Любов по време на варицела

Мая Цанева е от авторите-ветерани в Майко Мила – разказът ѝ “Приспи Митко – игра за напреднали” събра доста разгорещени мнения, а след това ни разходи из семейните Упражнения по „Татко“. Нейният съпруг и герой от въпросния разказ пък много технично ни разведе из дебрите на разходката с малко дете в Южния парк, а сега, съвсем логично, идва и един разказ за тяхната любов…. по време на ВАРИЦЕЛА – на тази тема пък имахме включване и от Гергана Миланова с текста ѝ „50 нюанса пъпки“.

***********************

Човек и добре да живее, все някога се среща с някоя шарка, най-често – варицелата. Нашето семейство дълго се кри от нея, но тя се настани удобно вкъщи през март. И остана целия месец, докато и синът, и бащата, успешно се превърнаха в две огромни ПЪПКИ.

За седмицата с болния Митко няма много за разказване… На госпожата шарка обаче аз лично съм ѝ сърдита, защото разби нашия втори меден месец.

Тъкмо изпрах и дезинфекцирах цялата къща и аха, да сложа килимите обратно, съпругът ми се превърна в гореща ходеща гъба с точки като от приказките. Точно навреме, защото оставихме хлапето при баба му за първи път за ЦЯЛА СЕДМИЦА и си представяхме как романтиката е във въздуха, пие се вино, ядат се забранени храни и правим купони…

Да, ама не…

Мъжът ми се премести да спи на любимия си диван. За начало изяде цяла глава чесън с надеждата да пребори болестта с нулев, но миризлив ефект, и се превърна в затворник на пъпките си в компанията на прясно разгонената ни котка (божествена комбинация).

Вечер получавах щателен отчет за растежа и развитието на съзвездията от пъпки, след това аз ги преглеждах по местата, до които погледът му не стигаше. Накрая ги гонихме с езическото и тотално неработещо заклинание „Махайте се, пъпки, махайте се! Къш!“ (поради липса на по-добър метод).

Който познава съпруга ми, знае, че той е с много светла кожа и рус. Сега си го представете целия на малки червени пъпки – прилича на мутирала халюциногенна гъба.

Поради факта, че имаше пъпки и по устните, спряхме и да се целуваме, но се гледахме страстно. Не можеше и да се храни с нещо повече от кисело мляко и банани, и затова минахме на диета. Аз нямах нищо против да не готвя, но към сряда ни писна от таратор и сирене.

Въпреки че нямахме своя втори меден месец , се възползвахме от ситуацията. Добрахме се до телевизора и изгледахме цели 3 неанимационни филма! Освен това не прах цели 4 дни! Не на последно място, си говорихме за всичко и по много, което е важно когато имаш съпруг адвокат, който скучае вкъщи. А диалогът укрепва любовта – платоническата, имам предвид.

Към края на седмицата и на двамата ни хлапето ни липсваше много. Ние на него – хич. Както беше казало на баба си, иска да остане при нея, а ние да си намерим друго дете. Да, ама как…баща ти е с варицела, какво по-ефективно противозачатъчно.

Затова, адски благодаря, мила ми варицело, много мило от твоя страна, че ни посети, но повече не те искам вкъщи. Остави ни да се обичаме, ОСОБЕНО когато имаме една свободна седмица за това, а ти си намери друга любов.