Къпане на клета майка

В Майко Мила! отново гостува така добре познатата ни Диляна Данчева със своите разкази Ани е на 2, Гошко е на 6, Мими е на 12. Кога последно мама беше нормална?, Лоши идеи за добри майки, Здравейте, аз съм майка и съм пристрастена към болничните! и В колата. Тя посвещава днешната си история на всички майки с малки деца, които са имали неблагоразумието да влязат под душа преди децата да са заспали или поне да са били обезопасени някъде далеч от банята. Ние можем само да бъдем съпричастни в тих потрес от развоя на събитията, но и в неутешим кикот, защото така добре го знаем този сценарий, че вече на смях ни избива.

——

Трагикомедия в три действия

Главни действащи лица:

Майка – уморено, изнервено същество от женски пол на видима възраст между 20 и 40+ години; косата е мазна, сплъстена, със залепнал червен ластик и макарон; дрехите са леко безформени, смачкани, с различни по цвят и форма петна върху тях, чорапите са здрави, но от два различни чифта;

Деца – минимум два броя; видима възраст между 2 и 7 години, дрехите им са изпрани и изгладени, но с пресни следи от флумастери, шоколад и банан;

Баща – образът не се появява на сцената, чува се само гласът му зад кулисите; митичен образ, който се ползва за сплашване и внасяне на ред при неочаквани обрати в драматургията.

Време – действието се развива в края на деня след вечеря.

Първа сцена: „Подготовка за влизане в банята“

Майката приканя първо с равен глас, а след това и с фалцет или крещейки, всички живи същества в къщата да минат през банята, защото „ТЯ ВЕЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗКЪПЕ!“.

(Децата едновременно)
Дете 1: Няма да акам, може ли да къпя понито?
Дете 2: Не ми се пишка, искам лолети/квитки/фляп/бабълка.
Майката: Не, мило, сега няма да къпем вас и понито. Мама ще се къпе! Сядай ВЕДНАГА на гърнето/тоалетната!

Следват двадесет минути бягане с препятствия, в които артистично се разхвърчават: купичка с бисквити/солети (надлежно стъпкани при играта на гоненица); опаковката с моливи/флумастери/пастели и кутия с Лего или пъзел. Децата се смеят с пълен глас от щастие – „мама глае на гоненивца“.

Сцената продължава с кратък етюд, включващ събиране, рев, прахосмучене и крясък от бащата: „Влизай да се къпеш, АЗ ще се оправя!“.

Втора сцена: „Банята“

Сценографията включва баня със завеса, която виси неравномерно от честото дърпане. Във ваната има голям леген, пълен с накисната покривка от вечерята (в идеалния случай отгоре плуват парчета макарони, картофи, хляб и нещо червено, което никой не помни какво е). Майката се хвърля набързо да препере покривката и да я засили в пералнята.

На сцената наблюдаваме още мрежичка с детски играчки, свободно въргалящи се други гумени животни, джапанки, гърне и парцал с дълга дръжка, в който майката успява да се спъне при всяко второ влизане и излизане.

Дърпа се завесата и започва самото къпане. От силуета зад завесата личат припрените действия на майката, чува се трясък на изпуснат шампоан и тихичко изохкване.

Вратата се отваря.
Дете 1 (стои зад прага): Мамо, добре ли си? Нещо тропна? Плачеш ли?
Майката: Нищо ми няма. Излизай.
Дете 1: Няма да плачеш, ще те цумкам и ще мине.
Дете 2: (шмугва се, лазейки на мокрия под): Искам гъне, акам.
Дете 1: Кажи на акото после, мама се къпе.
Дете 2: Добле, ама акото каза че излиза.

Водата спира, сапунисаната майка вади мокрото гърне и настанява Дете 2 в коридора. Навсякъде остават сапунени следи. Влиза да се изплакне. В коридора се чува влачене на гърнето по плочките. Дете 2 си търси камиончето/куклата/книжката, без да става от гърнето.

Майката почти се е изплакнала, когато Дете 1 отново отваря вратата и сериозно съобщава, че Дете 2 е разсипало акото.

Сцена с чистене – включва бърсане на коридор, крясъци през сълзи и мокър халат, омазан с ако. На заден план бащата констатира „Ами не мога да огрея навсякъде!“.

Трети опит за къпане.

Вратата се отваря още 18 пъти за изясняване на жизнено важни въпроси, като: може ли да гледаме „чичо дядко“; тя ми взе понито; той ми изяде солетите; обичам те, мама и др. Тоалетната се ползва по предназначение поне два пъти и разбира се се пуска водата (флъш и крясък).

Тук са позволени всякакви други режисьорски импровизации, като единственото условие е да се спазва ритмичността на отваряне на вратата на всеки 1 мин. и 23 сек., за да не се загуби темпото. Ако се играе пред публика на камерна сцена, за автентичност може на всяко четвърто влизане да се дърпа и завесата, зад която стои майката.

Заключителна сцена.

Майката седи на канапето с намотана мокра кърпа на косата. Дете 2 се е гушнало и е заспало върху нея, с другата ръка майката гушка Дете 1 и чете приказка.

На заден план се вижда сянка на Бащата, който пуши нервно цигара.

Post Views: 1,041