Кратък урок как да се сдобием с херпес

Автор на тази кратка, но поучителна история е Цветелина Цекова. Ако случайно сте болни, но все още нямате херпес, ето един начин, който ще ви помогне да си го докарате!

*******************

Много обичам да излизам с детето в снега. Особено когато за сравнително кратко време трябва да стигна пеша от точка А до точка Б, без да закъснявам. Особено когато ме е тръшнал злокобен вирус.

Днес се наложи и няколко капиляра ми се спукаха още преди да излезем.

И така, опаковаме се като хандмейд обеци от кост на мамут. Обличаме си няколко чифта термо клинове, слагаме ушанки, козя кожа, ръкавици и излизаме. Аз се старая да изглеждам напрегната, за да му предам това чувство и да осъзнае, че не трябва да се влачи като гъсеница на орехово листо. Без успех.

Спира на всяка крачка, рови в снега, яде го. Копае трапове, намира кучешки визитки и изгнили пръчки, нефт. Смее се. Подканям го да тръгнем, опитвайки се да звуча като полковник пред младо войниче. Той пада. Започва да реве. Прегръщаме се. Спира да реве. Ставаме. Аз падам. Той се смее.

Гледам колко е часът – закъсняла съм. Опитвам се да го разсея, показвайки му петно от урина във формата на панда – груба грешка.

Пикае на снега.

Когато най-накрая стигаме накъдето сме се запътили, изглеждаме очарователно. Приличаме на полярни мечки, които са се въргаляли в мина, а после са попаднали в чалга дискотека и са ги замеряли със салфетки.

Преживях го някак. Поех си дълбоко въздух, успокоих се и изведнъж се сетих, че трябва все пак да се приберем по същия път.

Току-що ви описах най-лесния начин да се сдобиете с херпес. Ако случайно вирусът ви се струва някак незавършен.

Моля.