Когато си 45 кг, а гаджето твърди, че не си във форма

Ето го и втория награден разказ в конкурса ни с Топ Форма за истории за здравословно отслабване (ако сте пропуснали първия – ето го тук 10 извода след 11 свалени килограма). Весела Първанова днес ще ни въведе в онези познати истории за години на борба с излишно тегло – от абсолютно фино и грациозно момиче с тегло 45 кг, под влиянието на претенциозното си гадже, тя се подлага на зверски режими и спорт, а оттам тръгват и останалите проблеми – заболяване на щитовидната жлеза и разтягане в нагоре-надолу в килограмите. Днес тя има две деца, изглежда прекрасно, а по време на последната бременност е качила ТРИ килограма (!!). Прочетете текста на Весела и си спестете грешките, които тя е правила – особено ако сте момиче, което изглежда и се чувства супер, но някой отстрани ѝ внушава, че това не е така. Момичета – обичайте се, уважавайте се и си вярвайте! А на Весела пожелаваме сили и здраве!

**************************************

Това борбата с килограмите, лакомията, диетите и влизането във форма са мои спътници от съзнателна възраст. Тормозила съм крехкото/тучното ми тяло многократно. Докато преди години не се огледахме критично, запознахме, приехме слабите си страни и започнахме да търсим нормален, здравословен начин да влезем във форма.

Вкратце – злоядото ми детство, генетиката и годините модерен балет ми подариха в тийнейджърските години тяло с килограми между 40-45 при ръст 1.60.

Ще си кажете – еее, тази какво ни занимава и пише, при такива мерки и теглилки!

Но 45 кг е моята отправна точка, от която започвам моята борба.

За “късмет”, в онези мои години на плосък корем (с плочки!), дупе със стегнати форми (тип “детско барабанче”) и гръд А чашка (но пък стегната), размер дънки 26 (!!!), размер дрехи 34- или от детски магазин “Мечо малък”- имах гадже, което считаше, че не съм никак слабичка и трябва да съм на хранителен и спортен режим.

Така бях въведена в удивителния свят на фитнеса и хранителните добавки още в крехката възраст от 17 години, кляках с лост от щанга (25 кг!), имах си треньор с фитнес програма – за горна част и долна част на тялото – който изповядваше философията “Ако мускулът не боли, значи не работи!”, пиех протеинови смеси, вечерях бяло месо, без сол, захар, мазнини, броях калории и грамажи.

Това диети за 14 дни, диети от старите соц книжки (например, 3 дни на яйца, обещаващи – 4 кг; 2 дни на месо + кафе с мляко на третия ден – минус 4 кг; само на вода по пълнолуние) – всичко биваше изпробвано.

Тормозът, който си налагах, беше пълен, а в отражението не виждах реална картинка.

Ти си луда!, казваха най-близките ми, а аз не им вярвах. През призмата на влюбените си очи виждах само “нашишкавялото” си отражение. Не знам какво да кажа на момичетата, които виждам около мен да се измъчват по същия начин и да не се харесват.

Може би ако се познавах, уважавах и обичах повече тогава, нямаше да си го причинявам и търпя.

Месец преди бала открих, че ученето и писането на теми по история за кандидатстудентските изпити (седенето вкъщи), постоянното плюскане на макарони, спагети, шоколад и пържени картофи, са ме докарали до 50 кг – плюс 5 от обичайните.

О, ужас! Няма да си влезна в роклята за бала, какъв кошмар! Спрях/ограничих тестено, сладко, пържено, твърд алкохол, газирано. 3-4 пъти седмично тичах в градинката на Света Троица. И стана – стегнах се и свалих до 47 кг. Можело, значи, по друг начин.

В студентските ми години бях около 50-55 кг, докато заради хормонален дисбаланс напълнях (издух се рязко) с 14 кг за 1 година. Нищо не помагаше – диети, спорт, движение.

Депресията беше пълна – много е тежко, когато винаги си бил слаб, да разбереш какво е да си от другата страна. Ако преди XS ти е висяло и било голямо, сега да не влизаш в XL, а всичко в магазините да е S, M, L…

Успях с цената на воля, спорт и хранителен (белтъчен) режим да сваля 13 кг за 6 месеца и вече тежах 55 кг. След тези месеци дълго време не можех да погледна – камо ли да хапна, варено яйце. Задържах – с цената на волята си и сдържане на лакомията, килограмите си около 58-60 в следващите години – до сватбата ми.

Когато броени дни преди нея се меря и виждам, че тежа 62 кг.

Край, крути мерки! Само на вода.

Издържах 72 часа – чак ми излизаха звездички и залитах из офиса. Влезнах си в сватбената рокля!

След сватбата, след месеци на премествания и пътувания, разбирам, че съм бременна. Въпреки гаденето започва хапване за двама и само за 3 месеца съм вече +12 кг. В трети месец изглеждам като в шести, тежа 73 кг. Случи се missed, бременността не завърши щастливо.

И започна един ад с усложнения, хормони, депресия, зацикляне на желанието ми да бъда майка. 8 месеца по-късно, кръвните изследвания освен че потвърдиха нова бременност, показаха в пъти завишени нива на ТСХ – честито, хипотироидизъм. С това съм се борила, значи, години наред. Започна се лечение с хормони “по ръба на бръснача”, за да се запази бременността. Лежане, магнезий, хормони…

И хапване. Любима комбинация – черен шоколад с кисели краставички. И в 4 през нощта – ходене до Макдрайв за чийзбургери. На фона на всичкото това, повръщах плътно до 8-я месец.

Най ми е мъчно за една закуска в Париж – с кроасани, черно кафе и портокалов фреш, на които успях да се насладя само за броени минути.

Въпреки повръщането, влязох да раждам 82 кг. Благодарение на това, че след секциото ме държаха 72 часа без храна (“докато не пръдна”, както се изразиха в болницата), излязох оттам 70 кг фиданка.

И тук се почна едно тъпчене, за да имам кърма. Преди детето да навърши годинка, тежах 85 кг, още кърмех, вече едва ходех, краката и коленете не ме държаха.

Снимката “преди”.

Снимката е 2010 година, аз тогава съм на 28 години. И оттам се започна процесът на отслабване по метод проба-грешка. Започна се отново с ограничаване на храни, спорт с личен инструктор (страшно ефективно – никога не бих си причинила сама това, което ме караше да правя) и на празнуването на 10 години след бала с випуска ми тежах само 80 кг…

Половин година по-късно бях 75 кг, преминах през развод.

2011 година спрях хормоналното лечение, бях около 70 кг. Есента се преместихме в Бургас и ми подариха маратонки за тичане. Това е един от най-ценните ми подаръци. Две години режим с няколко тичания на седмица в Морската градина на Бургас, спиране на яденето късно вечер, повече кисело мляко, яденето на ориз и салата или месо и салата, постепенно намаляване на количествата и уважаване на желанията на тялото ми ме върнаха към заветните 55 кг!

Какво имам предвид под уважение на желанията – на мен преди цикъл ми се яде мазно и пържено – позволявам си чипс или пържени картофи.

Яде ми се сладолед? Ок, от най-големия и вкусен, да ми държи влага известно време. Пие ми се газирано – няма проблем. И без това се случва максимум веднъж в месеца.

Шоколадова торта? Дайте я насам, и без това не мога да изям повече от 1 парче наведнъж. Открих, че поддавайки се на изкушенията, те престават да са изкушения, които сънуваш нощем с къркорещ стомах.

Наслаждавам се на храната, благославям я и не съм гузна после. Не броя калории и не се самообвинявам. Също така открих, че е важен балансът – ял си тестено през деня, значи вечерята без хляб. Преял си в неделя – в понеделник по-полека, повече вода.

Междинното положение.

И така, плавно и естествено свалих последните свръх 15 кг.

През април 2014 спрях да тичам и спрях хранителния режим. На първата женска консултация с новата ми бременност записаха тегло 58 кг. До деветия месец – ноември 2014 година бях качила общо 3 /три!!!/ кг и тежах 61 кг.

Снимката “след”.

При все че не ми се беше гадило нито веднъж и не се ограничавах. За разлика от кака си, която бременна ме караше да тичам посреднощ до Макдоналдс и ме научи да ям риба, малкото човече в мен нямаше особени желания освен 1 (една!) среднощно погълната от мен кутия сладолед.

Родих второ момиченце, номално на тегло- 3.2 кг. Брояха ми се ребрата, тежах 50 кг и не можех да си стоя на краката от слабост.

Този път офанзивата беше обратна – още в болницата, освен храната, която беше вкусна, но недостатъчна, поглъщах сутляши, бисквитени торти, буркани с мед, пиле с ориз (този път перисталтиката ми след секциото се активира веднага след операцията и 2 часа след раждането си похапвах доволно).

Прибирайки се вкъщи, тежах 53, за 4 седмици режим на неспане, денонощно кърмене и общо изядени 8 (осем) буркана с мед, станах 58 кг.

Към днешна дата съм около 62 кг – с 5кг над нормалните за мен, и съм работеща мама на все още пристрастен млекопиец. Недоспиванията и липсата на време ме карат да оценя горещо и с възторг всяка неприготвена от мен храна – готова, купена, сготвена от таткото.

Режим на хранене нямам, от кърменията озверявам от глад. Тичах последния месец 4 пъти седмично (минус 1кг, влезнах си в дънките!) в момента съм на пауза.

Далеч съм още от желаната форма, тя в момента не ми е приоритет, но все някога ще я постигна. Защото вече вярвам във себе си, познавам се и си обичам тялото.

Борбата приключи, сключихме примирие.

Post Views: 1,845