Коледен подарък: Инвитро

Ин витрото е от много важните за Майко Мила! теми. Писали сме по нея няколко пъти – започнахме я с личната история на Диана Кръстева Моите недоносени бебета, моите малки герои, последвана от разказа на Илинда Евтимова Как се роди нашата прекрасна грешка, по темата се включи и Неда Дойчинова от сдружение „Зачатие“ с текста си Зачатието възможно, а може би най-силният текст беше този на Кирил Гурбетов – един мъж, който мечтае да стане баща – Инвитро процедурите в България. Игра на надежда и мълчание.

И понеже сега сме в месеца на коледните чудеса, продължаваме темата с един анонимен разказ за това как мечтите се сбъдват, понякога с помощта на добър приятел. Ние пожелаваме на всички, които изпращат годината с тази мечта, да я видят реализирана догодина – така, както се е случило на днешната ни авторка.

*************************************

Този текст е за всички онези жени, които имат страх от ин витрото и предпочитат да
осиновят дете, вместо да опитат да забременеят чрез репродуктивна медицина.

За всички, които са чували за кошмарните инжекции около процедурата „ин витро“, че не се получава от първия път и всичко е комерсиално.

И най-вече за една много специална, настандартна приятелка, която ми записа час (без мое знание) за преглед именно при една такава лекарка, в една такава болница, и ми направи най-милия коледен подарък.

Та, наближава Коледа. Навън е снежно, в очите ми има сълзи, а до мен спят 2 малки бебчета, близнаци на 6 месеца, за които това ще е първата Коледа в нашия дом.

Но нека започна отначало.

И при нас не се получаваше със забременяването. След около 5-6 години в опити се разбра и проблемът – беше в съпруга ми. Изживяхме си кризата, доколкото може да се изживее при мисълта, че може би няма да имаме деца.

Аз исках да осиновяваме. Съпругът ми искаше да пробваме с ин витро.

Мисълта за всички инжекции, с които ще ми надупчат корема (и не само), споменът от всички несполучливи истории на мои близки, хормоналните нарушения, за които бях чувала, надебеляването и най-вече надеждите, които те крепят през всички тези процедури и накрая негативния тест за бременност – само една чертичка, не ми даваха мира.

Нямах никакво желание да стартирам нещо, което ще завърши с отрицателен край. Разбити хормони, разбита психика, още по-разбити взаимоотнощения с партньора. Бях категорична: не на инвитрото!

И така си минаха още 2 години в мълчание и чакане да „се появи“ нещо, да се случи нещото, да вземем някой ден някакво решение.

За щастие, някой друг беше взел едно решение вместо мен. Иначе казано, моя близка
приятелка бе решила на всяка цена да ми направи един нестандартен коледен подарък, без значение дали ще ѝ проговоря отново или не.

На 13 януари 2016 ми звънна телефонът. Непознат номер. Гласът отсреща отсече:

Моля да ни потвърдите записания час при др Х в болница Y.

Аз: Моля? Какъв час?

Тя: Имате записан час за преглед при др Х. Трябва да се явите със съпруга си.

Казах само „Потвърждавам“ и затворих.

Бях бясна на съпруга ми. Разбира се, реших, че той е замесен в цялата тази история.

След кратък разговор вкъщи се разбра кой ни е записал часа и известно време не исках да чувам приятелката, която беше решила да се намеси по този начин в личния ни живот.

Явихме се на прегледа, започнаха се едни изследвания, истини за това кое-как- какво-кога и някак нещата вървяха към целта – инвитро, без да разбера.

Минаха близо 10 месеца, дойде септември и изведнъж аз вече имах час за трансфер на многото оплодени яйцеклетки, които „се получиха“ от мен и съпруга ми.

Чудо!

И трансферът беше зад гърба ни. Дойде най-тежкият момент – чакането. Чакаш да минат 2-3 седмици и да си направиш тест за бременност. По цял ден лежах на дивана, строго ми забраниха какъвто и да било стрес, движения, работа и т.н. Та, лежах, мислех, молих се, мислех, ядях и пак мислех. Не знам дали можете да си представяте какво е да чакаш резултата от близо 10-месечните исзледвания, инжекции и упойки!

Изтекоха 20-те дена и дойде денят с голямо Д. Събудих се с огромна надежда, че се е
получило. С усмивка си направих теста, но, за съжаление, се разплаках, когато видях резултата.

Беше негативен. Една чертичка.

Избърсах сълзите, преглътнах и си повторих няколко пъти, че няма да изпадам в депресии. Съобщих новината на съпруга ми, но той отказа да приеме резултата. Сипах си чаша вино и запалих цигара след дълга пауза от тютюнопушенето.

Имах 3 теста за бременност вкъщи, оставаха ми 2. Реших да не ги изхвърлям. Все ще ми потрябват…

След няколко дни си направих втори тест. Една чертичка. Отрицатен. Винце и цигарка помагат.

Аз заживях с мисълта, че не е станало. Съпругът ми не искаше да приеме резултата. След още седмица си направих трети тест.

Две чертички. Положителен. Онемях.

В момента си седя вкъщи на дивана, снегът белее навън, а до мен спят двете ми най- мили същества.

Близнаците – най-прекрасният коледен подарък, който някога съм получавала.

Нестандартен подарък от една нестандартна приятелка.

Инвитрото се получи. От първия път. И знаете ли – пак бих минала през всички процедури. Нека ми забият всички налични инжекции. Резултатът си заслужава.

Post Views: 829