Деликатното ѝ присъствие и аристократичната ѝ сдържаност, които се виждат през телевизионния екран и от театралната сцена, са в абсолютна …
Любов от първо пързаляне
След броени дни в София ще се проведе първенство по хокей на лед. Да, далеч е от блясъка на олимпийските …