Нищо вече не е същото, откакто съм майка

Кое е това момиче, което ме гледа от снимките, чуди се Ейми Рабъл, и разделя живота си на “преди децата” и “след децата”. Можем ли изобщо да се върнем към старото си Аз и в крайна сметка това необходимо ли е? Все въпроси, на които отговори ня-ма-ме. Някой по-умен да се изкаже.

Съпругът ми има любим спомен от времето, в което бяхме гаджета: след като отворех вратата в прилепнала по тялото суперкъса рокля… и така нататъка… Закъснявахме с час за всяко парти. Откакто имаме две деца, постоянно закъсняваме за какво ли не, но не по забавни причини. Закъсняваме заради това, че някой си е изгубил обувката, а друг – акъла.

Мисля, че всички си даваме сметка, че родителството ще ни промени, обаче истината е, че не можем да си представим колко много. Знам само, че бях стегната, секси мацка и уверен професионалист, а сега съм сантиментална глупачка с неизмита коса и гардероб пълен с анцузи.

Толкова различна се чувствам, откакто станах майка, че животът ми преди децата все едно се е случвал на някой друг. Фотоалбумите ми се като артефакти от нечия чужда история. Кое е това безгрижно момиче по бански, целуващо делфин? Къде изчезна тя?

И няма значение дали пак ще имам същата фигура, дали ще се върна на работа, или ще избягам на приключение без деца в Бали. Никога повече няма да съм онова безгрижно момиче, защото винаги ще мисля за онези малки двама души, които обичам безумно и за които се притеснявам постоянно, дори когато вече ще са големи.

На мъжа ми му липсва момичето с късата рокличка – и не казвам, че няма да се появи. Може пък и да изскочи отнякъде. Но има части от мен, които изглежда са променени завинаги.

Ето няколко неща, които не са същите, откакто станах майка:

– нося джапанки в ресторанти;
– имам тенджера под налягане, уред за бавно готвене, кухненски робот и чопър – и знам как да ги използвам;
– когато чакам пред лекарски кабинет, посягам към “Наш дом” вместо към “Космополитън”, защото нямам нужда да се погрижа за G-точката си, а за мазното петно на дивана;

– бих заменила грижата за кожата си за още пет минути сън;
– не мога да чета, нито да гледам нещо, което включва дете в опасност. И “Сам вкъщи” ми е много.
– почвам да хлипам неконтролируемо при гледката на раждащо се бебе, дори да е в някой ситком;

– безкрайно добре съм запозната с микробите;
– любимият ми секс е бързият;
– две чаши вино и съм пияна;
– почти не чета, но в редките случаи, когато имам четиво, обикновено е за това как да си родител на свръхживо дете;

– всичките ми клъчове могат да се поберат в една от мамешките торби за всичко, които разнасям насам-натам;
– не съм се отказала съвсем от лошите думички, но не използвам “дебел”, “грозен” или “глупав”;
– против волята си се превърнах в човек, който става рано сутрин;

– насилих се да правя кардио, защото искам да живея цял живот;
– нямам търпение за глупости;
– предпочитам любим филм, който съм гледала 50 пъти, вместо да хабя от ценното си свободно време за нещо, в което не съм сигурна;
– чувствам се виновна, ако не си събирам боклука разделно;

– “за твое здраве” беше най-скучният тост на света – сега го разбирам;
– чувствам се свързана с всички останали майки, даже и с дразнещите;
– тревожа се постоянно;
– сърцето ми е пълно, бълбукащо и преливащо от любов;

А какво се промени при вас?

Facebook коментари