Майчинството като риск и други потенциални "вреди"

Днешният текст в Майко Мила! първоначално може да ви се стори прекалено буквален, но ние препоръчваме да го прочетете пак и да помислите върху следния въпрос: ако законите и правилата в България са написани по начин, внушаващ ни, че майчинството и раждането на дете са РИСК, какво по-различно отношение да очакваме от работодателите, например? Много от тях също гледат на жените в екипа като хора, способни да им създадат РИСКОВИ ситуации поради „опасността“ от раждане на деца. Текстът Все някога ще намерим работа е писан точно по тази тема – колко е трудно за една майка, връщаща се от майчинство, да си намери работа. И така, днес публикуваме тази находка, която ни изпрати на имейла наша читателка – жена, чиято професия я е сблъсквала многократно с оценки на риска и създаване на мерки за ограничаването му. Едва ли някога ѝ е хрумвало обаче, че и майчинството попада в тази графа, докато един ден не попаднала в сайта на НОИ…

***************************************

Риск (тълковен речник на българския език) – рискът, риска, мн. рискове, (два) риска, м. Възможна опасност. ПРЕСМЕТНАТ РИСК.

Смята се, че „риск“ произхожда от френската дума risque (появила се през средата на 17 век), пряк наследник на италианската дума risco – опасност и rischiare – натъквам се на опасност, бивам застрашен.

Всъщност, подобно на повечето френски и италиански думи, и тази има дълбоки латински корени – смята се, че произхожда от resicum (което буквално означава „това, което реже, разбива“) и resicu/reseco (отрязвам, отвързвам, давам начало на нещо ЛОШО).

В латинския думата навлиза от древногръцки, като за повече информация относно етимологията на думата може да прочетете в този изключително интересен материал.

Каквито и да са корените обаче, конотацията винаги е една и съща – отклонение в очакваните резултати, потенциална вреда, която би могла да възникне от бъдещо събитие, влизане в разноски и неспособност да се придобие печалба, загуба, животозастрашаване.

Рисковете се отличават с богатство и многообразие – финансови, пазарни, продуктови, производствени, технически, организационни… Самата аз в професионалния си път съм се занимавала с оценка и анализ на риска, разписвала съм мерки за неговото снижаване и управление, чертала съм схеми и графици, критични пътища и прочие.

И в цялата си практика като проектант, мениджър, администратор и проучвател не съм срещала думата риск с положителна конотация.

Рискът винаги се свързва с излагане на опасност и загуби, с възможността за настъпване на непланирани, неблагоприятни събития.

С щети и вреди.

Поставете сега всичко казано до тук в контекста на създаването на деца (особено силно ми горчи диадата „създаване на дете – причиняване на щети и вреди“).

Защо изобщо има нужда от тези сравнения?

Според Националния осигурителен институт… „При настъпване на риска “майчинство” държавното обществено осигуряване предоставя следните обезщетения…“ (дата на последно влизане 16 август 2017).

Нямам намерение да влизам в разискване на възможностите, видовете и размерите на „о-без-ЩЕТЕНИЯ“ при настъпване на РИСКА ОТ МАЙЧИНСТВО. Нито за техните форми и смисъл. Вероятно щях да подмина с усмивка, ако този „риск от майчинство“ не се беше разпространил по всевъзможни други сайтове, калкулатори за майчинство, и прочие полезни и не чак толкова полезни сайтове.

И чийто произход проследих до КОДЕКС ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ:
Чл. 48а. (Нов – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 1.07.2004 г., изм., бр. 69 от 2004 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.)

Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Несъмнено една бременност носи своите рискове, но те имат съвсем друго измерение – дали въобще може да настъпи, дали ще протече нормално, дали самото раждане ще протече добре и т.н. Разбира се, ако говорим за малолетни и непълнолетни момичета, самата идея за „детска бременност“ е риск – огромен социален проблем с всичките му социални, поведенчески, административни, юридически и здравни (физически и психологични) последствия… Но когато говорим за 12 месеца осигурителен стаж, то очевидно тази група момичета отпада като възможност.

Остава само неприятният вкус на „осигуряване за този риск“.

Може би именно в това е разковничето – докато се гледа на децата като риск, докато на жените се гледа като на някой, който би донесъл щети на работодателя си в случай, че бъде нает – поради евентуален РИСК да излезе в майчинство, не мисля че можем да говорим за просперитет, за икономическо развитие, за напредък, за социално общество и т.н.

Не мисля, че е възможно да бъдат дори обсъждани мерки за насърчаване на раждаемостта в този контекст. Не мисля, че е възможна каквато и да е промяна, докато терминологията е тотално сгрешена.

Ако не вярвате – проверете антонима на „риск“ – безопасност, сигурност, защита, надеждност.

Ако ви се струва, че това е просто „буквоядство“ – може и да сте прави. Но за съжаление в административния, юридически и проектантския свят метафори няма.

Има само конкретни определения и строги правила и докато сами позволяваме да се използват некоретни думи, не можем да изискваме коректно отношение.