Крак връз крак

Вече познавате добре Елка Стоянова с текстовете ѝ при нас – 9 неща, които само майките на тийнейджърки ще разберат, както и За правото на аборт и телесна автономност. Днес обаче тя ще ни разкаже как отива в магазин за обувки с ДВЕТЕ СИ ДЪЩЕРИ и какво ѝ се случва там. Заслужава си четенето, а ако вие се откриете някъде в текста – приемете го с чувство за хумор!

****************************
(За онзи неловък момент, в който се озоваваш в магазин за обувки с две хлапета, едното от които се прави, че не е с теб и като цялоq космическата радиация и хормоните го карат да се държи непредсказуемо като свръхнова пред взрив, а другото за малко да го забравиш на тръгване. Освен това се оказва ,че всички майки на света, ВСИЧКИ, са в същия магазин в точно тоз момент, за да обуят за училище драгоценния наследник)

Започвам да пиша това изпълнена с противоречиви чувства – от една страна, топла жал към самата мен, задето ми се налага всяка година по същото време да преминавам през тоя ад, а от друга – тихо злорадство, като знам, че не съм единствената в обувния ад.

Обувките, тая сакрална за жената тема, се превръща в страдална след раждането на едно, две, три или за колкото там сте имали куража деца. За това как страдам по някои от великолепните си чифтове, строени като войници в красивите си кутии, готови веднага да превземат с марш на скок който и да е крайбрежен бар, но обречени на мълчалив затвор под лъскавите капаци, ще си говорим някой друг път.

За това как чифт детски обувки може да струва колкото зимната ви сметка за тока, защото тия гадове в нармага са наясно, че на вас нови обувки може да не купите, но за детето ще си дадете и залъка, няма да повдигам въпроса.

Исках да си говорим само за мъките, през които ние, иначе влюбените в шопинга, сме принудени да минем, за да може безценното ни наследство да крачи смело и със самочувствие в училище.

Знам че сте наясно – не е възможен шопинг тур и командване на армия от две/три/пет хлапета, движещи се в произволна траектория, докато влачиш раници, якета, шапки, шишета, топки и други военни атрибути, ако си качен на десет сантиметрови токове.

Не е възможно и на петсантиметрови токове, дори, да запазиш и двете капчици достойнство, тъй важни за всеки генерал, защото балансът на посочените сантиметри е изкуство, невъзможно за практикуване с извънредни тежести. Затова да слезем от високите токове, да обуем мокасините, а ако сте лошо момиче – ботите на платформа, и да прекрачим прага на Вълшебната страна на детските обувки.

За модели и марки не ми се говори. От една страна – положението е плачевно. Ако искате да обуете дете на възраст между пет и петнайсет, се оказва, че модата е в двете крайности – или прекалено бебешки, или направо дамски, като спортните са единствената междинна алтернатива, а от друга – там е ясно, че всекиму според потребностите, нежели според способностите.

Но докато обикалях с моите две девойки, и двете във възрастта между пет и петнайсет, неволно ставах свидетел на други клети жени, повели чадата си на пазар.

Замисляли ли сте се откъде идва думата „изчадие“ ? Според мен – от чадо. А „чадо“ иде от чаве от ада. Обаче нас тия не ни плашат, ха-ха, те може да са чада от ада, но ние, жените, тръгнали на пазар с деца, СМЕ МАЙКИТЕ ОТ АДА. И най-общо се делим на няколко групи:

1. Компетентната.

Това е най-бруталният тип. Тази майка не е от вчера такава, тя просто си е родена с нрав на фелдфебел, но понеже няма казарма за жени, родителското поприще ѝ е дало шанс да се реализира. Ще я откриете я в родителския комитет в училище, я начело на глутница майки в парка, я по новините да обяснява компетентно как пенсионерите са ѝ изяли детските надбавки. Има достатъчно свободно време, което с ентусиазъм посвещава на децата си, твърди, че чете книги за възпитанието им, но всъщност е чела само Д-р Спок и то защото са ѝ я подарили за сватбата, виси постояннов по форумите, където ръси мозък на кило и се подиграва на простите женки, които задават толкова невежи въпроси.

Тя много добре знае от какво има нужда детето ѝ и разни продавачки, консултантки, или, не дай Боже, самото дете, не могат да ѝ дават акъл при избора на обувки. Последната версия, на която попаднах, натъртваше на 12-годишната си дъщеря, че ТОЧНО тези (грозни) обувки са идеални за училище и въобще са най-доброто за крака ѝ, да остави другия чифт! Горкото дете беше точно в оня момент от растежа си, когато всяка част от тялото му избуява по различно време и с нелогични темпове, поради което имаше тънко и дълго вратле, на която бе кацнала голямшка, клюмнала глава с големшки, примирени очи.

Майката излезе победител по един безмислен, агресивен начин, без да си дава сметка, че дори купуването на обувки за дъщеря ѝ е урок. Не знам защо беше толкова важно за тая дама да надделее – можеше спокойно да даде възможност на детето да си избере, в крайна сметка това, от което най-вече има нужда едно 12-годишно момиче е самоувереност, а няма жена, която да не знае как обувките се отразяват на самоувереността.

2. Фетишистката.

Изтупана, свежичка, с нокти, с които едва ли бели картофи, но ако иска, може да ги нареже. Кокетна чанта, чорапогащник без бримка, степфордска съпруга. Очевидно е била завлечена в магазина от дъщерята, която възторжено и обясняваше, че си е избрала този и този чифт, а-у. Изтърпя с благосклонно пренебрежение тирадата на лапето, огледа с лек потрес суетящите се наоколо майки и деца и се обърна към щерка си – “Тръгваме си, мило, избрала съм ти едни страхотни в „§§§§“, много ще ти харесат, но по-бързо, че после си на урок!” И изчезнаха към светлото бъдеще, оставяйки плебса да избира двуцифрени патъци на наследниците.

Очевидно купуването на обувки беше голяма работа за тая дама, а предполагам че и всяко събитие във всекидневието на отрочето е не по-малка. Бас, че всички ангажименти, срещи и визити на дъщеря ѝ са по график, след преценка по целесъобразност и със сериозна цедка на контактите. Тя, всъщност, обожава дъщеря си и иска само най-доброто за нея, в това число и да е най-добрата ѝ приятелка. Сто процента си имат специални обяди „само-за-нас-двете“, отбелязват с минидомашно тържество всяко постижение на детето, води я да си правят сладки кукленски майка-и-дъщеря снимки при професионален фотограф, а когато пазаруват заедно, в правилните магазини, разбира се, ако продавачката донесе няколко кутии, със съзаклятническо ръкопляскане ще подвикне – “Оу, маме, хайде да сме лоши момичета и да вземем ДВА чифта!” Бляк.

3. Смарт-майка.

По-активно купуване на обувки от това не бях виждала. Артикулът биде огънат, огледан, превъртян, подушен, пляснат, тряснат у земята, после обут на единия крак на лапето, разходи се, бе, маме, я подскочи, петата как я усещаш, госпожоо подметката от какъв материал е, че не пише на етикета, абе, виждам че пише, ама то като ги знам, дай маме другата да обуем, еееее, може ли в двайспърви век да правите обувки с връзки, чакай, бе, маме, ей, шести клас стана, не се научи да ги връзваш тия връзки, ама и вие, хората какви ли не копчета и лепки измислиха, наностелки измислиха, стелки с гел, велкрото даже е от миналия век, само ние тука в тая българия с връзки, няма да се учудя ако решим космонавт в космоса да изпратим с обувки с връзки, то само на обувките да бяха, с мед на ни намажеш, ама не, навсякъде връзки…

Не млъкна тая жена. Като си тръгвах, още избираха, а горкото лапе подскачаше, потропваше, клякаше, тичаше на място, надявам се се е сетила да поиска леген с вода, да ги пробват и на мокър терен.

4. Нормалната.

Аз. Кръстих тая точка така, само защото много ми се иска да съм. Иначе – разбирай, жена в пълна невъзможност да издава звуци, да спори и да се налага, поради изтощение до смърт от обикаляне с двете деца. Защото преди да стигнем до обувките, трябваше да подсигурим и някой и друг аксесоар за над тях. В резултат – тинейджърката дори изобрази нещо като съжаление на лицето си, което на публични места обикновено излъчва „не съм с тия двете – тва, малкото, крещи „како“ на всички по-големи от нея, а тази там, наборката на Аменхотеп, за пръв път в живота си я виждам, не знам защо ми говори, но пък нямам нищо против да плаща на касата“. И в блажена мъгла видях как двете се хванаха за ръце и се заразхождаха между рафтовете.

А през това време нормалната им майка изобрети нова йога поза, в която е възможно да спиш и дори да постигнеш нирвана на табуретка за мерене. През това време двете в пълно разбирателство си избраха по чифт боти и понеже нито един не беше в истеричен цвят или със стилето ток, нито надхвърляше месечния бюджет на етиопско племе, платих почти в безсъзнание, после се метнах на едно такси, после тинейджърката попита „къде е сестра ми“, после пратих тинейджърката да я забърше от огледалото, където малката беше се залепила като аквариумен сом и се съзерцаваше в захлас. Но боти имат.

5. Майките на момчета.

Тези смели жени, тези майки-героини, знаят, че каквото и да купят на наследниците си, до две седмици, а ако са късметлийки – след месец, чадата им ще са ги превърнали в купчина окаяни парцали. Често ще видите майката на син да купува поредния чифт с отработен, делови маниер, в много от случаите дори без да води детето със себе си (за ужас и потрес на Фетишистката).

Жената, която видях в магазина, купи маратонки 44 номер, после се върна и взе още един чифт, 42 номер – „за мъжа ми“, но имаше вид на жена, която е в състояние да купи още поне десет чифта, ехе, колко пъти досега го е правила, те децата растат като гъби, понякога по два пъти в годината купува. Голяма работа, едни обувки, важното е че детето е щастливо, и без това отдавна е осъзнало, че практичността и удобството са му по-важни от красотата и лъскавите бомбета.

Затова е горе-долу на принципа“ подай един чифт там и да си ходя“. Не че момчетата не са суетни, напротив. Не че сред майките им няма Компетентни, Смарт или Фетишистки, просто мащабите са по-малки.

Всъщност, голяма част от майките на момчета, с помощта на самите момчета, разбира се, без да го търсят съзнателно, извеждат сентенцията – началото на всяка училищна година е важна заради онова, което е от подметката нагоре. По-нагоре. Още по-нагоре. Да, между ушите.

Уви, за мозък магазини още няма.

Post Views: 400