Наистина ли първото дете е "любимото дете"?

В битката за родителската обич и внимание между братята и сестрите често се смята, че първото дете е „любимото на мама и тати“. Кой смее да спори с правото на първородното дете!?

Обаче има едно ново изследване, според което не първородното, а най-малкото дете е любимото на родителите.

Учените установяват, че ако по-малкото дете се чувства като любимец на родителите си и те са съгласни и приемат този факт, това укрепва връзката между родител-дете. Ако детето не се смята за любимото на мама и татко, това прави връзката с родителите му по-слаба.

При по-големите деца фактът дали те самите се смятат за любимци на родителите си има по-малко значение за връзката им с мама и татко.

Изследователите смятат, че причината за това се крие в социалното сравнение, при което по-малкото дете се сравнява с по-голямото и отношенията с родителите е просто един от критериите за сравнение.

В действителност учените не отричат, че първородното дете не прави такова сравнение, а по-скоро, че не го прави всекидневно, за разлика от малкото си братче или сестриче. По-малко вероятно е родителят да сравни постъпка или поведението на голямото дете с малкото – докато обратното е по-често и очаквано.

Учените са стигнали до тези заключения, след като са изследвали 300 семейства с по двама тийнейджъри. Родителите и децата са питани различни въпроси, чрез които да се оцени степента на фаворизиране на едното или другото дете. Родителите са питани колко топлина и любов споделят с децата си, докато от тийнейджърите е искано да опишат взаимоотношенията с родителите си.

Изследването е установило, че като цяло децата изпитват повече топлина и обич към майка си, а оттам идват и повечето спорове и конфликти с нея, но пропорцията за промяна в отношението от страна на майката и бащата (от обич към караница) са еднакви и за двамата родители.

Вероятно средното дете се чуди къде се намира в тази картинка и дали (както винаги) не е пренебрегнато?

Учените смятат, че резултатите от изследването ще са идентични при по-големи семейства и че всъщност проучванията ще докажат същото при второ и трето дете. Най-малкото ще се сравнява със следващото (по-голямо) по възраст.

Ако сте родител и се чудите как да се справите с това, учените казват, че да се отнасяте еднакво към всичките си деца не е непременно най-добрият подход.

Изследователите твърдят, че опитите на родителите да се отнасят по еднакъв начин към всяко дете не е от голямо значение, тъй като фаворизирането няма дълготрайни последствия. Според учените, родителите трябва да се отнасят към децата справедливо, а не еднакво, и трябва да ги третират по различен начин, защото те са различни хора, с различни потребности и характер.