Лелята - втората най-готина след майката

Случва се Майко Мила! понякога да е и Лельо Мила!, когато се радваме на чудесни племенници. Както се казва в един виц, „не знам леля ли ще ставам или чичо“!

Разбира се, че няма втора като мама, обаче и лелите не са за подценяване. Едно от най-хубавите качества на лелята е, че може да се порадва на племенника или племеничката, докато мама успее най-накрая за последните 12 години да отиде на фризьор!

Има много случаи, в които хлапето се нуждае от сериозен съвет от възрастен, но го е срам да попита мама или татко. Именно в такива случаи лелята е най-подходящият избор! Ако вие сте лелята – честито. Важно е племенникът или племенничката да знаят, че могат да дойдат при вас за доверен (безпристрастен) съвет, но по-важното е да знаят, че няма да издрънкате тайната им на мама или татко. Последното, разбира се, не важи, ако детето поставя себе си в непосредствена физическа опасност.

За да не рискувате да сте „доброто ченге“, а мама – лошото, и постепенно или от раз да ви ограничат контактите с детето, добре е лелята да не държи курс, противоположен на родителите. Ако не сте съгласна с някое правило, най-добре е да говорите с родителите, а не да го заобикаляте, за да се подмажете на детето.

Едни от най-важните родителски правила касаят храненето. Не бъдете дребнава снобка, нека детето се храни у вас на спокойствие! Намазаният със спагети под се почиства, но трудно ще заличите усещането и у детето, и у родителите му, че детето не е добре дошло да ви цапа къщата.

По-добрият начин да изградите връзка с хлапето е да сте „оригинална“ и „готина“ леля, която, вместо да му връчи таблета или телефона си, се опитва да се забавляват заедно. Не пръскайте заплатата си за една среща с племенниците, така само ги разглезвате. Децата, особено малките, обожават да правят неща с ръцете си и няма да ви отнеме много време да потърсите идеи за лесни за майсторене предмети.

Ето няколко и от нас, за да не се изгубите в мрежата: направете заедно къщичка за кукли от картон, фото-буркани, рамки за картини и снимки от картон или калъфка за възглавница с щампа от картоф!

За децата всеки миг е важен и дреболиите за възрастните са огромно нещо в детския свят! На партито за рождения им ден ще има тумба народ, всички ще са там, вие – също. Когато родителите на детето ви поканят на семейна вечеря, за вас това е повод да видите децата, но за тях вие ще сте част от всичките роднини. Децата помнят и ценят дребните жестове – например, ако присъствате на изразителното им четене пред съседния клас следващата седмица, или им се обадите да им кажете, че от феята на зъбките сте чули, че им е паднал зъбът, или поиграете на топка с награден фонд вафла (например) след училище – децата ще запомнят тези малки моменти, които са били само ваши.

А по време на тези моменти не нарушавайте едно от златните правила с децата – не говорете лошо за родителите им. Винаги ще има нещо, за което не сте на едно мнение с родителите на детето, но не е то човекът, на когото да мрънкате.

Може детето да иска да заемете страна – на мама или татко. Не се подхлъзвайте по тази плоскост. НИКОГА не заемайте страна, а вместо това обяснете на детето какво се случва и как да се справи с тази ситуация, и как самичко да прецени как да постъпи. Възможно е вие да сте сред най-най-близките хора на това дете, затова внимавайте какъв пример му давате. Не можете да си позволите да сте просто добър пример, трябва да сте страхотен пример! Ако искате да скриете лош навик или постъпка от детето, по-добре не му ги показвайте, вместо после да се обяснявате и да подкопавате собственото му доверие във вас.

Не забравяйте, че детето расте и преди да се усетите, ще е вече тийнейджър с Фейсбук профил, купони със собствени приятели и Нова година далече от мама и татко. Уважавайте личността и пространството му, не го преследвайте, не му лайквайте всичко във фейсбук, не настоявайте дори да сте си приятели там, освен ако той/тя не ви покани сам/а. Не ги заливайте с информация за Кати Пери, само защото един път преди 5 години той/тя ви е споделил/а, че я харесва.

Всичко, което се иска от вас, е да обичате племенника или племенничката си като свои деца, но от малко разстояние, колкото да има достатъчно място и за мама и татко, и за собственото лично пространствто на детето.