Първата Нова година след раждане

За първи път от много Нови години насам останах вкъщи (последният такъв случай е бил миналия век). Лежах простряна на дивана, наметната в суичър, омазан с банан, и гледах недоумяващо как някакви хора подскачат на площада на минус 15 градуса, облечени в официални дрехи. Ужас! Луди! Къде-къде по-хубаво е да се омотаеш в някакъв парцал, да се излегнеш като коматозен тюлен на дивана и да чакаш Дунавското, ровейки с две ръце в купа с фъстъци!

За да убия времето до хорото, отворих Фейсбук и – Господи, какви неща прочетох вътре! Хората публикуваха тържествени новогодишни декларации, списъци с постижения (един отслабнал, друг си купил апартамент, трети отгледал авокадо на южния балкон), оценяваха постигнатото, благодаряха на изминаващата година и залагаха цели за следващата – ако съдех по постиженията от тази, беше редно да са свързани със строежа на мост или смяна на пола.

Много се фрустрирах и тъжно се зарових още по-дълбоко в люспите от фъстъци.

Не бях сигурна точно коя година изпращам – две и петнайста? Четиринайста? Четирихиляди и тристната? Преди или след новата ера? Не че ми е много важно да я знам, нали, защото така или иначе нищо не помня от нея. Имах смътни спомени, че предната година ДОСТА дълго време бях бременна, след това някакси родих едно прекрасно и мило дете, и изведнъж настъпи своеобразна полярна нощ с продължителност от около 11 месеца.

Очевидно от време на време съм била в съзнание – по свидетелски показания съм хранила бебето, давала съм му вода и някои адски важни вещества, като пащърнак, тиква и ЗАЕШКО С КОПЪР! Все пак, пораснаха му зъби (на бебето, не на заешкото), а и проходи – ако не му бях давала пащърнак, едва ли щеше да проходи, нали?

В 1 (ЕДИН) от тези пъти, в които съм била в съзнание, успях да отида на бар. Искам да ви кажа, че преживяването много ми хареса. В бара имаше хора, които не ревяха и не се насираха, всички говореха за неща, различни от кърмене, броколи и подсичане, смееха се и си миеха ръцете сами.

Помня още, че лятото няколко пъти бяхме на море. В смисъл, че помня, че пътувахме натам и после пътувахме насам, а между двете пътувания помня само, че стоях на брега, плачех и виех като чакал срещу шамандурата на Градина, защото бебето предпочиташе да се тъпче с шепи пясък и смрадливи водорасли вместо с грижливо намачкан био морков.

В общи линии, явно съм имала една прекрасна година, нищо че помнех само пет дни от нея. Останалите бяха обвити в безпаметната тъмнина на полярната нощ, благодарение на която човечеството е оцеляло до днес. Вече съм убедена, че тоя свят го има само защото след раждане жените получават амнезия и забравят абсолютно всичко от първите 2-3 години – иначе нямам логично обяснение как толкова много от тях се навиват да раждат второ, ЧЕ И ТРЕТО!

В крак с тенденциите се опитах да си пожелая нещо за следващата година (която и да беше тя). Като начало – всички да са здрави и да нямат сополи и висока температура. След това си пожелах 1 година след раждането, ако е удобно, да имам по един непрекъснат 8-часов сън – разбира се, само от време на време и не всяка нощ! Примерно – всеки четвъртък и събота. И накрая си пожелах и асансьор на метростанция Сердика, давайки си сметка, че от трите това е най-утопичното желание.

Учтиво отклоних и няколко last-minute покани за новогодишни партита. Представих си как влизам в някой бар, трескаво се оглеждам за неизмити шишета, ИЗМИВАМ ГИ, преяждам с кашу и коктейлни моркови, нарязани на пръчици, и накрая заспивам като камила зад някоя плюшена завеса. Мерси! Никой няма нужда от тая гледка. Пък и в края на краищата, да изкараш Нова година с бебе се случва общо взето един път в живота (освен ако не си като Елисавета и не родиш още петнайсет пъти). Ще се изтрае! Легнах си след Дунавското, а най-хубавият подарък беше, че детето не се събуди от фойерверките и гърмежите. Понякога човек и на малко се радва!

Майтапът настрана: Много е вероятно наистина да не помните нищо от годината, в която сте родили. Може би от нея ще помните точно толкова, колкото и от годината, в която самите вие сте се родили. С повече късмет ще имате хубави спомени от раждането и горе-долу – това ще е. Има изследвания, които доказват, че по време на бременност мозъкът на жената се свива с 5% и остава в този вид дълго време след раждането (представете си ако и преди това не е бил много, колко ѝ остава…). Ако продължавате да прибирате кафеварката в хладилника, да наричате шунката „кашкавал“ и да се опитвате да смените телевизионните канали с телефона или ключовете – това може би е обяснението. Не се шашкайте, все някога (но никой не казва кога!) ще мине, а дотогава може да се извинявате с научните данни.

Post Views: 7 633