Милена Карпачева носи 2 и 200. Буквално

Това е Милена, която може да вдига тежко. Ама много тежко. И го прави в олимпийски стил с изхвърляне и изтласкване, защото тренира вдигане на тежести. Не е спряла да “вдига тежко” и по време на бременността си и даже тогава е имала съвсем добри резултати.

Милена се определя като мечтател, човек на ръба, експериментатор и идеалист. Работи като IT, а сред любимите ѝ занимания са спортът и готвенето. Днес в рубриката ни “Жените могат всичко” ви представяме именно нея, защото смятаме, че е вдъхновяваща с труда и постоянството си, а и с това че може да дърпа стотина кила тяга, докато е бременна. Следим я в Mom & Weightlifting.

Как ви привлякоха олимпийските щанги?

Започнах преди около 5–6 години случайно. Беше изблик на спортна злоба. Мъжът ми, който тогава ми беше гадже, се беше зарибил и гледаше постоянно клипчета, опитваше движения в залата и т.н.

Не намирах този спорт за особено привлекателен, но не приемах той да може да прави нещо, което аз не мога. Така започнах да се бутам между шамарите и да се уча наравно с него. Е, надминах го, влюбих се в спорта и той се превърна във важна част от живота ми!

Каква е разликата между вашето вдигане на тежести и вдигането, което повечето от нас практикуваха във фитнеса, когато имаше фитнеси?

Аз тренирам изключително олимпийско вдигане на тежести – движенията изхвърляне и изтласкване. Дотолкова се бях запалила, че с мъжа ми движехме доскоро две зали, в които се тренираха различни спортове, включително и вдигане на тежести.

По стечение на обстоятелствата точно преди планираната ми сватба останах без зала, но намерих начин да продължа да тренирам. Малко след това забременях. Истината е, че през последните години все имаше обстоятелства, които ми пречеха да гоня високи цели и да отдам наистина време на тренировките, но по-важното е, че така и не се отказах и продължих да се развивам, съобразявайки се с обстоятелствата.

През тази толкова особена година на карантини, се оказа, че наистина трябва да съм креативна на макс. Родих сина си Алексей през февруари и веднага почнах да правя планове как ще тренирам. През март вече бяхме закотвени вкъщи, та нямах много избор.

Въпреки това ми се роди идеята да тренирам лятото на двора на нашите, за да може те да гледат Алекс, докато тренирам. Получи се да ви кажа – добре, че баща ми ми се връзва на акъла. Сега след като пак няма зали, измислих дори по-голяма „магария“ – тренирам в хола на нашите.

Как изобщо се “осмелявате” да влизате в толкова мъжки спорт? Не ви ли е казвал някой нещо подобно? И какво всъщност са ви казвали, когато е ставало дума какво тренирате?

Доста години се занимавах с бойни спортове, така че за хората не беше кой знае каква изненада, че тренирам щанги. Разбира се, майка ми постоянно ми обяснява как това е абсурдно и ще си докарам какво ли не и как не може жена да вдига тежести. Тя, разбира се, знае, че няма да я послушам, но си е нейна работа да ми го повтаря. Мъжът ми ме подкрепя.

Добре, а никой ли не ви е казвал, че бременните не трябва да вдигат тежко?! Кажете ни, Милена, за вас какво е “тежко” в буквален и преносен смисъл?

Като разбрах, че съм бременна, първата ми мисъл беше „Край, повече няма да тренирам с това желязо“. През третия месец от бременността бях две седмици на обиколка по Адриатика – нещо като меден месец, и не тренирах, свиквах с новото ми състояние и се примирявах.

През това време бях обсъдила притесненията, които имах, с треньора ми и решихме, че все пак стресът ще е твърде голям, ако спра да тренирам изобщо, и просто ще го караме много леко. Успях да намеря и моя си лекар, който някак ме подкрепи с тренировките или може би не знаеше точно какво тренирам, и нещата почнаха да се случват.

През тези 9 месеца спрях да гоня високи цели и постижения. Исках да се чувствам добре, да бъда в движение и да имам енергия. За учудване на всичките тренировките ми се получаваха доста добре и напредвах сериозно. Чувствах се силна, във форма, в настроение и най-вече спокойна. Можех и сама да си връзвам връзките на обувките до последно! Отдавам тези положителни усещания именно на факта, че не промених коренно начина си на живот по време на бременността и тялото ми не се наложи да премине през допълнителния стрес и от подобна промяна.

През цялата си бременност ли вдигахте тежести? Имаше ли момент, в който спряхте?

Тренирах точно до датата на термина ми, като преносих 7 дена.

Сега да питаме дежурното “А какво казаха хората?” и започваме с “хората” по домовата книга: мъжът ви, лекарят ви, треньорът ви, майка ви, момчетата в залата?

Мъжът ми ме подкрепяше, защото виждаше сам резултата и колко добре ми се отразява. Родителите ми ги пазех малко настрани, защото знаех, че ще се притеснят много, още повече че аз съм недоносена и майка има своите основателни притеснения.

Хората в залата много ми се кефеха. Някои в началото бяха скептични и мислеха, че поставям себе си и бебето в ненужен риск, но с времето се убедиха, че тренирам напълно осъзнато и контролирано. Сигурна съм, че на доста хора им беше интересно как и кога ще родя и дали няма да ми изтекат водите в залата.

Получавали ли сте критики и кофти подмятания?

Най-често чувах „Ще родиш в залата, момиче, спри се“, а аз пък взех, че преносих.

Да си поговорим за рекорди и постижения преди и след детето. Колко може да носите и колко може да не спите?

Докато бях бременна кляках и дърпах тяга със 100-ина кила без грам напъване. След като родих, 40 кг ми тежаха. За моя радост, Алекс си спеше, нямаше колики и като цяло е чудно бебе. В началото ми даваше нужното време да се възстановя и да тренирам.

Сега, разбира се, няма спирка и е доста по-голям зор. Винаги като ми се отдаде възможност, го мятам на баща му. Най-голямото ми постижение е, че той е супер самостоятелен и активен и мисля, че му давам добър пример. Признавам си, че съня не си го давам и правих какви ли не схеми да може максимално да се наспивам. От ден 1 си спи в неговата стая, а при нощното кърмене го вземах при мен и докато си хапва, аз спях. Проявата на креативност е задължителна. Когато съм преуморена, просто не тренирам, а се опитвам да поспя повече.

Приличат ли си по нещо щангите и отглеждането на дете?

Със сигурност. Най-малкото 3 кг бебе рязко става 6, 8, 10 кг и почва да си тежи. На моменти ми е много по-леко да вдигам щанги, отколкото да приспивам Алекс. Гърбът ми е постоянно схванат и бицепсът ми расте всекидневно. Направо гледането на дете си е като да си профи щангист.

Колко пъти тренирате седмично и как успявате сега, когато залите са затворени?

Тренирам колкото мога. Целта ми е да се движа всеки ден – разтяжки, мобилност, свободни тежести, щанги. Невинаги успявам и понякога ми се отразява това, че не мога изцяло да контролирам времето си, но пък осъзнавам, че тази първа година на Алексей няма да се върне и искам да изживея с него каквото мога.

Важно е да не спирам да тренирам и да се движа, но съм се заредила с търпение и съм сменила приоритетите си. За всичко има време. Тренирам от вкъщи, от хола на нашите или навън.

Има ли някакъв съвет, който искате да дадете на жените, които никога не са си и помисляли да пробват с щангите?

Щангите не са за всеки, но аз не познавам човек, който да е тренирал олимпийски щанги и да не се зарибил. Те са пристрастяващи и освен че тестват физиката и психиката, развиват мобилност и гъвкавост и на мен лично ми помогнаха със стари травми.

Определено от всички спортове, които съм тренирала, този е най-щадящият. Знам, че звучи странно, но е така. А дали е женски или мъжки спорт – не знам. Жените са доста издръжливи – бременността и раждането го доказват, така че въпросът остава отворен.

Важно е, като при всеки спорт, да се тренира с треньор професионалист, който да те научи да изпълняваш правилно движенията и да направи целесъобразни програми. Каквото и да тренираме, трябва да сме осъзнати, да изпитваме удоволствие и да се учим постоянно. Движението е здраве, особено в такива времена.