Любов по време на научен експеримент

Сериозното обвързване е придружено с убеждението, че любовта и разбирателството никога няма да имат край. За това как да се измъкнем от мъката, ако случайно се окаже, че край има, си говорихме в статията 10 неща, които правят развода поносим.

В Медиатор – третият в развода, който помага да запазим човешки облик, ви запознахме с ролята на човека, който може да превърне и най-ужасяващата раздяла в нещо сравнително нормално, а пък в Малка лятна приказка за майки разбрахме как нахлуването на секси татко на детската площадка превръща и най-феминисткото сърце в клатушка на пружина…

Днес обаче повдигаме темата за поведенческите и когнитивни стратегии, които могат да ни помогнат да регулираме емоциите, свързани с обичта към партньора ни или раздялата с него.

“Може би е възможно да усилите или да намалите любовта – като махало”, пише за ozy.com Джеймс Уоткинс и ни разказва за първото по рода си изследване, посветено на способността на ума ни да насочва чувствата нагоре или надолу.

____________

Бионсе беше луда по нея; Def Leppard я обвиняваха, че хапе и кърви; Foreigner просто искаха да знаят какво е това проклето нещо.

Любовта е най-капризният господар на живота ни – побърква ни, когато сме във властта ѝ и ни прави още по-луди, когато я няма. Поболява ни, опива ни и ни заслепява.

Оказва се, че по един или друг начин сме нейни жертви от векове, но психолозите предполагат, че можем да използваме поведенчески и когнитивни стратегии, за да насочваме нашите чувства.

Авторите на ново проучване предлагат доказателства за “регулиране на любовта”, чиито последици са примамливи, макар и малко плашещи.

Техниките за регулиране на любовта биха могли да ни помогнат както да засилим страстта, ако любовните ни чувства са в застой при дългосрочна връзка, така и да се хвърлим стремглаво в нови романтични планове след съкрушителна раздяла.

Изследователите Сандра Лангеслаг от Университета на Мисури-Сейнт Луис и Ян ван Стриен от университета “Еразъм” в Ротердам, изследвали 40 участници в проучването, което според Лангеслаг било “първото по рода си”. Всеки участник носел със себе си 30 снимки на неговия или нейния настоящ или бивш партньор. Половината от участниците имали връзка в момента, а другата половина наскоро били преживели раздяла.

Всички били инструктирани да се опитат да регулират своите любовни чувства, като използват техниката на “преоценка” – гледане на слайдшоу с изображенията и фокусиране всеки път върху положителна черта на любимия им човек за “регулиране нагоре” или отрицателна – за “регулиране надолу”.

Резултатите? Е, участниците всъщност изпитвали повече любов след положителното регулиране и по-малко любов след регулирането “надолу”. Нещо повече, измерванията на мозъчните вълни показали, че това не е просто илюзия: Мозъчната вълна на Късния Позитивен Потенциал , която “показва колко емоционален е даден стимул за теб”, намаляла след регулиране надолу и се е подобрила до известна степен след регулиране нагоре, казва Лангеслаг.

“Идеята, че можем да управляваме любовта звучи много правдоподобно, защото можем да регулираме всяка друга емоция”, казва д-р Холи Паркър, преподавател по психология в Харвардския университет, където преподава курс по психология на близките взаимоотношения. Има много доказателства, казва тя, че “можем драстично да променим начина, по който възприемаме нещо или някого, въз основа на това как се очертава нашата перспектива”.

Всъщност Джеймс Грос, професор в Станфордския университет, е един от пионерите в областта на емоционалното регулиране, което показва, че “макар чувствата да възникват неволно и да е трудно да се направи нещо по този въпрос”, всъщност хората могат да променят собствените си емоции, когато го сметнат за необходимо.

Това не е нова концепция – психолозите, като започнем от Фройд, са мислили, че умът ни може да контролира определени емоции. Затова е малко изненадващо, че не са били направени повече проучвания като това. Полето на изследване на емоционалното регулиране – казва Грос – се е концентрирало върху стратегиите за контрол на отрицателните емоции, като гняв и безпокойство, без да се поставя акцент върху изследвания за това как да се регулират положителните емоции като любовта.

Поради това музикантите от Foreigner не са единствените несигурни по отношение на това какво е любовта. Много психолози я разглеждат не толкова като чиста емоция, колкото като мотивиращо състояние за различни състояния като щастие или може би ревност. Любовта не е очевидно “чиста” или “основна” емоция, казва Грос. “Мисля, че можем да сме доста уверени, че нещо се случва”- казва той – “но все още не сме сигурни дали наистина е любов”.

С размер на извадката от само 40 души, е очевидно, че са необходими повече проучвания. Бъдещите изследвания биха могли да използват допълнителни обективни измерители, като разпознаване на изражението на лицето, за да потвърдят замерванията на мозъчните вълни – твърди Грос.

Така че, можете да прекарате уикенда си в опити да разлюбите бившия си с PowerPoint презентация, но нищо не обещаваме.

Post Views: 404