Най-честите мисли на наскоро родилите майки

Една майка, родила наскоро, тихо, тайно и анонимно ни сподели какви мисли я спохождат покрай бебето. Сигурни сме, че някои от тях са спохождали и вас. Пишете ни какво ви е хрумвало или сте се питали нощем, докато храните бебето за n-ти път, и какво си спомняте от хубавото, носталгично, топло чувство да сте се наспали.

Понякога е почти невъзможно да си вземеш душ, да отидеш до тоалетната, да си измиеш зъбите или да си срешеш косата, когато имаш новородено бебе. В повечето случаи майките имат кой да им помогне поне за тези ценни минутки лично време, но не всички имат този лукс. А се случва и вече да са толкова изтощени, че буквално им е все едно как изглеждат и какво са облекли, особено когато спят по 3 часа на нощ от седмици.

Опелото на социалния ти живот: „Оставих бебето вкъщи и излязох с приятели, за да се видим, да поговорим…За какво си говорихме през цялото време? За бебето.“

Дефиницията за „живея в коптор“ се оказва разтегливо понятие: „Кога се къпах за последно? Тази седмица ли беше? Какво ли е усещането да обуеш истински панталон? Някога обувала ли съм друго освен анцуг? Дали и на другите им мириша на кърма?“

От сън спомени няма: „Едно време след 4 часа сън се чувствах съсипана. Сега 4 часа сън без прекъсване се усеща като уикенд със спа процедури!“

9-тия кръг на Ада: „Дефиницията на мъчение е да слушаш как бебето хърка в леглото си до теб, докато си се пулиш като бухал в прозореца и не можеш да заспиш, защото ти се причува, че бебето плаче.“

Личната хигиена преди и сега: Осъзнаваш, че не си си измила зъбите, не си се сресала и не си сложила дезодорант … някъде към обяд.

Бръсненето отпада от списъка с приоритети: „Следродилно първо място се присъжда на мен: най-накрая успях да се обръсна навсякъде!“

Беге-шофьорът дебне на всяко кръстовище: „За първи път излизам с бебето в колата по софийските улици. Възможно ли е колата да катастрофира при 20 км/час? При какви обстоятелства могат да се откачат гумите? Ако онова беемеве ме задмине, дали бебето ще чуе двигателя му? Ако блокира воланът, мога ли да спра с ръчната? Дали скоростомерът ми работи или само ме лъже, че карам с 18 м/час? Защо ми бибитка тоя, ще събуди бебето! Ако заредя на бензиностанцията, дали от изпаренията бебето няма да се упои?“

Новите умения на мама: „Сега ще ви покажа фокусът как мама се разревава с пълно гърло само за 1,4 секунди, когато чуе как бебето ѝ хлипа.“

„Младежо, Вие какво ще обичате?“: „Най-вероятно косата ми окапа, защото 9 месеца не свалих ластика от опашката. Фризьорката каза, че и с къса коса ми отива…“

Парите за нови играчки са хвърлени на вятъра пари: „Цялата му стая е пълна с играчки, а той дъвче ръба на една стара възглавница.“

Форумите на майки: „Не знам защо попитах във форум на майки за съвет как да спра хълцането на бебето… Сега се налага да се преместя в друг град и да дам бебето в сиропиталище…“

За някои неща от секциото не ти казват в болницата: „Пишка ли ми се? Тази болка нормална ли е? Днес ходих ли до тоалетната изобщо?“

Извънземният организъм на бебето: „Всички сме били бебета, но сигурно и другите майки се чудят дали бебето им яде правилно, ака ли нормално, защо хълца, нормално ли е да има сопол, кога се появява ушната кал…“

Причинно-следствена връзка: „Да, мило бебенце, продължавай да ми врещиш в лицето, защото очевидно е моя вината това, че си изплю биберона на мръсния под в магазина и мама може да връща времето назад посредством зверски бебешки крясъци.“

Толерантност към чужди телесни функции: „Преди не исках дори да вляза в тоалетна, където някой е повърнал. Сега – докато пиша това, с една ръка забърсвам 7-мото повръщано от рамото си за деня.“

Моля не приемайте споделеното от дневника на тази майка като аргумент да не се възпроизвеждате. Хубавото на това да имаш бебе е, че то пораства.