Да мачкате талията на жена си, да я сграбчвате за дупето и, изобщо, да я опипвате, когато ви падне, може да не е толкова игриво, секси и доброжелателно, колко вие предполагате, че е. По тази иначе безобидна за отношенията между мъже и жени тема разсъждават един психотерапевт и един клиничен психолог, цитирани от сайта Fatherly.
В зависимост от различните житейски преживявания, които е имала една жена, привидно невинната игра с опипването може да я накара да се почувства некомфортно и тревожно, а партньорът ѝ по този начин може да я отблъсне и ядоса, нахлувайки неочаквано и неканено през границите на интимното ѝ пространство.
Да, това вероятно звучи като изненада, но истината е, че жените не живеят за мига, в който ще бъдат пляснати любезно (и не чак толкова) по задника.
„С течение на времето това може да навреди на отношенията ви“, казва Тина Тесина, психотерапевт и автор на книгата „Как да бъдем щастливи партньори“.
„Има разлика между интимното и любящо докосване, което жените харесват, и якото и безразборно опипване. Второто може и да е секси в определен момент и за някои жени, но също така те може да го възприемат като натрапчиво и изискващо. Повечето жени не обичат да бъдат третирани като притежание или плячка“, допълва Тесина.
Разбира се, само не си мислете, че това е пълно отрицание на докосването – най-хубавото нещо между двама партньори, когато са на една и съща вълна. Освен това, има изследвания, които доказват, че жените, които по-често са прегръщани и „помачквани“ от своите партньори, са с по-ниско кръвно налягане и нива на стрес.
Но „обарването“ и попляскването е различна история. Може би това е така, защото все повече жени се учат да се защитават от този тип „обич“ много преди да се окажат в дългосрочни отношения. Спомнете си текста Научи ме да казвам съвършеното не, в който ви разказахме за школите, в които все повече момичета и жени овладяват физически и вербални техники, чрез които да се предпазят от привидно „безобидното“ прекрачване на интимните им граници.
Клиничният психолог Карла Мейнли цитира научен експеримент, в който 148 изследователи са наблюдавали отношенията и взаимодействията между жени и мъже в над 100 бара. Те са анализирали 1 057 случаи, в 90% от които мъжете са били по някакъв начин сексуално настъпателни към жените.
Не е нужно обаче една жена да има история със сексуално насилие, за да се почувства като нападната, когато иначе нейният добре възпитан съпруг я сграбчи за бедрата като плячка. Достатъчно е да е имала случай, в който границите на интимността ѝ са били нарушавани (сещате се – случайно докосване от колега по коляното, пиян мъж, който се е приближил прекалено близо, докато си поръчвате питие на бара, нежелана прегръдка от стар познат…).
„Докато една жена, израснала със здравословни емоционални и физически граници, може да бъде толерантна към спорадичните сграбчвания от страна на мъжа си (ако това е нещо, което принципно я радва), то жена, израснала в среда, в която нейните граници непрекъснато са били пренебрегвани, може да се чувства съзнателно или несъзнателно неудобно, когато мъжът ѝ демонстрира бурно любвеобилно поведение“, казва Карла Мейнли.
И тя, и Тесина споделят, че е от съществено значение жените да осъзнаят как се чувстват при тези реакции на мъжете си и да говорят за своите желания, тъй като партньорите им не винаги осъзнават, че пресичат линията.
„За съжаление, много жени приемат и търпят нежеланото докосване от страх или безпокойство, защото е по-лесно да бъдете покорни, да не се застъпите за интимността си „, добавя Мейнли. „Така доста жени започват да „складират“ мълчалива ненавист, което води до токсичност в отношенията.“
Преди за пореден път да кажем, че това е преувеличена американска гледна точка към едно обикновено гальовно мачкане на ставане и на лягане, нека се разберем, че когато някоя от двете страни в една двойка не иска да бъде докосвана по определен начин, най-елементарното нещо е другият да попита какво ще го накара да се почувства по-добре. (Мъжете също не обичат да бъдат опипвани неочаквано, особено когато гледат мач или пък просто са се проснали на дивана с идеята да спят три дни).
Именно ясният разговор създава интимност, докато агресивната физическа близост, без да се говори за нея, може да я увреди – често по един бавен, прогресивен начин, който двойките може да не осъзнават, докато не стане твърде късно.
„А веднъж нарушили интимността, очаквайте между вас да избухнат всички видове битки!“, предупреждават психолозите.
Може би ще харесате
Още от И аз съм човек
Риана и втората ѝ бременност като за Суперкупа
Риана е истински майстор на това да разкрива бременността си по впечатляващ начин. Първата ѝ бременност обяви със снимка …
Какво прави мъжът ми толкова време с телефона в банята?
Така зададен въпросът от заглавието не предполага кой знае колко различни отговори. Авторката на този текст, която предпочита да е …
Отпуск заради менструация – супер на теория
В края на декември долната камара на испанския парламент прие първия по рода си в Европа закон за отпуск при …