В края на септември миналата година фотографът Вихрен Георгиев, когото познаваме от проекта му People of Sofia, получава предложение да издаде втора книга. Първата събира тематично голяма част от работата му през годините и историите, които разказва от улиците на столицата с фотоапарата си. А за втората, която ще има своята премиера в началото на март, Вихрен избира нов прочит – да покаже жените на София.
Двуезичният албум “Жените на София” включва повече от 300 фотографии на разкошни жени с различни занимания, интереси, характери, социална ангажираност и светоглед. Книгата освен прекрасни портрети и “улични” кадри, съдържа и историите на дамите, и то точно така, както самите те са избрали да ги разкажат.
А ето какво още ни разказа Вихрен Георгиев за града и неговите вълнуващи жени.
Как изглеждат жените на София и какви са техните истории?
Жените на София, въобще на България, доколкото смея да твърдя, че книгата отразява това, са безкрайно интересни, различни, шарени, пъстри, добри в това което правят – професия или хоби, знаещи какво искат и как да го постигнат.
Техните истории са толкова различни, че е невъзможно да се обобщи. Всяка жена ще открие в тях нещо свое и близко, именно непринудеността и искрените истории са силата на книгата. Всяка от тях е разказала каквото ѝ е на сърцето. Просто им казах: “Напишете това, което ви вълнува”. Текстовете в книгата са с минимална редакция, за да се запази изказът на всеки един от персонажите.
Как печелите доверието на героите си?
Не знам как печеля доверие. Аз съм доста притеснителен при нови запознанства и контакти. В това помогна популярността на People of Sofia, която с годините се е затвърдила като добронамерена, ценяща достойноството на човек и уважаваща личността платформа.
Как избрахте жените, които да снимате специално за книгата? Какво е общото помежду им?
Общото е, че са интересни и различни и всички са добри в това, което правят. Могат да послужат за пример, да научиш нещо от тях, да ти помогнат. Освен това са естествени, без фалш.
Все повече ни се натрапват фалшиви и обработени образи. Има стабилно нарастваща тенденция хората да се представят така, че да ги харесат. В книгата ще видите едни естествени и “нелустросани” жени, красиви и привлекателни с истинската си същност.
Какво според вас може да научи човек за духа на един град, ако съди само по жените, разхождащи се по неговите улици?
Ако човек съди по моята книга, ще разбере, че София е доста привлекателен град и непременно трябва да дойде веднага и да живее щастливо до края на дните си сред тази красота!
Шегувам се, разбира се.
Може да научи много: дали хората в този град се чувстват свободни, дали са със свободен дух, дали ги подтиска нещо в ежедневието им, какво ги радва, дали се справят сами и дали са независими.
Необходим ли е различен подход при снимането на жени?
Не бих искал да разделям така нещата. За мен е важен човекът. Има трудни за снимане хора, поради структура, черти и т.н., има и такива, които камерата ги обича.
Жените, разбира се, са по-взискателни към външния си вид. При тях има грим, прически, облекло, доста неща, чрез които да се изразят, и които е хубаво да се предадат, за да се уважи това, с което са решили да се откроят.
Какво може да разбере човек за една жена, докато я снима?
Често съм се замислял върху това и ми се струва, че каквото и да разбера, то не е определящо, защото обикновено е свързано по-скоро с някакви дребни черти от характера.
Все пак, когато снимаш някого, той е в ситуация извън комфорта си и може да реагира по нетипичен и за самия него начин. За мен това не е толкова важно, колкото да успея да “извадя”, да “хвана”, моята представа за човека.
Какво най-много искате да уловите, когато снимате една жена?
Моята представа за красота в нея. Обикновено е свързана с разкриването на женствеността ѝ под всякаква форма.
Кой според вас е съвършеният портрет?
Няма такъв. В даден момент може да си решил, че си направил добър портрет, в следващия – виждаш човек в съвсем друга светлина и искаш да покажеш нея. За мен лично съвършеният портрет е този, който ме удовлетворява.
Всеки сериозен фотограф търси в обекта личната си представа за него. Добър портрет се получава, когато успее да я открие. Много хора искат от фотографите да “докарат” снимки, на които да видят собствената си представа за тях самите. Това не е фотография, а заснемане.
Книжарница FOX book café и Вихрен Георгиев биха искали да подарят на три дами книгата “Жените на София”. Ще се радваме, ако ни изпратите вашите истории по някоя от следните теми:
- Жените, променили нагласи в миналото
- Какво е най-голямото ви предизвикателство като жена в наши дни
- Какво искаме да оставим след себе си
Очакваме вашите истории за миналото, настоящето и бъдещето ви/ни като жени на имейл konkursmaikomila@gmail.com. Ще прочетем всичко с голям интерес, ще подберем по една история от категория, която да наградим, и ще я споделим с всички вас. Очакваме ви!
Може би ще харесате
Още от И аз съм човек
Риана и втората ѝ бременност като за Суперкупа
Риана е истински майстор на това да разкрива бременността си по впечатляващ начин. Първата ѝ бременност обяви със снимка …
Какво прави мъжът ми толкова време с телефона в банята?
Така зададен въпросът от заглавието не предполага кой знае колко различни отговори. Авторката на този текст, която предпочита да е …
Отпуск заради менструация – супер на теория
В края на декември долната камара на испанския парламент прие първия по рода си в Европа закон за отпуск при …
