Майчиният инстинкт не идва по поръчка

Чували сте историите за майките, които, едва е родили, още потни, уморени и напълно изтощени, изведнъж виждат бебето си и … светът застива! Избухват фойерверки, животът вече е различен, защото майката е изпълнена с безкрайна обич към бебето (или бебетата) още с първия поглед!

Никой обаче не говори за другия момент – за страха и несигурността. За мисълта: “Ами ако при мен е различно?”. До таквава степен ни е набито в главите, че майчиният инстинкт ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се включва автоматично, още първия път, когато виждаме бебето, че се пренавиваме и очакваме някакви едва ли не истински фойерверки.

„АМИ АКО НЕ СТАНЕ ТАКА????“

Ами… ако не стане, няма проблем! Любовта не е само един вид. Можеш да се влюбиш постепенно, неусетно, след години, месеци, седмици, дни, часове, минути и секунди, които сте прекарали заедно. Същото важи и за бебетата. Осиновителите също не минават през химическа буря в телата си, когато вземат своето дете от институция, но никой не казва, че те не го обичат, нали?

Двете ситуации с нищо не се различават.

Не се шокирайте, ако тази буря не избухне. Да имаш бебе е ново и странно. Може да нямате потребност, нужда и желание да плачете със сълзи от щастие. Вие сте там, това се случва. Приемете го и продължете спокойно.

Възможно е бебето да е в прегръдките Ви и емоцията все още да я няма или да не е толкова интензивна, колкото я описват. Нормално е да ви е странно. Да имаш бебе е АДСКИ странно. Не се притеснявайте, че го мислите!

Думата „инстинкт“ е дефинирана през 1961 по някои определени критерии. За да се квалифицира като инстинкт, поведението на един човек трябва да бъде автоматично, неудържимо, предизвикано от фактор в заобикалящата среда, да се появи в определен момент от развитието на индивида, да не се променя и не се научава и, най-важното, да се случва на всички индивиди от даден вид.

Малко са човешките поведения, окачествени като „инстинкти“. Вместо това психолозите използват термини като „подтик“, „импулс“ и подобни. Идеята е, че ние се раждаме с вродени импулси, които насочват поведението ни в предварително зададени посоки. Те не са неизменни или неудържими, като инстинктите, но са вродени. Този импулс или подтик ни кара да правим разни неща, вместо да стоим в бездействие, което може да ни убие.

Всички сме изпитвали вътрешната борба, когато трябва да свършим нещо, но просто нямаме мотивация. Някои от тези импулси ни помагат да оцелеем и е лесно да видим как са еволюирали заедно с нас. Плъх, който е изгубил нормалната допаминова реакция в мозъка, която активира мотивацията, ще седи пред купчина храна гладен, без да я докосне, защото „няма да иска“ да яде. Съшият плъх няма да има и желание за секс. Животно, което не желае да се храни или размножава, е задънена улица в еволюционно отношение.

Подобно е и положението с „искането“ на бебе. Докато едно животно се размножава, бебетата ще се раждат и до този момент не е необходимо да има какъвто и да е интерес към бебета. До известна степен това се е отнасяло и до човешката история. Жените не е било необходимо да искат бебета, за да раждат. Необходимо е било да искат да правят секс – или, за жалост, да правят секс, без значение дали го искат или не.

Майчиното поведение зависи от настоящата ѝ житейска ситуация, когато бебето се ражда, но също и от преживяното до момента от нея и от опита на собствената ѝ майка. Да, ние се учим от опита на родителите си! Има ситуации, които подсилват импулсите ни, например контактът с бебета може да повиши хормоналните нива и у двата пола, особено при момичетата. Спокойствието от гледна точна на здравно осигуряване, доходи и обезпеченост на семейството или майката също влияят на желанието да имаме деца.

Най-силно усещането за новото бебе идва след раждането му. Важно е да отбележим, че невинаги това е свързано с удоволствие – обикновено раждането е болезнено, стресиращо и много емоционално. От чисто химическа гледна точка понякога е необходимо да мине време, за да преобърнем това често травмиращо преживяване в положителен спомен, който да активира привързаност и обич към бебето. Тъй като майката може да обича и да се грижи за бебето си, без значение дали то е планирано или не, това, което се случва с нея и емоциите ѝ определено не е „инстинкт“ и жените не трябва да се винят заради по-късната проява на обич към бебето.

Много майки минават през трудности и тежки моменти след раждането. Със срам споделят, че не усещат връзка с бебето, не знаят какво да правят, чувстват се депресирани и потиснати, защото не усещат инстинктивно как да постъпят. Оплакват се, че не разбират защо бебето плаче, а след като са чели във форуми как други майки усещат разликата в плача – дали е от болка, за внимание или от глад, се чувстват още по-неспособни и провалени като майки.

Фактът, че сте били притеснени, че нещо не е наред, търсили сте информация какво се случва и че четете тази статия показва, че всъщност вие имате майчински инстинкт. Именно това вътрешно усещане ви е накарало да потърсите решение. В действителност майчинството до голяма степен е на принципа проба-грешка и с опит се научаваме защо плаче бебето и какво го успокоява и, най-важното, какво успокоява майката. Връзката с бебето не идва от само себе си, не е автоматична – това е връзка като всяка друга, изисква усилия, изгражда се и се развива.

Това малко същество (или същества) е ваше. Ще го вземете с вас вкъщи. И ще имате възможността да видите как се развива и пораства. Как нефокусираният му поглед изведнъж ще се спре на вас. Как пухът по главата ще се превърне постепенно в коса. Ще издава звуци, ще се смее. Също така ще пищи, плаче, повръща. Ще бъде бебе. И споделените мигове и моменти ще започнат да изграждат нещо значимо и вечно между вас.

Спрете да ровите безуспешно за този мечтан „майчин инстинкт“ и вместо това се съсредоточете върху изграждането на ваш собствен стил родителство. Няма полза нито за вас, нито за бебето, да отделяте енергия за неща, които не ви носят радост или успокоение, само защото според нас другите родители ги правят. Децата се учат от ентусиазма на родителите си. Не разваляйте преживяванията ви с бебето с чувство на вина, защото няма за какво да изпитвате вина или срам.

Не изпадайте в паника, че нещо, за което други майки говорят, може да не се случи при вас по същия начин. Ако не се случи, пак няма проблем. Това бебе е при вас, защото сте го искали. Това е първата крачка, но в никакъв случай не е последната. И ако някой се опитва да ви втълпява, че раждането и първата емоция е най-важното от вашето майчинство, семейсто или връзка с бебето, да знаете, че е много далече от реалността.

Това малко същество (или същества) е ваше. Ще го вземете с вас вкъщи и тепърва ще имате възможността да видите как се развива и пораства. Как нефокусираният му поглед изведнъж ще се спре на вас. Как пухът по главата ще се превърне постепенно в коса. Ще издава звуци, ще се смее. И също така ще пищи, плаче и повръща. Ще бъде бебе. И споделените мигове и моменти ще започнат да изграждат нещо значимо и вечно между вас.

Не изпадайте в паника, че нещо, за което други майки говорят и превъзнасят, може да не се случи при вас по същия начин. И да не се случи, това пак е нормално!

Бебето е при вас, защото сте го искали. Това е първата крачка, но в никакъв случай не последната!

И ако някой се опитва да ви втълпява, че раждането и първата емоция са най-важните неща от вашето майчинство, семейсто или връзка с най-новото попълнение, да знаете, че е много далече от реалността.

МАЙКО МИЛА ИЗДАВА ПЪРВАТА СИ КНИГА! ВЕЧЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИТЕ PRE-ORDER ТУК, А МОЖЕ ДА ДОЙДЕТЕ И НА ОФИЦИАЛНОТО Ѝ ПРЕДСТАВЯНЕ НА 23 ФЕВРУАРИ – ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЕТО ТУК!