Има нещо магическо в бебетата. Много често се случва така, че колкото повече бебета имаш, толкова повече бебета искаш. Може би не при всички е така, но миризмата на новородено бебе, нежността и щастието, което идват с него, са огромна мотивация да се решиш на следващо дете.
И няма значение колко ти е било трудно с предишното/ предишните. Често това се забравя и остава само щастието, което те обзема, когато в ръцете ти отново заспива един чисто нов малък човек, готов да покори света и да ти къса нервите.
Говорили сме как се решаваш на второ дете. Сега минаваме едно ниво нагоре с текста на Джoрдан Раян, която винаги е мечтала за три деца, но едва сега, по средата на целия Covid ужас, се решава да спре да го мисли и премисля и да действа. И това май важи за всичко в живота – стига толкова размисли, повече живеене трябва, пък каквото дойде.
Спомняте ли си онази почти еуфорична миризма, която можеш да вдишаш от бебешка главичка в първия месец след раждането? Понякога толкова много ми липсва, че мога да се разплача само като си помисля за нея.
Дъщеря ми е на 7, синът ми на 4. Бодита и одеялцата за повиване вече са в миналото, добре опаковани в пликове в мазето. Винаги съм искала трето дете. Винаги съм смятала, че с три деца семейството ни ще бъде завършено.
Съпругът ми обаче не мислеше така.
Много ясно си спомням как все ми повтаряше като развален грамофон: “Имаме две. Момче и момиче. Доволен съм”. Отново и отново.
Ако трябва да съм честна, вече се бях отказала от мечтата си за 3 деца. Бях приела реалността. Учех се да живея за мига и да съм доволна и благодарна за двете ни прекрасни (вече далече от бебешка възраст) деца.
Една вечер със съпруга ми се говорихме в леглото, докато се приготвяхме за лягане, и се пошегувах относно трето дете – нещо, което понякога правя, за да се откажа сама от идеята. Обличах си пижамата и обяснявах колко ще е странно отново да инсталираме бебешко креватче тук и че изобщо не мога да си представя как сме спали в едно легло с бебетата две години. “Ти можеш ли да си го представиш?”, попитах мъжа ми.
И тогава той ме погледна, без да мига, и ми отговори: “Всъщност да, мога. Мисля си за това от известно време… В смисъл, защо не? Струва ми се, че едно бебе ще се отрази добре на всички ни”.
Бях абсолютно изумена.
Седях с полуобут крачол на пижамата. И го гледах в продължение на няколко секунди.
“Моля?”
Той се усмихна. “Няма причина да не опитаме. Мисля, че за децата ще е добре да имат малко братче или сестриче, за което да се грижат и с което да растат. И освен това винаги си го искала, дори сега да се правиш, че не е така. Затова защо не?”
Усмихнах се. И после нервите ми изместиха радостта, която тъкмо се зараждаше в мен. Тревожността ми започна да крещи. Гръмко.
Започнах да премислям всичко.
Чакай малко. Наистина ли го искам? Готова ли съм? Имам ли сили да се захвана с всичко отначало? Децата ще се справят ли? Може би световна пандемия не е най-доброто време да се опитваш да забременееш?
Всичките ми мисли станаха на каша и нито една от тях нямаше смисъл. В следващите два месеца само мислих и премислях. Дали възрастовата разлика няма да е прекалено голяма? Дали по-големите ми деца няма да се отдалечат от мъничкото и да го изоставят като станат тийнейджъри? Дали изобщо ще имат нещо общо?
И после влязох още по-дълбоко. Ще продължа ли да се развивам? Ще мога ли да намеря някаква цел за себе си извън раждането на деца и посвещаването ми на отглеждането им? Ще забравя ли как да се обичам междувременно?
Имах нужда от някаква яснота.
Трябваше ми “правилния” отговор. И най-накрая такъв се появи – отговор, който нямаше нищо общо с това “правилното”, а беше свързан само и единствено с щастието. Поговорих си с най-добрата ми приятелка, която винаги без усилие успява разумно да разгледа нещата от всички страни.
И тя ми каза: “Нали си даваш сметка, че в случая няма грешно решение? Да имаш трето дете няма как да е грешка. Може би просто трябва да осъзнаеш, че няма правилно и грешно. Откажи се от това. Стига си го мислила толкова много. Просто живей. Какви са мечтите ти за семейството ти? Дай си сметка за това и действай”.
Дадох си няколко дни да обмисля какво точно ми казва. И после се отпуснах да мечтая – нещо, което не ми се получава особено естествено. И видях три деца. Видях бебешки играчки, пръснати по пода, двете ми по-големи деца, които се смеят, докато малкото бебе бърбори. Видях себе си как го люлея. Почти можех да усетя онази бебешка миризма. И това ме накара да се усмихна.
Няма правилен или грешен начин, по който да изградиш семейството си.
Всичко, с което разполагаме, са мечти и време. И всеки родител е абсолютно достатъчен за децата, които има, и за онези, които може би ще се родят в бъдеще. Забравете за правилното и грешното. Не го мислете толкова много. Просто живейте.
Още от Животът с деца
Защо децата ни са все по-неуверени за външния си вид
Днес в нашия подкаст “Да оцелееш като родител” на гости ни е блогърката и майка на три деца Гергана Боева. …
Какво става с децата от 5. до 12. клас?
Най-малките ученици се върнаха в училище и, въпреки първоначалните вълнения около тестването, засега нещата вървят добре. Какво обаче става с …
Ела с мен в пещерата. Един ден на праисторическата майка
Ако сте се чудили какъв е бил животът на праисторическите хора, и в частност на праисторическата майка, ето тук има …
