Най обичам да мразим

Преди време приятел, който е в чужбина от доста години, ми сподели, че се опитал да се свърже с тамошната българска общност. Не че нещо толкова го гризяла носталгията, колкото му станало неудобно от самия него си – сума ти години да живее в тая страна, пък с нито един българин не си бил общувал, не бил обсъждал политика и футбол, още по-малко пък – пил ракия. Затова решил да навакса този социален пропуск, включил се в мейлинг листата на общността и зачакал да потече задоволителна комуникация.

И тя потекла – толкова мътна и бурна, че след седмица се отписал, сменил си мейла и оттогава няма желание нито да се свързва, нито да чува за нея, ако ще тя, общността, да пристигне с погача със сол и да му изпее Излел е Дельо хайдутин с мек, ненатрапчив акцент.

Разбираш ли, вика, включвам се аз, готов да се запозная с някакви готини хора, а вместо това директно попадам на публичен побой. Някакъв нещастен човечец, някъде от България, имал неблагоразумието да попита какви са изискванията за емиграция и да поиска съвет – все неща, които вече живеещата там свръхкомпетентна общност така или иначе обсъждала и много добре знаела.

И общността какво, мислите, направила? Дали му казала „Хай, Гошо, добре дошъл и успех с емигрирането!“? Или поне строго, но справедливо го упътила с „Темата вече е обсъждана, Гошо, потърси назад!“, а?

Хахаха, абе, това е българска онлайн общност, бе, алооо! Ще ги пита той ТЯХ нещо, което ТЕ вече знаят!! Да не би той да иска да е КАТО ТЯХ и да прави същите неща, които и ТЕ правят?? Това ли е мръсната му, долна, задна мисъл, а??

Затова човечецът чул, че тва, дето си го представя, въобще да го забрави. Всяка жаба да си знае гьола, всеки влак си има пътници и прочие ценни зоо-транспортни житейски упътвания.

Абе, ТИ къде си тръгнал, бе! На четиресе години??? Никога няма да ти дадат виза!! Абе, ти знаеш ли НИЕ откъде сме тръгнали и НИЕ как сме се справяли??? Я си стой където си, тука никой няма да те вземе. А и с тоя английски – хахаха, пълен абсурд!!! Аре, чао! Гудбай!

И всичко това, вика моя приятел, се случва в продължение на няколко дни – мен ме заболя главата, изпитвах онова чувство, дето те е срам заради някой друг, и накрая просто напуснах така наречената общност преди да съм се запознал с нея – и никога няма да се върна.

Ми, разбирам го. Имам удоволствието да наблюдавам как се развива културата (с извинение) на общуване в българския интернет вече над 15 години, и все още не мога да си дам обяснение на проблема с виртуалното общуване, особено анонимното такова.

Опитвала съм се да го обоснова с десетките години невъзможност свободно да се изказва лично мнение. С вицовете, последвани от викане във военното окръжие и отправяне на заплахи. Със страха от изразяване, с вечното поучаване и постоянното присъствие на някакъв по-висш (или по-скоро – имащ се за такъв) фактор – учител, родител, университетски преподавател, някоя леля или просто самопровъзгласил се разпоредител, който ти натяква и подчертава дебело какво може и не може да мислиш, пишеш, говориш и чувстваш. Ако въобще нещо ти се позволи да можеш!

И изведнъж – сайтове, блогове, форуми и социални мрежи.

ФЕЙСБУК!

Милиони необятни възможности да кажеш ти колко си умен, а другите – колко са тъпи, ограничени и прости. Че ваксините съдържат чипове и отрови, а вирус няма. Отворете сега произволен сайт и прочетете коментарите под произволна новина за ваксините – ми то там е събрана цялата съвременна митология.

Там са сатанистите и адренохромът, там са самолетите, които ни пръскат със свински грип и бълхи, там са софиянците и селяните… и кой ли още не. И всички са тъпанари, бе! Освен това най-накрая, разгеле, може да се каже свободно, че тоя е ебати нещастното говедо! Че оная е курва. Че един е дебел, а друг е педал, а трети е дебел педал, пък жена му – курва!

Че кучетата трябва да се избият. И всички са тъпи! И не могат да пеят, да пишат, да танцуват и въобще – кво си въобразяват. Я, марш, всеки да си седи в дупката и да си чопли в усамотение, докато не стане умен и социално приемлив.

Вече се общува в генерализирани статуси. На принципа – думам ти, дъще, сещай се, снахо. Щото не върви да кажеш на някой, че е гъз. Някакси е неудобно, като е лично, а и само се губи време и нерви. Пък и той, не дай си боже, ще вземе да ти отговори, ще се завърже спор, ще трябва да се говори. Затова се пишат хапливи обръщения към масите, пускат се като бутилка в океана и който си я улови – да си я тълкува, да си се обижда на спокойствие и да пише свой статус колко е огорчен. То и аз не правя изключение, разбира се – и съм се огорчавала, и съм огорчавала.

А коментарите под криминални новини? Чели ли сте ги? Тук, като пребият жена, я обявяват за курва. Разпоретина. Кой знае как му е съсипала живота на тоя мъж и той вече от немай-къде я е треснал с чука по главата! Абе, кво ни занимавате с тия проститутки, бе. Нещастници!

Когато такова нещо стане в Австралия, хората наричат жертвата poor little soul, а престъплението – disgraceful. Хаха, дисгрейсфул, разбирате ли. Ми ние дори нямаме толкова благозвучна дума на български.

И преди да сте си помислили, че сме нещо уникални, ще се наложи да ви разочаровам – тук поне все още никой не се е самоубил (или поне аз не знам), нито му се е провалил кой знае колко животът заради онлайн хейт или public shaming (но не е късно!).

По света това вече се е случвало – през 2013 година италиански прокурори разследваха случай, в който 13-годишно момиче се е самоубило заради канонада от обиди във Фейсбук от нейни съученици. Оттогава сигурно има и много други подобни истории, ако някой се интересува или желае да вземе идея назаем. А докато всичко още е невинно и в кръга на (тъпата) шега, можем спокойно да си го обясним с тоя популярен виц:

Американски форум: питаш нещо и ти отговарят;

Руски форум: питаш нещо и теб те питат;

Български форум: питаш нещо и всички ти обясняват колко си тъп!!!

Post Views: 3 415