"Нацепих си дърва и отидох да празнувам 8 март"

Ето ни отново с главозамайващите истории, споделени в групата Положението е “Майко Мила!”, като темата този път са най-нетипичните ситуации, с които ни се е налагало да се справяме като жени и освен това сме го направили по най-забележителния начин! Поводът е 8 март, в навечерието на който попитахме жените в най-екстремната група дали им се е налагало да управляват кран, да отскачат със совалка до месарницата на Марс или пък да чукат с чук арматурните железа на къщата, която са построили сами. И ето какво ни отговориха те:

Milena N. Pekareva-Nencheva: Брои ли се сглобяването и монтажа на два броя шкафчета за обувки, докато едно 3-годишно и едно 9-месечно се катерят по гърба ми?

Dilyana Nikolaeva Marinova: Аз бременна в 6-и месец сглобих секция, докато мъжът ми гледа мач в другата стая. Имам и снимков материал – на полувремето влезе да ме снима, за да се похвали във Facebook какъв живот си живее.

Musha Busha: Ами, аз съборих къща в събота…

Jive To; Преди 27 години (бях на 24), разглобих двигател на Жигули сам сама!

Teodora Borova-Slavcheva: От ринене на сняг, през редене на дърва за камина, през уроци по стрелба с валтер, през сглобяване на гардероб за детска стая – сама с 3-месечно до мене. Вече всичко ми е толкова типично, че не знам направо… Въздушната пушка вкъщи е на мое име, да добавя само.

via GIPHY

Христина Хаджийска: Преди 8-9 години точно покрай осми март някъде, се качваме на балкан с половинЪТ и семейството на девера.
Естествено, пътят е “майко мила” и на един хубав завой просто не можахме да продължим. Слизаме от колата петимата и започваме да гледаме умно… Половинът се сеща, че ЕСТЕСТВЕНО веригите са на дъното на багажника… Вадим всичкия багаж на пътя, а племенникът си щъка напред-назад, радвайки се на еднометровия сняг.
Изкарахме кутията и се започна едно чудене от мъжа ми и брат му. Мъчиха се от тук, от там, ама не могат да ги сложат пустите му вериги.
Заемам аз поза “дай ми начален”, да видя аджеба каква му е толкова философията на туй слагане. Ми нищо особено – едни синджири трябва да се сложат от задната страна на гумата, да се прекарат веригите по цялата повърхност и да се закопчаят едни копки отпред на джантата.
Сложих и на другата гума, запалих една цигара и самодоволно си я изпуших, докато мъжете бяха “умрели от студ”, ГЛЕДАЙКИ ме, как се вра в снега.

via GIPHY

Vessela Ivanova: Връзвах с БИНТ от аптечката една висяща ламарина от предницата на една кола, за да можем да продължим…

Donika Peeva: Сглобих си дивана, две кресла, измих сам-сама 100 квадрата след брутален ремонт. Отпушвала съм си сама два пъти тоалетната. Докато половинът гледаше шокирано, бръкнах в тоалетната с голи ръце, после я сритах отзад в тръбата два пъти и с едно “пльок” се отпуши. Бутала съм си шкафове в бебешката количка… Но мисля да не се уча да редя плочки и да пробивам с бормашина. Все пак трябва да има смисъл от присъствието на благоверния…

Geri Turiyska: Като бях на 15, гаджето ми (на 17), се скри зад гърба ми, като ни заплашиха с пистолет в тъмна уличка. Наложи се да бъда медиатор в тая ситуация. Човекът беше пиян и искаше цигари. Купих му от една будка и си тръгна.

via GIPHY

Vanya Ivanova: Ей това е положението вкъщи горе-долу… Докато ми течеше химиотерапията, не спрях да работя, в това число да карам ван из централен Лондон, да ставам в 5.30, да влача тежки вази и ей такива работи… Мъжът ми при 38.5 С е на легло и се мъкне три дни. Само казвам, не се заяждам.

Milena Ugrinova: Разглобила съм 2/3 от кола сама, за другата 1/3 нямаше как, там се искаха мъжки мускули. И я продадох част по част.

Diana Mincheva: Преди години живеех в една брутална квартира до Лъва – стара къща, ама много стара, от тия с безкрайно високите тавани. Половин зима изкарах с един конвектор – нямаше стопляне това място… В един момент вече не се търпеше, принудих се да приема предложението на нашите да ми докарат печка на дърва.
Беше голям цирк, докато се науча да я паля, но в крайна сметка потръгнаха нещата. С един приятел таксиметров шофьор ходех да си купувам чували с дърва, а разпалки си взимах от един мебелен магазин на Сливница. Нямах кола – така си ходех с чували с разпалки на гръб. Един 8 март с колежките бяхме резервирали механа и от работа всички директно там трябваше да отидат.
Да, обаче аз все пак трябва да си подготвя печката, за да не тропам по нощите. Та… прибрах се, нацепих си дръвца, заредих печката, изкъпах се и отидох на партито с има-няма час закъснение. Като обясних защо съм закъсняла, всички ме гледаха в стил “таянеевчас”.

via GIPHY

Ina Svilarova: Не съм аз, но историята е като за тук. В началото на майчинството ми, се развали пералнята. Аз в ужас, защото на това дете, което експлодира по 60 пъти на ден, трябва да му се перат дрехите (на 60 градуса). Моят мъж си беше вкъщи (по бащинство!). Авторитетно каза, че аз съм виновна, защото аз пускам пералня и да се оправям, но той пари за нова нямало да даде… Аз в ужас пиша на една група приятелки от офиса да препоръчат майстор. Едната ме пита какъв е проблемът, каза, че работела от вкъщи този ден и ще отскочи до нас да я погледне. Аз се втрещих, защото тя не ми е много близка и ми стана малко неудобно, но се съгласих.

Тя дойде по джапанки, с клин и куфар с инструменти в ръка. Дръпна пералнята (сама, МЪЖЪТ МИ Я ГЛЕДАШЕ!), разглоби капака, ръчна тук-там с една отвертка и я оправи. Все още нямам думи, с които да ѝ благодаря за бързата реакция!

via GIPHY

Mi Lena: 5 март брои ли се? Не, че се хваля, всъщност ненавиждам факта, че мога всичко. Сега точно разглобявам на бебето уредчето, с което варим на пара и пюрираме. Иначе шпакловам и слагам первази след цезарово. Вече мисля да си пусна едно бюлетинче “кърти, чисти и извозва”. Някой нещо?

via GIPHY

Anita Koleva: В ранната бременност, точно в етапа на многото болки, повръщане, и всички други екстри, тръгнахме с колежка насред лютата зима да работим из селата в Руенския балкан. Три пъти бутах колата, стелките и станаха на парцали от подлагане. А бременна в 7-и месец къртих и сменях душа в банята…

Христина Петкова: Преди два месеца отивам в дома на братовчедка ми, докато тя е в болницата с бебето ѝ. Говорим си с вуйна и в един момент се чува пукот. Отивам да погледна какво става и виждам как крушката се е спукала, фасунгата и кабелът горят и пламтящи останки капят върху оставен пакет тоалетна хартия върху продължаващата да работи пералня. Вуйна се паникьоса. Аз грабнах пакета хартия и го стъпках. С един парцал потуших огъня. Изключих бушона, но около кабела продължава да тлее. Следва бърза консултация по телефона с мъжа ми и със спрей за вода, спрях и тлеенето (сега като се замисля нямаше нужда да се обаждам, но явно тогава ми е свършил адреналина). И разбира се, последващо обаждане на братовчедката, че пожарът, за който тя не подозира, е овладян!