Ето я и Коледа, чука на вратата, а вие, като неуморни майки, сигурно вече сте обиколили всички магазини и сте накупили планини от подаръци, защото, ако трябва да сме честни, вие сте семейният дядо Коледа – изнервен, изморен, леко истеричен, но, надяваме се, без брада и мустаци.
А и няма как да не сте, защото подаръци трябват за огромен брой хора – бащата на децата, собствените ви родители, онази леля от Сопот, която винаги идва по празниците, братовчедите на мъжа ви, (те са принципно пияници, но един чайник няма да им се отрази зле), децата на братовчедите, (които също не са стока, но какво да правиш – рода), най-добрата ви приятелка и още около 11 подаръка за детето.
Защо 11 подаръка ще каже някой? Ами защото вече не е като едно време – Коледа вкъщи и айде, това беше. В днешно време има безчет коледни тържества – в детската градина, служебно детско коледно тържество, елха при баба и дядо, тържество у съседите, тържество у приятели… както е казал класикът, безкраен празник.
Ето, например, за нито един съвременен, изстрадал родител не е тайна, че Коледата не започва на 24-ти вечерта. Тя започва още в началото на декември, когато трябва да занесете подарък за детето в детската градина, за да може градинският Дядо Коледа да му го раздаде около две седмици преди Коледа.
Има два начина да напълните чувала на добрия старец, зачислен към съответното ОДЗ – умен и не чак толкова умен. Ако детето ви ходи при оправни учителки, които са сложили ръка на ситуацията и я контролират, вие просто ще оставите пари на касиерката и накрая и всички деца ще получат едно и също – моливи и блокче. Никой няма да плаче, вие ще сте доволни и ще можете весело да пеете с пълен глас от последния ред „Коледо, мой коледо!“
Ако, обаче, НЕ СТЕ при оправни учителки, а при някакви неорганизирани същества, които са оставили родителите да си правят каквото искат, най-вероятно сте като мен.
Аз съм онази плашлива майка, която е купила скромна музикална кутия и се моли горещо на Господ поне тази година номерът да мине. Тоест, да ѝ се размине без родители, които са домъкнали в градината триметрово детско бъги с истински мотор, което, като се включи, и мигом всички останали деца се разревават от нещастие, завист и обреченост, докато притежателят на бъгито ги сочи с пръст и им крещи, че не са били добри през годината, та затова не получават бъги.
Но преди цялото това предполагаемо фиаско, вероятно сте се включили в Организационния комитет по подаряване на коледен подарък на „госпожите“. Това е българското название на учителка от детската градина.
„Е, чак пък организационен комитет!“, ще кажат хората, нямащи никаква представа от детскоградински порядки. „Какво толкова, събираме 50 лева и купуваме нещо на учителките“.
„Ха-ха“, иронично ще им се изсмея аз.
Бях същата абсурдна наивница, докато водовъртежът от имейли „Скъпи родители, дойде време да изберем подаръци за учителките на нашите скъпи деца“ не ме засмука.
1. Ден първи: Всичко започва с двайсет много дружелюбни имейла с коледни поздравления и прикачени снежинки. Повечето родители твърдят, че нямат претенции и каквото се реши, те това ще подкрепят.
2. Ден втори: Смела майка излиза с предложение да купим по една кутия коледни сладки и по една коледна играчка. Таман всички да въздъхнем от облекчение, че проблемът вече е решен, когато друга майка изненадващо контрира предложението със забележка, че все пак сладките не са КОЙ ЗНАЕ КАКВО и бързо се изяждат, затова най-добре е да измислим друго.
3. Ден трети: Все още в добро разположение на духа, родителската общественост се замисля дълбоко и друга майка предлага да купим по един коледен фенер от Икеа и да прибавим към фенера коледните сладки. Тъкмо си казвам, че това предложение няма как да не бъде прието, когато касиерката на групата ни съобщава, че имаме точно 20 (двадесет лева) общо за двете госпожи и надали подобна покупка би била възможна.
Тук, признавам си, направих грешка.
Включих се.
Попитах дали не е редно да съберем повече пари – ако всеки даде по 5 лева, то тогава… ехеее!
4. Ден четвърти: предизвиквам вълна от възмущение и упреци към финансовите ми претенции, което ме агресира до крайна степен. На косъм съм да напиша, че НЯКОИ ХОРА ОЧЕВИДНО МОГАТ ДА ХОДЯТ НА РАБОТА С КОЛА, А НЯМАТ 5 ЛЕВА ЗА ПОДАРЪК, когато друго, по-абсурдно предложение отвлича вниманието от моето бръщолевене.
Една крайно неразумна майка предлага да сме купели на учителките по една бутилка вино и коледни сладки
5. Ден пети – ден осми: Безкомпромисни орди от защитници на трезвеността нападат предложението, чак ми става мило. Викам си, сред толкова въздържатели, поне детето няма да се пропие в градината.
6. Ден девети: След неколкодневна размяна на остри думи, включващи „пиячка“, „алкохолички“, „безобразие“ и прочие, се появи разгневен баща, който казва, че му е писнало да получава мейли и заповядва да се отиде за фенери от Икеа.
После изчезна. Естествено…
Та, накратко, отидох до Икеа. Купих. Касиерите на групата ми бяха толкова благодарни, че подариха на детето ми специален отделен подарък, който струваше колкото фенерите, че и отгоре.
Слава Богу, това е история от ерата, когато имах само едно дете. Сега съм далеч по-опитна. Стоя настрани, игнорирам всички мейли и просто се информирам колко пари трябва да дам.
И така, да се върнем на темата… Коледа наближава, а вие вероятно балансирате към дома с торби, пълни с коледни покривки, чорапи, шампоани, кремове, сладки, самобръсначки, книги, играчки и внимавате да не се подхлъзнете.
А какво ви купиха на вас? Или ако трябва да сме политически коректни, какво ще ви донесе дядо Коледа на вас?
Вероятно много добре знаете какво ще ви донесе. Най-малкото защото сте упражнили железен контрол върху ситуацията и не сте позволили своеволия, които са можели да се развихрят в скандални предмети от сорта на лачена чанта с пискюли и златна катарама, препоръчана от свекървата, или брошка от орехови черупки, образуващи слънчевата система.
Вероятно сте уморена и мечтаете за подарък. Но от умора, недоспиване и изтощение, дори не знаете какъв.
Ние сме тук, за да ви предложим няколко подаръка, които да си поискате. И тъй като Коледа чука на вратата, ще останат за догодина. Та, започваме:
Скъпи дядо Коледа,
За следващата Коледа те моля да ми донесеш следните неща:
1. Повече помощ, защото понякога ми е много трудно. Ето, направих 7 постни ястия, слагах малки купички с ошав и кашу до припадък. Какво пречи след вечеря някой ДРУГ да вдигне всичко, да почисти добре, да прибере чиниите по шкафовете, да накара децата да си облекат пижамите, а аз да лежа и да ям мандарини?
2. Повече време – да, дядо Коледа, донеси ми време. И то от онова, в което се изтягам сама на дивана или кръстосвам Адриатическо море с лодка, а не от онова, в която чакам автобус 204 67 минути под дъжда
3. Повече пари – малко ме е срам, дядо Коледа, но тази жена тук не се поддържа на кислород и въглероден диоксид. Тя има нужда от френски парфюми, италиански обувки и почивки в Испания, та, бъди така добър!
4. Здраве – скъпи дядо Коледа, моля те, айде да спрем с тези ангини, онзи ларингит да си отиде завинаги и поне първата половин година въшките да ни подминат, защото вече не се издържа
5. Разни – тук бих искала да сложа най-различни дребни неща като молба тази Коледа братовчедите на мъжа ми да не се напиват толкова, че да се бият, брат ми да не ми подарява повече икони и децата му да не крещят толкова, колкото миналата година.
ПП. Просеко, Совиньон блан, Розе!
Ти сам знаеш, че бях послушна майка, доколкото здравият разум го позволява, така че би било крайно несправедливо да не получа всичко, което съм ти поръчала.
Може би ще харесате
Още от И аз съм човек
Риана и втората ѝ бременност като за Суперкупа
Риана е истински майстор на това да разкрива бременността си по впечатляващ начин. Първата ѝ бременност обяви със снимка …
Какво прави мъжът ми толкова време с телефона в банята?
Така зададен въпросът от заглавието не предполага кой знае колко различни отговори. Авторката на този текст, която предпочита да е …
Отпуск заради менструация – супер на теория
В края на декември долната камара на испанския парламент прие първия по рода си в Европа закон за отпуск при …
7 Коментари
Моята коледна подготовка започна от преди месец! Имах доброто намерение до средата на декември да съм приключила с всички покупки и спокойно да си опаковам подаръците и да им се наслаждавам скрити на високо в гардероба и да злорадствам клетите хорица в мола. Да, ама НЕ! Даже незнам дали ще остане ред да преглъщам жегавия въздух на това съсипващо хората място! А имам една вечер и половин ден! На ръба на всички срокове! както всяка година… За мое оправдание тази година ходя и на работа.
Стана традиция всяка година аз да купувам подаръците за децата от името на всички баби, дядовци, вуйчовци и първата година беше супер! Детето беше едно и така успях да я снабдя с играчки, книжки, пъзели, които по моя преценка си струваха да се подарят. Но вече не се издържа, защото децата са две, а аз вече не искам играчка да припарва прага на къщата… Голямото си трупа купчинки с любими неща, които разнася навсякъде със себе си, а малкото не остави здрава книжка и от всички пъзели има един единствен, на който не му липсва част!
И ествено, че е най-лесно за отрочетата има по 10 приготвени подаръка, но няма нищо за баща им, за бабите, пополовин подарък за братовчедчетата… Някак си ще успея да намеря нещо достойно за опаковане… Поне хартия и тиксо имам 🙂
И мисля, че бях послушна тая година – почнах работя, отслабнах 10 кг, готвех, понякога чистех, четях приказки (от 1 месец пускам на телефона песента на Елза, и една Маша, и един Матю…) Въобще много бях добра тази година!
Весели празници!
Ние сме се разбрали с роднините да си улесним живота взаимно – никой на никого не подарява подаръци. Всеки подарява на собствените си деца, и толкоз. Майка ми само настоява да даде подаръци на внуците, но аз ги избирам, за да контролирам колко и какво (тя е съгласна – и без това й е трудно да прецени сама). С мъжа ми имаме традиция (още отпреди децата) да пишем писмо до „дядо Коледа“ (пращаме ги един на друг) и да си поискаме по едно конкретно нещо. Така няма да се чудим кой какво иска за поредна година, и всеки получава каквото си е поискал. На баби, дядовци, лели, чичовци, братовчеди, племенници и т.н. не подаряваме, нито те на нас, по взаимно съгласие. Всички предпочитаме по-малко главоболие и консуматорство покрай празниците.
Тази година за пръв път една леля наруши традицията и прати подарък който не бях одобрила предварително. Някаква електронна проходилка за бебето, която където и да я пипнеш, започва да пее, говори и крещи, мигат някакви лампички, свири някаква музика, въобще някакъв ад и хаос. Добре че отворих кутията предварително и извадих батериите. Такова нещо е способно да ме подлуди до степен да го разбия на трохи с големия чук. Затова съществува и Споразумението, и ще гледам за в бъдеще да го прилагам още по-стриктно. Никакви роднини, никакви играчки с батерии, само няколко внимателно подбрани неща и никакво главоболие!
А това с детската градина е адски изнервящо. Кой умник е решил децата да отварят подаръци едно пред друго и да се дразнят взаимно?!? И без това след ваканцията пада едно хвалене и мерене на подаръци, и е достатъчно неловко за децата с по-скромни подаръци (още го помня това… Аз бях със скромните подаръци и ми идеше да потъна вдън земя!). За мой късмет тук където живея няма такава традиция – нито подаръци за децата в градината/училище, нито подаръци за учителите. Лесно и спокойно. Трябва да се организирате с другите родители поне да посмалите малко драмата, като идеята с моливите и блокчетата. Като видят колко по-лесно е, няма как да не им хареса…