Извинявайте, това дете не е с мен

Ако още не сте разбрали колко е забавно в групата Положението е „Майко Мила!“, ето ви една дискусия от кухнята, към която със сигурност има много да добавяте. Преди няколко дни Asya Stoyanova разказа случка, в която синът ѝ е реагирал мааалко по-емоционално, когато видял едно сладко афроамериканче – и тя се почувствала доста неловко. Затова зададе темата Кога последно ви се искаше да се направите, че това дете не е с вас? По въпроса се изсипаха толкова истории за деца, които, като говорят, хапят, че нямаше как да не ги споделим!

Plamena Nikolova: Когато на офисното Коледно парти бръкна в дупката на флеша на един колега и заяви „Ушите ти са чисти. А пък на мама са много мръсни“.

Milena Koleva: Преди 2 години сме на басейна в един хотел. Баща му отива да вземе нещо от бара, а аз викам „ох, хайде да идва баща ти, че ми се ходи до тоалетна…“ И малкият се провиква: „Чочиии (така казва на баща си) бързо, бързо че на мама ѝ се ака…“

Zdravka Georgieva: Отиваме да видим майка ми и на пейката пред блока стои една баба с пеньоар и забрадка. И това мойто, като се развика: „Мамооо, виж БАБА ЯГА“. А аз се чудя къде да се скрия.

Lucy Stamenova: Всеки ден пътуваме с трамвай за 3 спирки, всеки ден, всяка сутрин и всеки следобед той се качва в трамвая с крясък „ИСКАМ ДА СЕДНААА, бабата няма да седи, стани!“ и дърпа някого и му вика, че е гаден… В крайна сметка той сяда, а аз искам да се метна от трамвая.

Elitsa Zhekova: Когато на касата в магазина посочи един човек и се провикна: „Вижте, мамо, тати, този човек прилича на Мистър Бийн!“. Опашките от всички каси се обърнаха…

Silvena Deneva: И ние сме в хранителния магазин, пазарувам с двете деца, под пара съм, защото баща им звъни да каже, че номер три реве неистово. Когато идва нашият ред, синът ми казва за жената зад касата: „Мамо, тя как е влязла там?“ Силно и ясно. Потънах. Дълго време подминавах магазина.

Vesselina Tchambova-Nenova: На рождения ден на дъщеря ми сме поканили всички деца, които и нея са я канили. Идва едно момиченце. По физиономията на бащата усещам, че поне половин час е висял в задръстване, за да отчетат събитието. Моята тактична дъщеря се провиква към мен “А ТЯ КАКВО ПРАВИ ТУК, НЕ СЪМ Я КАНИЛА!” Снижавам тон и изскърцвам със зъби, че я е канила, но тя продължава да крещи “не, не, не съм я канила”. За сметка на това, другата мадама, „неканената“, си взе спокойно една чиния и каза: “Напротив, поканата е у нас, утре мога да ти я покажа”.

Dessy Pavlova: Срещам една пенсионирана колежка и се заприказваме. Моята я гледа съсредоточено и я пита: „Ти момиче ли си?“ Тя весело чурулика: „Дааа!“ Мойто: „А защо имаш мустаци? „

Silvia Kirilova: На море сме, с две деца. Под чадъра съм, когато виждам как едното излиза от водата и със странни подскоци и прибежки крещи „Мамоооо, акааа ми сеееее!“ И се изаква на пясъка. Дали всички чуха и ме гледаха как събирам лайна с лопатка в плик…

Iliana Todorova: За да заведа голямата щерка на градина, всяка сутрин се качваме в 306 от Ректората, за да пътуваме до кино “Изток”. Блъсканица, студенти, ученици. Влизаме вътре, места тц, обаче малкият тригодишен устат Водолей извисява глас: „Може ли да седнем, моля – мама има цикъл и я боли коремчето!“

С малката пък редовно пищяха електронните датчици на изходите в магазините, защото тя прибираше каквото свари в багажника на количката…

Emi HäKi: Взимам децата лятото (на година и половина) от яслата и едната си гледа през прозореца в новото столче. На гарата има един по-дълъг светофар, където се събират често пенери (немската дума за бездомни, спящи на улицата). Минава един брадат човек доста близо покрай колата с една огромна торба с боклуци и стъклени шишета. Тя си поизправя стойката, все едно го познава, и почва да му маха с ръка през прозореца. Той също се усмихва, въпреки че май не знаеше много къде се намира. На следващия ден пак му махна. Но върхът беше, когато след няколко дни пак го видяхме, на друг светофар, и тя много гордо го посочи и каза: ТАТИ!

Dimana Mihova: 5-годишния ми син играе в един детски кът на рожден ден. По едно време идва с някаква играчка в ръка на масата на родителите и се провиква „Майкооуу, айде да я откраднем тази играчка, сложи си я в чантата…“ Толкова зле ми стана – дори не мисля, че съм му спрягала глагола крад, камо ли такова организирано престъпление със слагане в чантата!

Ivelina Drumeva: На касата сме в голям магазин. Прекалили сме с парка преди обед, съответно няма нищо сготвено. Идва нашият ред.

– А, този хляб отворен ли беше? – пита загрижено продавачка.

– Децата хапнаха малко – отговарям и бутам ОЩЕ празни опаковки от неща.

– Брей, много гладни тези деца – засмива се вече жената.

Докато мънкам нещо, синът ми се провиква:

– НИЕ И КЕБАПЧЕТА ЯДОХМЕ, МНОГО БЯХМЕ ГЛАДНИ!

Още детски мъдрости: