Както отбеляза Красимира Хаджииванова в Диалози с 4-годишно, когато родим, надеждата някой ден отново да водим смислен разговор с някого постепенно се изпарява. Затова моментът, в който довчера плюлото моркови и пищящо дете започне да разсъждава важно на глас, направо ни отвърта главите. Не само защото вече гордо произнася думата “баРЕлина”, а защото вече си имаме събеседник, готов да обсъжда най-разнообразни неща: от луната до появата на бебета. Но понеже този момент на сладки разговори с децата бързо-бързо отминава, и докато се усетим, въпросните вече ни тряскат вратата под носа, редно е да увековечим някои от най-големите им бисери. И така, ето какво споделиха родителите на 3-4-5-годишни деца под селекцията диалози на Красимира със сина ѝ:
1.
Monika Dzhambazova: Кърмя бебето. Виктор (3 г.):
— Мамо, аз като порасна малък (!!!) ще папкам ли мляко (сочейки гърдите ми)?
— Не, мамо, не можеш да станеш малък отново.
— Но аз искам!
— (и аз, по дяволите…) Знам, съкровище, но никой не става малък отново. Всички растат.
— Сложи си бебето пак в корема!
— Не мога!
— Там да не му е било студено, та сега не иска да се прибере?
— Не, било му е топличко и приятно. Но, когато порасне достатъчно, излиза навън, за да се запознае с братчето си.
— Еми запознахме се. Сега го върни. (Към малкия) Хайде, Коянчо (т.е. Калоянчо), прибирай се вече!
2.
Mi Racle: Бременна съм. 4-годишният ми син идва и ме прегръща:
– Много те обичам!
– И аз! – отговарям
– Не говоря на теб, а на бебето!
3.
Sonya Miteva:
– Мамо, много си хубава!
– Благодаря ти! (Разтапям се, защото отглеждам истински джентълмен, научил се е да прави комплименти).
– И аз съм хубав, и тати е хубав, и Тера (английски булдог) е хубава…
И така нататък, докато спра да се чувствам толкова специална.
4.
Monika Gueorguieva: Kато сложа грим получавам истинско възхищение: “Ехааа, колко си хубава! Почти като мис Маринка” (учителката в детската).
5.
Vladimir Momchilov: Прибирам се една вечер от работа и след дълго отлаганo подстригване, дъщеря ми (4 г.) ме оглежда и пита:
– Тати, защо така си се подстригал?
– Как съм се подстригал, тате?
– Ами от тая страна красив, а от другата смешен.
Пак тя, тръскайки глава, изнервена, че ѝ влиза вода в ушите, докато ѝ мием косата: “Ох, трябваше ушите ми да са отгоре, като на мечка!”
6.
Evelina Stoycheva: Из “диалога” на едно 4-годишно с кучето:
“Ариа, аз като правя пижамено парти, ще те поканя в моята стая.”
(вметвам, че Ариа не носи пижама)
“Добре де, може да дойдеш и по косми.”
7.
Masha Pavlova: “Мамо, чуй, аз вече мога да казвам ба-ре-ли-на!”
8.
Ирина Василева: Дъщеря ми (на 4 г.) към батко си: ” Недей да спориш с мен, защото в това семейство, горе-долу аз съм най-умната”.
9.
Sylvia Stoyanova: Зима е. Навън сме и има силен бръснещ вятър със сняг. Дъщеря ми (на 4 г.) казва: “Мамо, много ми е газирано на лицето!”
10.
Nataliya Benova-Walsh: Вървим привечер към вкъщи и изведнъж Алекс почва да мрънка: “Ооо, не! Къде ми е черното мен?!” Оказва се, че си търси сянката.
11.
Iliyana Acheva: Синът ми Кристиян (на 4 г.) за луната, която е в някоя от фазите си (не е пълнолуние): “Луната е СКЪСАНА:.
12.
Елица Кръстева: Преди години дъщеря ми прегръща котката Мая и нарежда: “Мая, Мая, само като те погледна и ми се освежава дъха…”
Или друга ситуация от времето, когато информацията беше на хартия: Аз: „Моля те, остави ме за секунда да прегледам вестника“. Тя: „Защо, болен ли е?“
13.
Evgeniya Georgieva: Пътуваме в колата аз, мъжът ми, брат ми и Иво (4 г). Тогава имахме женско куче Хера, която беше “разгонена”:
— Мамо, какво значи разгонена?
— Когато едно животно е готово и иска да си има деца
— Ти кога за последно беше разгонена?
14.
Svetlana Mareva Peycheva: Правя йога и съм на земята с двата крака зад врата. Моето 4-годишно ме поглежда загрижено отгоре: “Мамо, ти защо си се намотала така?”. Едва се размотах от смях.
15.
Hristina Kumanova: Удрям си лакътя и неистово заскимтявам, та чак сълзи ми потичат, а Ради (2, 6 г.) ме тупа по краката и утешително ми казва: “Не плачи, мамо, ще ти мине, ти си МЪЖ!”
Още:
Може би ще харесате
Още от Животът с деца
Все ми е едно дали ще кръстиш детето си като моето
Чак такова значение ли имат имената, че трябва да ги пазим в тайна, преди да родим, да не би някой …
Невидимата работа на майките
Любимият въпрос на всяка майка със сигурност е “Какво правиш по цял ден?” с лек укор и хапливо допълнение “Няма …
Писмо до съседите, които ни търпят
Свикнали сме да четем по-скоро ужасни, отколкото позитивни съседски истории. Сега обаче имаме един разказ с благодарност. Историята не е …
