Менструацията, за която трябва да се говори в училище

„Не съм се разплакала, защото съм в цикъл – не мога да повярвам, че филм за менструация току-що спечели „Оскар“. Това каза през сълзи миналата нощ режисьорката Райка Зехтабчи, получавайки наградата на академията за кратък документален филм.

Отличеният на 91-вите награди „Оскар“ Period. End of Sentence разказва историята на група индийки, които се учат как да работят с машина, която произвежда евтини и биоразградими дамски превръзки. Това не само подобрява хигиената, но помага да се преборят табутата около месечния цикъл, които все още са много силни в Индия.

Филмът е сниман в село Хапур край Делхи, където поколения жени не са имали достъп до санитарни продукти, което води до здравни проблеми и отпадане на момичетата от училище. Когато в селото е инсталиран автомат за дамски превръзки, жените се научават да произвеждат и продават свои собствени продукти, наричайки марката си FLY.

Period. End of Sentence е част от проекта The Pad, стартиран от учениците от Oakwood School в Лос Анджелис и тяхната учителка Мелиса Бертон, за която посланието на филма е да се сложи край на възприемането на менструацията като присъда, заради която момичетата в Индия отпадат от училище.

Междувременно обаче стана ясно, че свързаните с менструацията проблеми са на дневен ред и в Англия. BBC съобщи, че до 2020 г. темата ще се преподава в училище. Новината идва след като страдащата от ендометриоза Алис Смит стартира кампания, с която настоява менструалното здраве да бъде включено в английската училищна програма.

23-годишната Алис, която е диагностицирана с хроничното заболяване на 14 г., смята, че по този начин момичетата ще знаят от много по-малки какво е нормално, и какво не е, когато става въпрос за техните менструални периоди. Тя също така споделя, че ендометриозата я е държала далеч от училище и че е лежала в болницата на морфин на всеки две седмици в периода на овулация.

Ендометриозата, която засяга една от 10 жени в Обединеното кралство, причинява хронични болки, умора, проблеми с червата и пикочния мехур и може да доведе до безплодие, пише BBC.

При Алис симптомите се появяват, когато е 12-годишна. „Ако се говореше повече за женския цикъл, вероятно щях да отида на лекар по-рано, вместо да се примирявам с такива ужасяващи периоди, мислейки, че са просто нормални“, разказва тя.

След като разбира диагнозата си обаче, не ѝ става по-лесно. „Започнах да чета всякакви неща по темата и разбрах, че това състояние продължава цял живот и няма лек, и ние не знаем каква е причината за него. Четох и блогове на жени, които са загубили работата си или пък браковете им са се разпаднали, заради ендометриозата. Всичко ми изглеждаше като смъртна присъда.“

Сега обаче Алис вярва, че момичета, които са диагностицирани с това състояние, не трябва да се чувстват така; че това не е краят на света и те могат да се почувстват по-добре, консултирайки се с подходящите специалисти. Да се включи темата за менструалното здраве в училище е стъпка към по-доброто справяне с подобни проблеми, убедена е още тя.

„Новото поколение ще има речник по темата, който ние никога не сме имали“, казва още Алис. Те ще знаят как да опишат неща, които предишните поколения не са описвали, и ще говорят научно и открито за менструацията, вместо тя да остава табу.

Още: