Майка - професията на всички професии

Маша Павлова е сред авторите-рецидивисти в Майко Мила! – вече сме чели нейния текст Защо майките непрекъснато се чувстват виновни?, а днес отново е в ефир, този път с размишления по темата каква е „заплатата“ на майката – тази клета жена, някога работила като счетоводител, преподавател или архитект, а сега седяща на дивана сред помпи за кърма и кърпички. Нас ако ни питате – нито една заплата няма да е достатъчна, но кой ли ни пита!

*****************************

Ако си живееш кротко и спокойно, ходиш на работа, носиш значителни ползи на обществото, а непознати, но мили хора, са преки бенефициенти на твоите усилия – и за всичкото това получаваш пари в замяна, това означава, че си една успяла, работеща жена.

Професионалист! Даже може да получаваш отличия и признание за труда си от време на време.

Тази идилия обаче се променя в момента, в който решиш да си отгледаш потомство. Нека разгледаме какво горе-долу се случва с професионалната квалификация на някои жени и по-скоро как се извършва една долна и гнусна преквалификация в отрицателна посока къмто професията на всички професии – тази на майката.

Ти си успешен адвокат, през ръцете ти минават сложни казуси, сблъскваш се всеки ден със заплетени сюжети, които успяваш да разплетеш, бориш се за правдата и като цяло се справяш добре.

И изведнъж се озоваваш на дивана – от едната ти страна има гумен жираф, от другата – заспало с цената на огромни усилия бебе, а ти държиш победоносно дистанционно и помпа за кърма и се наслаждаваш на нежното ѝ бучене „двъъътт – двъъъът – двъъът…”

Довчера инженер, изчисляващ грамадни конструкции, днес се опитваш да преброиш колко часа ще продължи скиторенето по паркове, площадки и молове (заради климатика и тоалетната) и ще ти стигнат ли 5 памперса, ако излезеш в 10 и се прибереш в 18 часа.

Ако преди си владеела едновременно китайски, арабски и суахили и си рецитирала „Хайдути” на разплаканата си баба, т.е., като цяло проблеми с паметта си нямала, то сега влизаш в кухнята в шест и нещо сутринта, заставаш в центъра ѝ и се опитваш да си спомниш в коя посока точно трябва да се запътиш, за да си направиш кафе. Изобщо, как се правеше кафе? Не след дълго забиваш глава в шкафа и въздъхваш: „Ох, не, май първо трябваше да сложа филтър…”

Ръководила си екип от микробиолози, програмисти или пък счетоводители, а в момента се чудиш и маеш защо, по дяволите, не можеш да се справиш с две отрочета, които са се осополивили по едно и също време и бягаш от стая в стая с кутия кърпички, аспиратор и торба.

И защо всяко безобидно излизане е неизбежно свързано с двучасова подготовка, преобличания, събиране на купища багаж и връщане в изходна позиция, защото по-малкото дете е решило да се наака точно преди да тръгнете.

Доскорошна университетска преподавателка по приложна математика, днес се налага да прилагаш високите си математически компетенции за скромното броене на зърна боб, орехи и ориз, и да ги разпределяш в купички с различни размери и цветове, за да занимаеш подрастващото хлапе.

Ооо, била си депутат – поздравления! Отваря ти се прекрасна възможност да служиш на народа – може да замиеш нечий насран задник, да прекараш час в забъркване на био-еко-органик пюре, а после да го поднесеш до устенцата на малкия шеф, който да го изплюе безцеремонно върху чисто новия ти пеньоар, а защо не и да позачистиш спагетите под масата, докато милото детенце те подритва, слага ти мръсната купичка на главата и доволно квичи „Мама, вис, сапка!” или просто маже от доматения сос по лицето си, за по-забавно.

Винаги си се гордяла, че ранното ставане за работа не е проблем за теб. Сега горко съжаляваш за тези неразумни хвалби, защото не стига, че трябва вместо в 6 да ставаш в 5:12 всяка сутрин, ами и през нощта не са ти се събрали много часове сън. И не можеш да проумееш как така това дете, независимо че един ден ляга в 20:30, а друг – в 23:50, все се събужда в 5:12!

Ааах, а когато дойде време за почивка – ако преди си вилняла, обикаляла си изложби, виждала си се по заведения с приятелки, посещавала си фризьор, маникюр или си била най-редовна в спортните занимания, сега нещата стоят по съвсем различен начин – единственото, което ти доставя наслада и те отпуска, е мотаенето вкъщи по гащи, потник и прическа тип „баня”, и кибиченето с кофа сладолед пред някой глупав сериал, докато бебето/детето е заспало следобеден сън.

Това е то да си майка – колкото и години да си прекарала в академичен труд и сред високоинтелигентни себеподобни, майчинството винаги те сварва неподготвена за необичайните употреби на иначе високоценените ти компетенции, с които едно дете може да те замери и направо зашемети.

Но както и при всички други професии, усилията рано или късно (по-скоро късно) се отплащат. Още никой не е формулирал точно каква „заплата” получава майката, но всички хорово повтарят, че си струва и аз съм склонна да се съглася.

Post Views: 592