Малки деца – малки проблеми? Друг път!

Убедена съм, че няма нито една клета особа сред нас, която да не е чувала извечния израз „Малки деца-малки проблеми“, тържествено произнесен от поне десетина различни жени, врели и кипели в „професията“ майчинство. Изречението обикновено се поднася прясно охладено и гарнирано с известна доза пророкуване в гласа, в момент, в който вие, недоспала, с гурели в очите, чорлава и измъчена, се жалвате колко ви е тежко с малко дете.

Вестоносците на тази проверена истина са обикновено дами, чиито деца отдавна са завършили, оженили са се и на свой ред имат „малки проблеми“ – тa, съвсем естествено е да си кажете, че знаят и разбират повече от вас!

И така, с дългото повтаряне, тази фраза се попива в съзнанието ви неумолимо. Докато обикаляте, олюлявайки се, в два часа през нощта, опитвайки да успокоите бебето, което плаче от толкова отдавна, че докато спре, Рич Форестър и Брук ще са се развели и оженили по 3 пъти, се чудите „Ако това е малкият проблем, какъв ли ще е големият?“

Започвате да фантазирате.

… Годините са се изтърколили. Дъщеря ви вече не е това крехко, малко, безпроблемно парче месо. Тя е на 16 и има само двойки…

Тц, не става. В момента сте готова на цял бележник двойки само това тук да ви остави да поспите.

Добре!

….Тя е на 16. Псува, пие и има двойки…

Е, какво? Не е толкова страшно. Като си пийне повече, ще си легне да спи, а и вие покрай нея. Трябва да опитате с нещо МНОГО ПО-СТРАШНО.

… Дъщеря ви е на 16. Не сте я виждали от 2 години, защото живее във вертеп нейде в Южен Виетнам. Няма предни зъби и има татуирана свастика на лявата буза. Преживява, като участва в търговия с наркотици, пуши цигари без филтър и кара джонка с една ръка, защото на другата има непоносим обрив, поради липсата на антихистаминови препарати във Виетнам…

Ето ви нещо, което хич не е малък проблем!!!

А дори не ми се мислеше какво ще стане, когато дъщеря ми е на 46, а аз вече съм крехка, беззащитна баба.

Такива неща си представях аз години наред, а през това време малките ми проблеми станаха от един – два, а после от два – три.

И ето ме тук, за да ви окуража! От почти тринайсет години съм майка на три проблема с различна големина и, стресирана от толкова повтаряне за големите и малки проблеми, непрекъснато очаквам да дойдат големите проблеми. Засега, обаче, дъщеря ми, която всеки момент ще стане на 13, съставлява доста по-малък проблем от сина ми, който е на година и осем месеца.

За да не съм голословна, ще дам няколко съвсем конкретни примера.

1. Когато е на 13, едно дете става, облича се, измива се, яде самó! Това е незаменим лукс, който само майките на големи деца познават. Самият факт, че сутрин влизам в стаята на дъщеря ми и ѝ казвам „Ставай, време е за училище“, а после само ѝ давам пари за закуска и затварям вратата след нея, е облекчение, което никога, никога няма да спра да ценя до последния си ден.

2. Когато е на 13, едно дете знае как се ползва тоалетната и всъщност никой не разбира как е ползвало тоалетна. Едно просто „отивам до тоалетната“, което минава през ушите ви без дори да го отбележите. Освен това, едно дете на 13 се къпе самó. И се суши самó. И докато се суши, не пищи с всичка сила, не рита във въздуха и не реве като коза. То се суши и после, когато косата му е вече суха, просто спира да се суши. Представяте ли си го това?

3. Едно дете на 13 не бърка в контактите. Нито с пръст, нито с вилица, нито с тел. Също така няма интерес да се хвърля през прозореца. 13-годишното дете разбира, че майка му има страхова невроза от високи места и, когато бавно и плавно се приближава до парапета на някой балкон, за да надникне навън, окуражително подвиква на стресираната си майка „Не се притеснявай, няма да падна, няма да се надвесвам, само малко поглеждам“ и поглежда само малко. Защото е едно разкошно ГОЛЯМО дете.

4. Детето на 13 се храни самó и сравнително прилично. То не цели стената с кюфте. Нито майка си, нито сестра си и брат си. Не маже грах по масата, не си бърка в очите с пръст, потопен в сол. Може рязането на свинска пържола да го затруднява и храненето с изправен гръб и затворена уста да са под всякаква критика, но то яде самó и дори си вдига чинията, щом се нахрани.

5. Детето на 13 помага. То пази брат си, извежда сестра си, понякога изхвърля боклука и си оправя самичко стаята.

6. Детето на 13 може да ти обясни какво му е – защо е тъжно, защо плаче или просто да ти каже, че е болно. Напук на всички теории за тийнейджърите аз мога да ида, да прегърна детето си и то ми казва какво му е. Друго е, когато синът ми ревне в центъра на хола напълно безпричинно с такава катастрофална физиономия на безгранично отчаяние, че започвам да тичам паникьосано около него и да блея „Какво ти е ? Какво ти е?“, ръчкайки го с пръст и проверявайки дали всичко му е наред (сякаш като го ръчна с пръст, нещо ще се разбере). В такива моменти, изпотена, стресирана и запъхтяна, си казвам „Колко е хубаво, че дъщеря ми може да каже „боли ме зъб, дай ми хапче“ – благодаря ти, Господи!

7. Детето на 13 почти не расте в сравнение с детето на година и половина. То носи едни и същи панталони вече почти две години, носи маратонките и суитшъртите на майка си (както и майката носи понякога якето на детето, но това е тайна) и няма нужда да му се купуват обувки на всеки три месеца, за които се знае, че след три месеца вече за нищо няма да стават.

8. Детето на 13 може да разказва вицове и да слуша вицове. То разбира шеги и пуска иронични лафове, които разтопяват саркастичната майчина душа: „Офф, всички майки са луди!“ или „Ти си доста готина за разлика от майката на Петър, която май ще се окаже задръстена“. Детето на 13 слуша музика с теб, пее с теб, четете си смешни пасажи една на друга, гледате филми заедно (за големи) и от време на време се пробва да яде люто.

9. Детето на 13 ходи на лагери. На морски лагери, на планински, на спортни. Ходи и на гости на свои приятелчета. Ходи на баскетбол, на уроци по български, ходи да си купи нещо от книжарницата, а ти през това време можеш да седнеш и да блееш в блажена самота. Докато бебето не ходи никъде другаде освен на педиатър, в градинката, в хола да счупи дистанционното и само от време на време при баба си (нека бъда съвсем откровена, то ходи вече и на ясла, но ми е прясно, затова ще се оплаквам още месец-два!)

10. Детето на 13 спи. Алеле, майко, как спи! Спи като пън, като пор, като красавица, като мечка през зимата, като кокиче и минзухар и най-вече – като тийнейджър! Не се събужда рязко в два часа през нощта, както прави бебето, и не започва гръмогласно да реве. Детето спи. Спиш и ти. Колкото Бог даде.

11. Изобщо, 13-годишното дете е едно разкошно дете. То знае повече от вас. Обяснява ви кой е братовчедът на Иван Срацимир, може да сметне наум колко жирафа трябват, ако една тръба от половин цол се излива в басейн на Слънчев бряг, и най-вече – вашето 13-годишно дете ви познава. Знае кога сте уморена, тъжна или болна. Изнизва се на пръсти, когато ви види пребледняла от изтощение, носи ви чай (ако се сети, разбира се, то все пак не е ангел) и дори си прави самó яденето и минава с прахосмукачка, когато вие сте чао.

И дори когато някое момче го тормози в училище, моето 13-годишно момиче го поставя бързо-бързо на място под одобрителните възклицания на майка си.

Освен това, да ви призная, аз все още съм дете на майка си. Вярно, едно доста голямо дете на 39, но все пак дете. Понякога седим в кафето под блока, гледаме кисело преминаващите хора и си говорим глупости. Доста си приличаме. Тя никога не е била проблемна майка, май и аз не съм проблемна дъщеря.

Така че, не вярвайте на бабини деветини. Да имаш голямо дете е прекрасно. Големи деца – голям кеф!

Post Views: 4 470