Майки на пищящи деца - една крачка напред!

Мъдрите хора, бабите и всякакви експерти казват, че всяко дете е уникално, а ние ще допълним – начините, по които се тръшкат различните деца, също са разнообразни и уникални! Ние не е да не сме писали за тръшкането – първа беше Милена Стоянджова-Павлова с текста ѝ Помощ, ТО пак се тръшка!, а след това лепта в темата даде и Диана Гигова с разказа Детето ми се тръшка и аз не съм виновна за това!

Както вече сме разгледали в различните академични трудове на майки по темата „тръшкане“, най-често срещано е тръшкането с плач и мрънкане, след него се нарежда тръшкането с драматично волево хвърляне на малкото детско телце по пода, в комбинация с мятане на дребни предмети и много жален плач, който се чува от съседната улица.

След тези два най-разпространени видове тръшкане обаче иде тежката артилерия, която кърти врати и предизвиква свободно падане на алуминиева дограма и прозорци, а именно

ПИЩЕНЕТО

Ако нямате свое дете, което да пищи, вероятно все някога сте имали съседско такова.

Уникалното в повечето пищящи деца е, че между 11 и 22 часа гласовите им струни не могат да произведат звук с по-малко от 100 децибела, което също е своеобразно постижение (простосмъртните ни уши са свикнали на обичайно човешко общуване с около 60 dB).

А след 23:00 часа, някъде докъм полунощ, когато явно се опитват да ги приспят (или екзорсист да го упои, не сме сигурни), децибелите на пищящите деца надхвърлят 125 dB.

Ако не отглеждате вкъщи пищялка или не сте срещали такъв феномен, пуснете тото. Но не се заричайте как никога няма да ви се случи да имате дете, което пищи с всички сили.

И сега, ако докато четете това, около вас звучат сирените за 2 юни, но идващи от мънички детски дробчета, поздравяваме ви, ако всеки ден попадате поне в една от тези ситуации и още сте с разума си!

Опитвали сте всеки съвет, който близки, познати и напълно непознати са ви давали.

На опашката в супермаркета са ви посъветвали да не му обръщате внимание? Пробвано. За жалост, то започва да пищи още по-неистово в момента, в който затворите вратата на детската стая.

Братовчедка ви е казала да говорите с него като с голям човек и да му обясните, че не е добре да се държи така… макар че то още не съзнава, че има нос и не знае за какво служи той, а от вас се очаква да водите концептуален разговор за обноски и уважение.

Някъде в интернет някоя майка ви е дала съвет да го гушкате, защото детето всъщност има нужда от успокоение и майчина ласка? Да, но след единствения опит да го прегърнете, докато то вие като койот, вече не чувате с дясното ухо!!

Колегата ви е посъветвал да го наказвате всеки път, когато пищи? Да, много благодаря! В дългосрочен план това означава И посещения при детски психолог, и сума ти други проблеми. Междувременно се премествате да седите по-далече от колегата.

Оставяте го да се напищи, защото това харчи енергия и може пък да заспи по-рано.

Поглеждате часовника и решавате да засечете след колко минути ще спре да пищи. Шест часа по-късно още се взирате в часовника, но отдавна не чувате, защото тъпанчетата ви са спукани и вече усещате пищенето само по вибрациите. Усъмнявате се дали детето наистина е човешко и дали е възможно пищенето да е някакъв вид зареждане на батериите???

Станала сте религиозна и вярвате, че или ще стане велика оперна звезда, или ще го надживее, преди вие да оглушеете, или просто скоро ще избягате да живеете в пещера в Родопите и майната му на всичко.

Молите се всяка вечер или да овладее височините на тембъра си и да го пратите да учи джаз някъде далече (много далече), или да се научи да общува с вас по друг, по-малко тих начин. Или да го израсне, както пишат по книгите, но никой не уточнява КОГА става това.

По-вероятно е да уцелите числата от тотото, отколкото да познаете кога и за какво ще се разпищи (пак).

Възможно е тази сутрин да е пищяло така, че и на Бузлуджа го чуват, само защото сте му дръпнали ръцете точно преди да бръкне в контакта. Това не значи, че довечера няма да опищи квартала, защото не му давате да си яде шампоана, докато го къпете. Ако пък много ви се спи в 6:20 сутринта и вместо да му дадете попарата със зелената лъжичка, му давате бялата, много е вероятно да ви чака звуков ад.

Увеличавате звука на телевизора или радиото, за да не чувате писъците на детето. За жалост само минута по-късно вече не чувате И с лявото ухо и ви остава само зрението, за да отбележите доволната детска физиономия…. защото детето е приело това като игра кой кого ще надвика. А може би се радва, че най-накрая някой умее да общува на неговото ниво (децибели)! Изключвате телевизора и си напъхвате главата между две възглавници в хладилника и съжалявате за десетките пъти, в които сте се подигравали на съседката отгоре, която е искала тишина.

Тапи за уши. Няма нужда от повече думи. Продават ги в аптеката и не са скъпи. Хубави, плътни, лесни за почистване, винаги на една ръка разстояние – божествените тапи за уши. Те са като хубава алуминиева дограма за крехките, клети майчини уши. Не спират пищенето, но поне вие не го чувате. Най-накрая ТИШИНА.

И три пръста нагоре като Катнис Евърдийн от „Игрите на глада“. Ето така.