Количката - хамлетовското терзание на всяка майка

Маша Павлова се е появявала не един и два пъти в Майко Мила!, а цели ТРИ! Дебютът ѝ беше с разказ от серията ни за чуждестранни раждания: Анестезиологът влезе и почна да прави йога!, продължи с размишления за вечното чувство за вина у майките – Защо майките непрекъснато се чувстват виновни?, а последният ѝ разказ е за най-старата от всички професии, а именно – да си майка (вие какво си помислихте!): Майка – професията на всички професии. Днес обаче идва ред на един практичен текст, от който ще разберем в дълбочина тайните на… бебешката количка. Както ни е написала авторката – „пращам ви още един текст, този път с опасност дори да е полезен на някого“. Сигурни сме, че ще е – особено за някоя бременна, която в момента си гризе ноктите и се чуди нейната да има ли зимен кош или да няма зимен кош…

****************************

Не знам за вас, но на мен като ми кажат „бебе”, първата асоциация, която ми изниква, е „количка”. Нали помните онази весела песничка от детството:

„Малко бебе във количка, майка му го гъделичка, бръкна му със пръст в окото, пукна то, горкото”.

Сега, вероятно бебеносещите майки ще побързат да ме опровергаят, но съм сигурна, че и те някога – преди да се запознаят със слинговете, ерго-раниците и прочие носилки, са асоциирали бебето с количката.

Съвсем естествено, когато настъпи онзи луд момент на първа бременност, мнозина от нас започват да мислят за пола на бъдещото бебе, за имена, за дрешки и неминуемо попадат в капана на никнещите като гъби бебешки магазини, които никой не е забелязвал дотогава.

Докато се усетим, сме изкупили всеки умилителен малък чорап или миниатюрно боди с оригинален надпис, а наличието на три различни вида термометри ни се струва крайно наложително.

Със сигурност голяма част от покупките в списъците за бебе с времето се оказват не само ненужни, но и абсолютно неприложими (или с изтекъл срок на годност) и в крайна сметка приключват в кофата.

С количката обаче нещата стоят малко по-иначе. Тя се е доказала като доста полезна вещ и общо взето, няма мърдане – което си трябва, трябва си.

Сред всички останали отклонения, сполитащи бъдещата майка, у някои видове се забелязва неизследвано все още от медицината отклонение по отношение на количките.

И като горда притежателка на упоменатото, реших да ви споделя това-онова по темата.

Първо, трябва да отбележа, че количката е сакрална за една майка. Търсенето и откриването на правилното возило за неродения още малчуган без преувеличение може да се сравни със закупуването на автомобил. Тя е нещо искрено и лично, така че ако свекървата ви предложи количката да е от нея, намерете тактичен начин да вземете парите, но последната дума за избора да е ваша.

Аз бях изчела интернета да се образовам за количките, бях започнала да сънувам колички, а когато срещнех по улиците майка с бебе, веднага се обаждаше рефлексът да назова марката, модела и годината на производство на въпросното возило.

Ето защо останах безкрайно разочарована, когато една позната на мъжа ми ни подари използваната си количка. Нямаше как да откажем, доста спестени пари са това, но пък колко съм псувала след това… А когато забременях за втори път, реших, че няма да повтарям същата грешка, хванах се в ръце и си избрах такава количка, която на мен ми харесва и животът ми рязко пое в правилната посока.

Второ, с този атрибут се очаква да прекараме поне две-три години след раждането, така че количката хем трябва да е здрава, хем да милва окото, хем да е двупосочно удобна, хем да отговаря на куп други критерии, сред които:

ЦЕНАТА! О, боже, колко са скъпи проклетите колички! Направих си експеримент и накарах свой приятел без деца да предположи колко горе-долу струва една бебешка количка.

Каза „220 лева“.

„Как 220 лв, бе, ти чуваш ли се?!” – помислих си. Порових се из нета и наистина открих колички с подобна цена, дори имаше по-евтини (!), но това бяха възможно най-некачествените и неиздръжливи колички, които съществуват на пазара.

За да се снабдите с нещо прилично, подходящо за новородено, трябва да се бръкнете с поне 500-600 лв, а цените на доказалите се марки започват от 1000 лв и с лекота достигат космически суми. Както е казал народът, всеки се разполага според чергата си. За радост на по-скръндзавите от нас, колички се продават и втора ръка, а на бебетата изобщо не им пука в какво ще ги тътрузите по дупки и павета – с всичко се свиква, в крайна сметка.

МАНЕВРЕНОСТ. Това е качеството на количката да не запецва на всяка по-изпъкнала плочка или шахта и да можете да я возите леко и нежно, като че мажете масло на филия.

Най-често срещаната фраза във връзка с този критерий е „бутането с един пръст”. Не знам какво точно е имал предвид авторът, но аз досега не съм виждала такава количка, а съм виждала немалко, камо ли бутала. Не се хващайте на такива манипулации, особено ако идват от продавач на колички.

За да е маневрена и лесно подвижна една количка, е важно да е с хубави, големи, единични, гумени колела (чуват се добри отзиви за помпащите се), за предпочитане, снабдени с амортисьори и да могат да се откачат лесно с цел почистване. Друг помощник за безпрепятствено бутане е единичната дръжка, която ще ви позволи да държите нещата под контрол само с една ръка, докато в другата се спасявате от прозаичността на всекидневието посредством телефон.

Или, в краен случай, сте разтворили чадър, а може и да сте от онези мазохисти, които водят бебе и батко/кака/куче/шимпанзе едновременно на разходка. Някои модели предлагат телескопична дръжка, която можете да нагласите според ръста и настроението си – уж дреболия, но определено внася удобство.

ТЕГЛОТО е сред най-сериозните критерии при избора на количка. Въобще не го подценявайте и не се заблуждавайте, че няма да има поводи да вдигате количката! Моят опит е, че количката се вдига по-често от очакваното. Това са подлези, градски транспорт, високи тротоари или просто някой магазин с две-три-осем стъпала… Да не говорим пък, ако живеете в сграда без асансьор. Затова, ако количката тежи над 10 кг, а вие не сте шампионка по вдигане на тежести, съветът ми е да се насочите към друг модел. Много полезно също така е да проверите колко място заема количката в сгънато състояние и дали се побира в багажника на автомобила ви.

ЛЕГНАЛО ПОЛОЖЕНИЕ. Важно е най-вече за току-що появилите се на бял свят бебета, но и за другите е плюс, особено ако обичат да си поспиват навън, докато ги возите като царчéта насам-натам. Аз лично избягвам кошовете за новородено (още „зимни”), които твърде бързо умаляват, а освен това тежат допълнително.

ЕКСТРИ. В този критерий пъхам големия кош за багаж, който ще ви позволи да се натоварите като камила, връщайки се от кварталния парк и отбивайки се мимоходом през близкия супермаркет. Друг плюс е голямата козирка – най-добре направо да покрива изцяло бебето и да е шумоизолирана, но такава, уви, още не е измислена – какво чакат, за Бога?!

Повечето модели днес включват дъждобран и комарник, така че търсете си ги. Всъщност, количеството детайли, които могат да бъдат добавени на една количка, е невъобразимо за човешкия ум – в това число спадат поставка за чаша за кафе, чадърче против слънце, закачалка за играчка, джобче за биберон, кукичка за дамската чанта на майката, компас (защото е жизненоважно да знаем накъде е север), ветропоказател, рутер за безжичен интернет, кабелна телевизия и бензинова колонка тип Пенка.

Почти пропуснах да спомена, че някои колички имат опцията да се въртят на 360 градуса и да подготвят отрано невръстния наследник за кожения шефски стол. Абе, друго си е да може да го гледаш ,докато го возиш, то да ти се пули идиотски насреща, а когато се наложи, да го погъделичкаш или да му бръкнеш с пръст в окото!