Крадецът на кучета

Лора Дичева е в Майко Мила! с кратката, но полезна като опит история за кражбата на домашния любимец на семейството, и с няколко препоръки как да действате в такава ситуация.

Искам да ви разкажа за Рокси.

Мъжът ми твърди, че е кралски дакел, но всъщност е дакел с още нещо (никога не го изричам на глас, разбира се), на около 10 г., с побеляла муцунка, абсолютно глуха, осиновена от приют на Канарските острови, транспортирана със самолет и гледана като истинска кралска особа.

Има две любими неща – да яде и да се пече. Пече се на 35 градуса, даже ако може и на 50 би се пекла, наистина не знам как не гръмва.

Преди дни Рокси беше похитена, като от филм с Брус Уилис, когато беше млад.

Мъжът ми влиза да купи хляб, завързва я пред магазина, след една минута поглежда навън – кралският дакел го няма. Всичко това в елитния столичен квартал Лозенец, посред бял ден.

Започва едно търсене, едно тичане, едно викане на глухо куче – нищо. Обзема те неприятното чувство, че все не си направил достатъчно, че си обикалял из квартала само 4 часа, а е можело да обикаляш 6.

Минава ти през ума да си вземеш отпуска, за да огледаш вътрешните дворове и да отидеш до битака. Задрямваш сутринта към 3 и в просъница започваш да си мислиш как това същество заслужава да умре по достоен начин сред любими хора, а не под гумите на някоя кола.

Започват да ти се обаждат всякакви хора, с всякакви сигнали, които, колкото и невероятни да ти се струват, отиваш да проверяваш.

Стигаш дотам да се разхождаш през нощта в Борисовата градина с фенер и наденица (надявайки се да те подуши, нали е глуха), защото във Фейсбук някой е казал, че там е забелязан дебел дакел…

Всъщност най-смисленото обаждане, което получих, беше от едно 12-годишно дете, което описа крадеца перфектно.

На кого му е притрябвал кралски дакел – бабче? В процеса на мислене и премисляне, изкристализираха две основни теории:

Някой луд я е харесал, решил е да я спаси от тези зли хора, които са я вързали пред магазин, и просто си я е взел.
Група за отвличане (нещо като Наглите, но за кучета) – отвличат животни от елитни квартали и после ги връща за откуп

Първо обявихме в социалните мрежи, че търсим куче и даваме „парична награда“, за да привлечем лудия или кучешките Нагли.

Това явно не беше достатъчно апетитно и след няколко дни без успех в издирването конкретизирахме „Награда 500 лв“.

Нещата рязко се промениха.

На осмия ден след отвличането Крадецът на кучета благоволи да се обади и ни прикани на среща, за да ни върне Рокси. Намерил я случайно преди седмица (не се сетил да звънне на телефона, изписан на каишката, но се сетил да звънне на телефона от обявата за 500 лв).

Не бяха кучешките Нагли. Беше мъж от квартала, на средна възраст, миришещ на водка, облечен със същите дрехи, с които беше откраднал кучето (околните магазини ни бяха съдействали със записи от камери).

Стоим всички там, на срещата, и в погледа на мъжа ми виждам точно това, което изпитвам и аз – гняв и жал, жал и гняв. Безмълвно се зачудихме се дали да не си вземем „движимата собственост“ (да, така се води при кражба на домашен любимец) и просто да си тръгнем.

После се замислихме за следващото дете, което ще плаче по цели нощи, както плака нашето. Обадихме се на полицията – последваха откуп, патрулка, арест, хепи енд.

След всичко това, просто искам да дам няколко полезни препоръки. Ако някога ви се случи да изгубите домашния си любимец, ето няколко неща, които трябва да направите:

Сигнализирайте в полицията.
Разпространете новината из квартала – хората се познават и са много отзивчиви.
Публикувайте съобщения в специализираните групи във Фейсбук – хората са солидарни и споделят. Публикувайте съобщения и в групи на квартала.
Разлепете хартиени обяви – там, където е станала кражбата или където последно сте видели кучето, на ключови места в квартала и в градинките, където се събират кучкари.
Обадете се в близките ветеринарни кабинети, Екоравновесие, приюти и подобни организации.
Преглеждайте онлайн магазините, в които се публикуват обяви за продажба на животни.

От нашата история научих две неща.

Българите сме добри същества. Приятели, познати и непознати искрено ни помогнаха да потърсим куче, което всъщност има сантиментална стойност само за нас.

В полицията все още работят съвестни хора.

Благодарим на всички тях, както и специално на Мая Манова и колегите ѝ от 4-то районно управление за това, че случаят на Рокси не остана просто една неотворена папка.