Майката „Образцов дом“ vs майката "Извинете за бъркотията"

Едно от нещата, които майките много „обичаме“, са клишетата и заучените фрази на тема майчинство, например „децата растат като гъби – гледай ги сега“, „който щади дървото днес, не щади детето си утре“ (любима сентенция на тема домашно насилие, прикрито умело зад фолклорни мотиви), „добрата майка има лепкав под и мръсна фурна“.

Явно рецептата за щастливи деца е мръсната фурна и лепкавият под. Сто процента сте чували и израза „извинете за бъркотията, децата си създават спомени“. Това значи да сте в ситуация, в която, като ходите на гости на майка с малки деца, да сте готови да седнете на възглавница, омазана с пластелин, в чашата ви с кафе да плуват косми от котката, а по стените да има нарисувани човечета с червилото на мама.

Истина ли е това обаче? Всички знаем, че малките деца не притежават умението да подреждат след себе си и да вдигат, каквото са изпуснали, което превръща повечето майки в някакъв автомат за чистене, който никога не се изморява. Нещо като перпетуум клининг мобиле мама. Майката дори полусънно състояние е способна да хване гъбичката и да изтърка плочките в банята, а след това да се отправи към кухнята да събира разхвърляните играчки. В по-добрите дни подът дори не лепне!

Истината е, че майките наистина трябва да се справят на ден много с повече задания от това просто да си играят с детето, да му четат книжки и да му дават да папка. Много майки обичат да поседнат на земята до детето и заедно да строят кула от блокчета, след което да почетат Алиса в страната на чудесата за 27-ми хиляден път и после детенцето да си легне да поспи. За фон на тази идилия обикновено звучи детска песничка, която майката слуша за 48-ми път днес.

Обаче основната дейност на майките не е да са клоуни и аниматори на децата си. Хлапетата от малки се налага да разберат, че те са дошли в света на майката, а не обратното, и трябва в някакъв момент да започнат да се съобразяват с домашните порядки. И, колкото и да е досадно и гадно, една от тях е почистването и разтребването на дома.

И ето тук е уловката. Реплики като „добрата майка има разхвърлен дом и щастливи деца“ внушава какви трябва да са „правилните“ приоритети на добрата майка. Изразът намеква, че тя не обръща внимание на преливащата купчина мръсно пране на пода на банята, защото гледа в пъзела с 2000 части. Не я интересува лепкавият под, по който се влачи прохождащото ѝ дете, защото тъкмо са започнали да играят с него на криеница. Добрата майка смята за най-важно да играе с децата, за да удовлетвори стремежа им към щастие и пълноценно детство. Добрата майка знае, че детството е кратко, бебетата растат като гъби и прането може да чака.

Което, де факто, наистина е така – освен ако не живеете в някаква нудистка комуна, прането може да почака (до известно време).

Това схващане има и обратна страна, според която, ако домът на една майка е разтребен, чист и подреден, очевидно тя не е добра майка. Най-вероятно заключва невъзпитаните си, нещастни и смачкани деца в килера с комат твърд хляб и молитвеник в ръка, докато тя пуска прахосмукачка за 35-ти път днес и мие отново прозорците на кооперацията.

А дали е възможно да е заредила миялната машина, докато детето си играе с конструктора? Може ли да е измила пода, докато детето е дъвчело сандвич за обяд? Абсолютно невъзможно!

Явно няма начин хем къщата да е чиста, хем децата щастливи. Някакси е очевидно, че тази майка не знае какви ги върши! Знаете поговорката за седенето на два стола – точно същото е и с чистенето и гледането на деца.

Само че, за да сме честни, ако щастието на децата ни е мерилото за добро майчинство, нещо не е наред. Колкото пъти постъпим правилно във възпитанието на детето, толкова пъти детето няма да е съгласно и далеч няма да е щастливо. Ако не вярвате, пробвайте да му вземете таблета за месец, да го накарате да чете книги всеки ден, да го връщате в банята докато се научи самó да си реже ноктите на краката и да си мие зъбите наистина по 2 минути.

Сред майките с чистите подове, има и такива, които не търкат като замаяни плочките, защото са вманиачени на тема микроби и хигиена. Просто това е част от урока за работна етика на децата и колкото по-рано включим децата в този процес, толкова по-добре. От ранна възраст децата, без значение от какъв пол са, е добре да разберат, че домашната работа също е работа и да се поддържа дом отнема време и усилия. Топките с котешки косми в ъгъла и мръсната посуда няма да изчезнат от само себе си чрез силата на позитивното мислене и редене на пъзели.

Както всяка работа, поддържането на дома изисква дисциплина, ангажимент и отделено време. Не е задължително чистенето на дома да е тегоба и наказание – ако прахосмучете на фона на любима песен, ако танцувате или се състезавате кой първи ще стигне до средата на шкафа, докато бърше прах, или кой може да прибере най-много играчки за 10 секунди, почистването на дома ще е забавно и в него ще участва цялото семейство.

Сгъването на прането отнема три песни. Важното е това да не се случва инцидентно, а редовно, защото така детето се учи на постоянство, става все по-добро с повторението и връзката със семейството се укрепва.

Децата не са на гости, те също живеят в този дом.

А освен че ги учи на работа, разтребването на дома учи децата на един много важен урок. А именно – че Вселената не е длъжна и не се върти около несъмнено сладките им личица и никой в този живот не е длъжен да ги забавлява и да отговаря за щастието им.

В това число и майка им. (Да, знаем колко скандално звучи това).

Може децата да са причината да се буди всяка сутрин, включително и в буквалния смисъл, но децата, все пак, не са единствената причина за съществуването ѝ.

Порасналите деца трябва да могат да погледнат назад в детството си и да си спомнят моментите на смях, игри и лежерни летни следобеди, хубаво е да могат да си спомнят майка си като добра майка – но най-хубаво ще е ако си спомнят как са се научили да се забавляват сами, как са измисляли игри и са участвали в свои приключения, без да са били непрекъснато зависими от джаджи, таблети или възрастен (писали сме по темата – вижте текста Как да научим детето да си играе самичко).

Ако помнят детство на приключения, открития, сбъднати мечти и игри, ако помнят как са откривали света и са си играли без майка им, баща им или друг възрастен непрестанно да са ги надзиравали и да са участвалаи в игрите им – значи всичко е наред.

Уверените и наистина пораснали възрастни (защото всички познаваме възрастни хора, които всъщност не са пораснали и имат дразнещото поведение на деца) от малки са се научили на независимост и са развили вяра в себе си и собствените си способности (разбира се, подкрепяни от възрастните в необходимите моменти).

Ако погледнем нещата в по-широка перспектива, наистина ли е толкова важно къщата да е чиста? Или да не е?

Не. Всъщност няма никакво значение – еднакво можем да сме добри майки със супер чист и изряден дом, както и да сме отвратителни майки, които живеят в коптор – важното е на какво учим децата си.

Ако игнорираме всекидневните си задължения, за да са щастливи децата ни и да не скучаят, докато ние въртим парцала, на какво ще ги научим? Ако игнорираме децата, за да излъскаме дома, какво им показваме и на какво ги учим?

В крайна сметка, това, което е важно, са житейските уроци, които те научават благодарение И на всекидневната, досадна рутина – като подреждането или извеждането на кучето, или почистването на фурната.

Дори и това да не прави детето ни щастливо точно в този момент.