Или как нищо неподозиращата особа на Стефи, известна с любовта си към високите токчета и дългия шопинг, скочи съвсем изведнъж в дебрите на лигавниците, детските площадки и нощното неспане при тригодишните
Когато всяка от нас, жените, описва мечтания мъж, обикновено се започва с качества като „умен, красив, с чувство за хумор“ и евентуално завършва с „ако може да свири на два инструмента, да обича да гледа опера и да може да прави панакота с малинова заливка“. Повечето от нас няма да се сетят да кажат нищо по въпроса „и, също така, би било, може би, по-лесно, ако не върви в пакет с глезено тригодишно и бивша, която мрази него, вас и целия свят – абсолютно безпричинно“. И така, и аз не се сетих да си го пожелая по този начин, а и понеже се смятам за широкоскроен, любящ и отворен към другите човек, не си и помислих да отблъсна чудесния мъж, само защото той имаше малко дете. (Пък и умее да прави панакота с малинова заливка, да меси тесто и да кара самолет, тъй че….)
Някой би казал – ама, разбира се, че наличието на дете от предишна връзка не е причина да си помислиш, че не искаш да имаш нищо общо с този човек. Оказа се, че не е точно така, защото след няколко разговора с различни приятелки една голяма част от тях ми казаха, че никога не биха се впуснали в сериозна връзка с такъв мъж поради ред причини – нежелание да делят любовта му с някакво друго същество, нежелание да делят свободното му време, ресурсите му и, също така – да жертват от своите, за да помагат всячески с възпитанието и грижите за въпросното дете.
Аз обаче реших, че този господин адски много си струва, а след известно време прекарано с него, напълно се убедих в този факт. Въздъхнах и…скочих.
Бойната ми стратегия в началото беше следната: какво толкова сложно има – ние се виждаме с момиченцето десетина дни в месеца, (имат 50:50 родителски права с майката), ще си играем малко, ще си хапваме заедно и ще ходим в парка. Аз няма да имам възпитателна функция, ще бъда просто приятелчето, което носи готини гумени понита за игра и блестяща топка, която може да се мята във всички възможни локви и кал, но остава все така чудесна.
Оказа се, че не е толкова просто. Приятелството се получи лесно, поради общата ни страст към „Моето малко пони“, но това не донесе очакваната леснота в съвместния живот. Всичко, за което бях чела в Майко Мила, ме връхлетя неотменно, като буря в Южна България, предсказана с 90% точност от Емо Чолаков.
Нощното неспане. (03:10- ТааАате …04:45 – ТааааатЕЕ…05:37… Татееееее). Ревът на детските площадки, когато се окаже, че днес не може да се качим на влакчето. Омазаните дрехи. Разлятите чаши. Отказаното десето детско филмче за деня и последващото тръшкане. Номерата, целящи да отърват спането следобяд. Не споменавам саботажа от майката, която ни връчи пакет лекьосани и умалели детски дрешки за обличане за седмицата и ни каза да се оправяме с тях.
Тогава реших, че трябва да действам.
Изчела подробно Майко Мила и други сайтове, въоръжена с шестицата си по детска психология от университета, както и пълна торба новозакупени роклички и сандалки (защото как така детето ще ходи с отеснели панталонки и леке от доматен сос), тръгнах да пооправям положението….или поне да опитам.
Не можех да остана кротко отстрани, защото когато си в кюпа…ами, в кюпа си и това е то. Посъветвах мъжа ми да започне да установява правила за излизане, игра и гледане на телевизия. Да не провежда 40-минутен кротък разговор за всяко избухване в рев, а простичко да обяви, че това няма да се толерира, че нещата стоят по съответния начин и положението е това, което е и номерът няма да мине. Затова целият цирк следва да приключи веднага иначе „Докторка Плюш“ и „101 далматинци“ ще се превърнат в мираж.
Награди под форма на близалки, надувем миньон и стикери с понита да бъдат давани при всеки спад на нощните крясъци и при непрекъснато спане. От своя страна, моята особа понесе в любимата си чанта Армани детски лигавник, неизменното ново пакетче салфетки, плюшено куче и мини топка, жетони за въртележки, шапка с надпис „Аз съм принцеска“ и плодово пюре. (Още не се е пукало във въпросната чанта, предполагам ще стане, като го сложа в някоя още по-скъпа, но съм психически подготвена).
Съвсем очаквано, започнах и аз да врещя по плажа „Не във водата сама“, „Докарай я под чадъра“, „Пак трябва се маже със слънцезащитното“ и ред други, обичайни за обстановката вопли. Вече мога да напиша и трактат на тема „Как да накарате детето да яде без да ви мрази“ и друг от сорта на „Истински и изкуствени сълзи – прекратяване на тръшкането в три стъпки“.
След неколкомесечно разконспириране на всички възможни детски номера, въвеждане на ред и дисциплина и награждаване на хубавите постъпки, в комбинация със слонското търпение на чудесния мъж и непрекъснатото му огромно участие в гореописаните процеси, както и спад в желанието му да глезоти, и две-три беседи по темата от моя страна, бележим червени точки и доста по-послушно дете, а пък аз съвсем заприличах на една типична изнурена особа, която има щастието да се окаже в опасна близост с тригодишно.
В заключение, бих искала да измрънкам, че никак не е лесно да се извършват всички тези дела, когато отрочето … ами, не е твое! Любовта към него не идва лесно, а както четох, може и никога да не дойде.
Моментите, когато си мечтаеш да си в изискан ресторант с любимия и да си говорите за залеза… но вместо това следиш нечии малки омазани ръце да не обърнат за пореден път чашата с вода, не са малко и това те сломява леко. Жертваш желанието си за road trip на европейските столици и предприемаш седене в хотел с детски кът, в близост до плаж с люлки…. За истинска майка е едно да бъде такава…а за мен е съвсем друго.
Често ми е тъжно, отчаяно и досадно. Но животът е разнообразен и странен и човек сам си избира пътя. Поживьом – увидим, както казват на изток от нас и…ами, ох, майко мила…..
Може би ще харесате
Още от И аз съм човек
“Не бягам от бедност, а от война”
Случката, която ще прочетете в началото на текстa на Стефана Манева, е само повод за размишления как се държим помежду …
Защо днес честваме Деня на Европа
Много хора свързват днешния ден с т.нар. Ден на победата и смятат, че причината да се чества Ден на Европа …
Как да оцелееш, ако имаш комшии идиоти
България е особено място с особени хора, които имат особени навици, порядки и обичаи. Затова понякога човек има нужда от …
2 Коментари
Ей, иска ми се да ти стисна ръката , момиче ! Страхотно написано ! Припознах се , поне мъничко. А предполагам и много други 🙂 . И аз съм в подобна ситуация, с разликата , че е момче на 11. Ами какво да кажа – някой път ми се иска да си събера багажа и айде на някой самотен остров, друг път в тъмното се чудя къде бих могла да заровя труповете, но повечето пъти е весело и обичливо. Дерзай, мила, ще се справиш ! Дай боже много любов , търпение и подкрепа да Ви съпътстват напред ! Успех !
И аз съм в така вече над 4 години, но с ДВЕ деца 🙂
За щастие са малко по-големи, та не се будят нощем и се обгрижват сами. Но пък създаването на емоционална връзка е по-трудно, защото вече са си едни малки личности със свои разсъждения.
Моите приятелки също не ме разбираха, имаше коментари от типа „Не мога да си представя как ще се грижа за чуждо дете“. Ами то аз да не би да съм си го представяла? Ама не си бях представяла и че ще работя в офис по 9-10 часа на ден, пък ето на… Живот 🙂