Вчера в онлайн пространството се появи клипче, в което едно момиче в продължение на няколко минути отказва брак на момче, въпреки че момчето е на коляно, държи букет и пръстен, а зад снимащия телефон стои жена, която през цялото време навива и притиска това момиче да се съгласи да сключи брак с момчето.
В Майко Мила! много се чудихме дали да пишем коментар на случая, защото нищо не знаем за участниците и предисторията на събитията.
Затова и няма да обсъждам самите участници. Бих искала да говоря за жените, които гледаха този клип и реакциите им.
Не е смешно
Навсякъде из интернет се твърдеше, че хората разпространявали клипа като „забавен“ и „смешен“, но аз не срещнах нито едно споделяне, което да го окачествява като такъв.
Почти всички жени, които го бяха коментирали, бяха истински ужасéни. Коментираха масово, че това е насилие и трябва да бъдат информирани органите на реда, да се заведе дело.
А всъщност пред камерата не се случва нищо. Едно момиче, което кротко отказва няколко пъти на едно момче, което, от своя страна, се държи спокойно, има цветя в ръката, докато отзад една жена говори глупости.
Какво тогава е толкова страшното? Какво толкова се е случило? Защо ме побиха ледени тръпки, докато го гледах и стомахът ми се сви, а после изпитах такава агресия от името на това момиче, че си представих какво би станало, ако бях на нейно място?
Представих си как бих хванала тия цветя и тоя пръстен, и бих ги хвърлила в боклука. Бих взела телефона от ръката на тази жена и бих го разбила в земята, крещейки, че „НЕ, НЕ ИСКАМ ДА СЕ ОМЪЖА ЗА ТЕБ!!!! НЕ ИСКАМ, НЕ ИСКАМ И НИКОГА НЯМА ДА ИСКАМ!!!!“
„Не“ е трудно за разбиране
Лесно е да разберем едно „да“. То е хармония с мнението на питащия и не предизвиква конфликт. Не предизвиква трудност в отношенията и създава впечатление, че сме едно цяло за някакъв момент.
Да откажеш, обаче, е да поставиш граница там, където свършват другите хора и започваш ти и твоите желания.
„Не“ изразява личното ни пространство много по-ясно от която и да е друга дума.
Публичното незачитане на „не“, пълното му игнориране, подигравките с „не“ и убеждаването, че „не“-то е лошо, незначително, неприемливо или може да бъде преразгледано, ако просто го зачеркнем и го обявим за несъществуващо, е всъщност публично заличаване на личността.
От това заличаване тръгват и всички актове на насилие.
Затова и свидетелите на това незачитане усещат тази смъртна заплаха, маскирана под формата на невинна случка. Знаят какво може да стане. Накъде води този път.
За жените, като физически по-слаби и с история на подчинен пол, това незачитане бие всички аларми и почти всяка жена усеща как цялото ѝ същество иска да спре това „невинно“ мъчение.
Затова това клипче е толкова страшно за гледане. Не е забавно. Ужасно е. И по тази причина ние няма да го пуснем.
Може би ще харесате
Още от И аз съм човек
Какво прави мъжът ми толкова време с телефона в банята?
Така зададен въпросът от заглавието не предполага кой знае колко различни отговори. Авторката на този текст, която предпочита да е …
Отпуск заради менструация – супер на теория
В края на декември долната камара на испанския парламент прие първия по рода си в Европа закон за отпуск при …
Как да направим новогодишна равносметка, за която да ни завидят всички
31 декември е. Моментът от годината, в който от Младост до Люлин замирисва на барут, отвсякъде се лее Дунавското, а …
