Маската на майчинството

В стремежа си да бъдем съвършени и да отговаряме на собствените си изкривени представи за перфектното родителство, сме склонни да пренебрегваме себе си. Да сподавяме емоциите си и да се убеждаваме в неща, които не вярваме в името на „най-доброто“. Това може да ни доведе до абсолютен психологически разпад, който обаче може да обърнем в наша полза. Защото това е възможността да вземем най-доброто и да си признаем, че няма безгрешни хора.

Вижте какво има да каже по темата Фиона Енг, която разказва своята история в блога Scary Mommy и споделете своя опит.

––

Признавам, че доскоро бях онази майка, която върти очи, когато види във Facebook майките с питиета в ръка след трудния ден с децата.

Бях тази майка, която мразеше негативизма, който хората показват за това колко трудно е да си родител. Мислех, че всички трябва да сме благодарни за своите деца, тъй като някои хора не получават тази възможност.

Аз бях майката, която ненавиждаше майките на групи и се съпротивляваше толкова дълго, колкото можеше, защото си казваше, че не съм „такава“.

Побиваха ме тръпки, когато виждах как хората са обсебват от всеки малък детайл около детето си. Тази храна органична ли е? Без добавена захар ли е? Това там не крие ли опасност от задушаване?

Проектирах своите мнения и вярвания за родителството върху моите приятели – не съвсем очевидно, но може би по начин, който ги караше да оспорват собствените си виждания.

Тъй като отглеждах децата си у дома, осъждах детската градина, обяснявайки как е фантастично, че мога да бъда насреща за децата си 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, но го правех само за да се почувствам по-добре и да избягам от проблема.

Едва тази седмица, когато имах огромен напредък с терапията и коучинга, които посещавам, осъзнах, че внимателно съм контролирала емоциите и поведението си от толкова дълго време, че съм загубила истинското си аз. Изгубила съм самоличността си и съм се откъснала от себе си и от другите.

Като някой, който твърди, че се учи от „самоусъвършенстването и позитивното мислене“, съм си промила мозъка, за да блокирам всяка негативна емоция.

Казвах си стотици пъти на ден, че съм благословена и имам късмета да бъда майка, която си стои у дома и се грижи за двете си деца, и че ВИНАГИ трябва да съм благодарна.

Постоянно бях съпричастна на моето подрастващо дете, до точката, в която бях станала безчувствена за своите емоции. Помня как един път ме удари зверски силно с книга в, а аз любящо се усмихнах и казах: „Миличка, не правим така, не е мило“.

Друг път изтича през входната врата право на улицата, пълна с автомобили. Сияйно се усмихнах, докато спокойно се приближих до нея и я поех под ръка като топка за ръгби. Никога не губех самообладание. Никога не съм ѝ крещяла. Никога не ѝ казвах „не“, никога не ѝ показах друга емоция, освен щастие и любов.

Този тип поведение се прехвърли в други аспекти на моя живот и по-специално във връзката със съпруга ми. Преживяхме травмиращо събитие, а аз го туширах и продължих с живота си. Карахме се, крещяхме си.

Изхвърлих го от вкъщи за няколко дни. Не плачех. Не ме интересуваше. Седях на масата вечер с усмивка, щастлива от раздялата и развълнувана за живота си без него. Имах момичетата, от нищо друго не се нуждаех.

Работата е там, че когато носим маска, ще дойде време, когато тя ще се пропука. Когато истинската ни същност ще лъсне и това е моментът, в който кризата се превръща в напредък.

Бях забравила как да плача. Как да бъда тъжна. Как да бъда истински честна. Бях забравила коя съм и не знаех как да изразя какво мисля.

Майчинството е трудно и бях уплашена, че ако се отворя за тази реалност, че щях да се счупя, да падна и нямаше да зная как да се върна.

Твърдях, че ми харесваше да съм майка, която си гледа децата у дома, но всъщност бутах всичко под килима, по-специално тежестта на това, че разчитахме на един доход.

Казах си, че няма значение това да се обличам добре и да излизам с приятели, тъй като това беше старата аз, а новата аз не искаше да се занимава с такива неща. Истината бе, че нито една от тези дрехи не ми ставаше, а не мога да си позволя нови, да не говорим за цената на любимия си коктейл. Бях загубила увереността си.

Казах си, че една добра майка жертва всичко, за да отгледа децата си и че те ще бъдат емоционално сигурни заради това. Но това, което направих, показа на децата ми как да пренебрегват чувствата си и да поставят щастлива маска, независимо от това, което наистина чувстват.

Разбрах, че тези майки, които губят хладнокръвието си пред децата, са невероятни майки. Те показват на децата си, че не сме суперчовеци и имаме несъвършенства. Те показват емоции, когато ги усещат, което ще помогне на децата им да изразят своето.

Научих, че тези майки, които открито признават, че се нуждаят от питие, са вдъхновяващи, тъй като са намерили начини да предадат на другите, че са имали труден ден, без да прикриват този факт и да си промиват мозъците, за да мислят, че всичко е розово.

Обсебените майки са любящи майки, искат най-доброто за своите деца и които толкова много ги е грижа, че се обсебват от всеки детайл.

А майките на групите – и те са невероятни, задето преодоляват това, което преживяват в стремежа си да осигурят на децата си социално взаимодействие и да играят, докато стоят там, преглъщайки вече студения си чай, облечени с вчерашните дрехи, чувствайки се ужасно, защото не са се къпали с дни.

Научих се да не съдя, защото не зная през какво преминава другият и каква е неговата реалност. Всички наши преживявания и вярвания са истински – не може да омаловажаваме преживяването на един човек, и да го застреляме с думите, че просто трябва да е благодарен.

Когато видите как някоя майка спокойно отговаря на детето си, как всеки ден публикува позитивни цитати и как насърчава другите да бъдат винаги благодарни, знайте, че тя също страда. Бори се, чувства се изгубена и смята, че майчинството е трудно, въпреки че маскира чувствата с положително мислене – това е форма на защита.

Научих, че положителната гледна точка е страхотна и можем да вземем това, което искаме от нея. Вземете нещата, които ви вдъхновяват и ви звучат истински, но се уверете, че слушате себе си и пренебрегвайте своите уязвимости.

Това, което е истина за вас – чувствайте го. Не го блокирайте, не го маскирайте, не го крийте. Така само се наранявате в дългосрочен план. Изтощително е да бъдеш когото и да било, освен себе си.

„Истината се крие във всекидневната практика да се отказваме от онова, което смятаме, че трябва да бъдем, за да прегърнем това, което сме.“
– Брене Браун

Post Views: 413