"Нека ти дам един непоискан съвет" е зарадвало 0 майки

Това е една изключително осъдителна статия за това как не трябва да се съдят другите и да се дават съвети. Ние в Майко Мила! обичаме да живеем на ръба!

По каква причина всеки – и майка му – се чувства длъжен да дава съвети как се отглеждат деца? Кротко си чакаш трамвая с хлапето под ръка, не пречиш на никого, гледаш си работата и детето, и БАМ! Все ще се намери някоя баба, леля, тьотка, вуйна, стрина или другарка, която ще сметне за космически важно и задължително да дойде да ми каже, че детето ми трябва да е със или без шапка.

Елисавета така се беше потресла от тая бабешка традиция, че си го изля в текста “Това дете защо е без шапка?!?” или за даването на акъл от непознати.

Моето дете трябва да е със или без шапка. Не нейното, а моето дете. Просто да полудееш! По-възпитаните майки си замълчават, усмихват се накриво и поглеждат настрани. Гледат настрани, за да не види тьотката как тихичко, без звук, пожелават редовен сексуален живот на майка ѝ.

Всеки родител, всяка майка и всеки татко, все някога са попадали на такава спирка или на такава многознаеща стрина. Ако не на спирка и не на тьотка, попадали ли сте на някое от долузиброените места и на някой от следните типажи?

Роднините без деца. Много, наистина много ви обичаме и държим на вас, но докато не познаете сами как се спи по 4 часа на денонощие (не наведнъж, разбира се, майчинството да не е спа център!) и докато не сте чистили с ръце бебешко ако и не сте бърсали повръщано от лицето си (дано не със същите ръце!), най-учтиво ви молим да държите съветите за себе си. Тук с особено черни и подчертани букви искаме да обърнем внимание, че имаме предвид и ТЪЩИТЕ и СВЕКЪРВИТЕ.
Горният съвет всъщност важи за всеки, който няма дете, без значение родно, осиновено, припознато и т.н. На теория няма как да научиш какво е да си родител. Ако трябва да сме честни, подхождаме със скептицизъм и доза недоверие дори към педиатрите, които не са отгледали собствено поколение.
Студентки-детегледачки и ученички-детегледачки – изобщо всяка гледачка, която е на възраст, когато предполага, че основното ѝ занятие е да е промоутърка в дискотека, а между другото гледа и деца. Тамагочито не се брои за отглеждане на дете.
Случайни жени в магазина, аптеката, супермаркета, МОЛ-а или където и да е. Просто случайно минаващи непознати жени, които дават акъл, оценки и съвети.
Другите майки, които „подхождат с най-добри намерения“ и „от добро сърце“. Непоисканите услуги, съвети и оценки от такива майчици не постигат друго, освен да отключат деветата чакра на лудостта и беса у нас.
Всеки, чиито деца не са със специални нужди или нямат аутизъм. Да научиш дете с аутизъм да ползва само тоалетната не е като да научиш дете в инвалидна количка, или като дете без здравословни проблеми. И трите деца са различни.
Перфектните родители. Особено онези, дето са перфектни във Фейсбук. Перфектната майка на съседското дете може за обяд да му приготвя пълното меню на Гуинет Полтроу, но това само я прави чудесен готвач, не повече. А на моето, което яде сандвич с хамбургски и кашкавал, му е все едно за Гуинет.
Приятелките на Перфектната майка, познати също като Придворна дама 1, Придворна дама 2 и така нататък, които царуват в малкото измислено перфектно кралство Площадкавил.
Противоречащите си хора и техните противоречащи си съвети. Когато са пили вече кафе и светът е станал отново цветен: „Ееее, остави го да си поплаче! Ше му се разгърнат дробовете! Нищо няма да му стане ако си пореве малко!“. Късна вечер, когато са уморени, а тепърва трябва да простират и да мият чиниите: „Ама защо реве?! Веднага го успокой! Не трябва да реве, щв вдигне температура! Ще развие страх от изоставяне! Не може така да го оставяш да плаче, милото!“
Всеки, чиито съвет всъщност не сме поискали.
Родителите на момичета, които дават акъл на майки на момчета. И обратното.
Родители на деца, по-малки от собственото ни. Особено ако отсреща имаме майка на едногодишно дете, която поучава майка на тийнейджър как да се оправя.
Хората, които „не одобряват“ това, което правим, и които оценяват родителските ни усилия като „неправилни“. Обожаваме ги тези хора, много им се радваме!
Учителите в началния клас. Понеже децата са малки и не може да обсъждаме контролното, класното, матурата, кандидатстването за гимназия и изобщо темите, които обичайно се обсъждат с учител, остава да обсъждаме „характера“ на детето и как родителите У ДОМА да го научат да внимава В ЧАС в училище. О. Боже. Мой. Дори не искаме да започваме тази тема.
Майки с партньори срещу самостоятелни майки. Понеже смятаме аудиторията си за достатъчно интелигентна, няма да обясняваме защо не-самотните майки не трябва да дават съвет, оценка или акъл на така наречените самотни, въпреки че последните може и въобще да не са самотни, просто всички така им казват.