Елена Стоянова ни изпрати аналогията си между карантината и майчинството и ни накара да се посмеем, дори в трудната ситуация. Трябва да признаем, че има известни прилики, стига да впрегнеш чувството си за хумор в разпознаването им.
За една определена обществена група това, което се нарича извънредно положение, всъщност е обичаен начин на живот. Всеки, който е минал през майчинството, не може да отрече, че случилото се напоследък донякъде му е познато. И че всяка уважаваща себе си майка е била на мястото на Щаба, дори все още да не го е осъзнала.
За неразбиращите ще онагледя по какво точно майчинството прилича на извънредно положение по време на пандемия и най-вече – по какво се различава.
ГРИПОПОДОБНИТЕ СИМПТОМИ
Основният белег на изминалата кошмарна за всички ситуация се характеризира с какво – с грипоподобни симптоми. Какъв мислите е ужасът в живота на всяка майка – ГРИПОПОДОБНИТЕ симптоми, които придружават клетото родителско ежедневие и еженощие поне по няколко пъти в годината.
Именно тогава всяка майка влиза в ролята на Щаба и започва отчаяно да поставя на домашните си мерки, които срещат остра и болезнена съпротива по всякакви направления: миене на ръце, пиене на чай, поставяне на инхалатор на гърчещ се в октоподски шпагати пациент, постелен режим, нарушаван ежеминутно и денонощно!
Има и преследване на пациента с различни видове илачи, изписани и неизписани от лични лекари, прочетени в интернет, набрани от северен склон и топени 2000 години в специална отвара и препоръчани от най-високата трибуна в майчинската вселена – форума на БГ Мама!
В обречената си нощна битка със сополите и температурата безпомощната майка е готова на всички медицински експерименти. Така тя – в отчаяно търсене на несъществуваща истина – неволно става част от вечната война между майките хомеопатки и привърженичките на нурофена и антибиотика.
С други думи, борбата с вирусните инфекции за една обикновена майка е нещо съвсем обичайно. Само дето в случая с короната нещата май излизат дори от непобедимия по принцип майчински контрол и налагат извънредни мерки. В какво се изразяват те? В СОЦИАЛНА ИЗОЛОАЦИЯ!
СОЦИАЛНАТА ИЗОЛАЦИЯ
И така стигаме до втората основна характеристика на майчинството, а именно СОЦИАЛНАТА ИЗОЛАЦИЯ. Но защо – ще се зачудят мнозина, за които в продължение на година или дори две основното забавление и гвоздей на седмицата не е било посещението на кварталния магазин и дрогерия.
Да, уважаеми, разходката до магазина, особено без количка, се превръща в тръпката, с която сте очаквали петък вечер, рождения си ден и може би дори сватбата си! Напускането на дома, особено без гореописания малък пациент, е празник, който всяка майка познава добре. Факт е, че в обичайна ситуация нищо не възспира младата майка от посещение на парк, ресторант или кафене, които до скоро бяха забранени. Но тези социални преживявания, така бленувани от всеки в майчинство, обикновено имат клет и жалък завършек.
Например: смяна на памперси във въздуха; успокояване на врякаща количка насред ресторант; препъване и крещене след прохождащия пациент; скандали с недоволни клиенти, обезпокоявани от кални ръце, които бъркат в обяда им; изгубване на дете с колело и търсене часове наред в парка; плащане на милиони счупени пепелници и чаши от кафенетата; зомбиране на пациента с мобилен телефон за триминутен разговор с приятелка, приключващ със седемчасова истерия след отнемане на устройството.
Списъкът продължава дотам, че дори най-смелата и готова на всичко за социални контакти майка осъзнава, че е далеч по-лесно да НЕ излиза, или, ако го прави, да го направи сама, на 2 метра от хората, по възможност с маска и очила, за да остане неразпознаема за други майки, заблудено търсещи социален контакт. Познато, нали?
И все пак, има една единствената разлика между познатата ни вече ситуация и майчинството, която прави живота на всеки в родителски режим особено болезнен. Това е фактът, че за всички останали той, животът, си тече съвсем нормално. С ходене на работа, посещение на кина, театри, барове и ресторанти и необезпокоявани разходки. Само дето сега всички попаднаха в трапа. И съм убедена, че няма майка, която поне малко да не е злорадствала тайничко, че най-сетне – дано да е за малко – но половината свят беше в майчинство!
You might also like
More from Животът с деца
Не обвинявайте тийнейджърите, че са кисели. И още седем начина да се грижите за умовете им
Юношеството е период на голяма промяна, като всичко – от съня до социалните медии, оказва влияние върху растежа. Психологът Сара-Джейн …
Ти я водиш на концерт в Барселона, тя: „Твоят Роби Уилямс много псува…“
Теодора Илиева вече има две публикации при нас. Едната за любовните ѝ преживявания в Tinder, другата за апокалипсиса, който представлява …
Не искам да съм камила със семеен свръхбагаж
Изберете воденичен камък от ежедневието си. Изтъркаляйте го до някой друг. Изтупайте ръце и забравете за него. Това е съветът …